Ако Берия вместо Хрушчов…
Могло ли е да се случи по този начин, че през 1953 година отпред на Съюз на съветските социалистически републики вместо Никита Хрушчов да застане Берия?
Разбира се. Когато на 5 март умира Сталин, Берия е една от най-силните политически фигури в Съюз на съветските социалистически републики, а в първите седмици след гибелта на Вожда въздействието му се ускорява още повече.
След като Сталин умира, постовете на Председател на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики (премиер) и ръководител на Централния комитет на Комунистическата партия (КПСС) остават вакантни. Временно ги изпълнявал Георгий Маленков – най-опитният сталински апаратчик и перфиден клеветник. Но след девет дни, на 14 март, Маленков трябвало да избира сред поста Председател на Министерския съвет и поста Генерален секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Маленков решил, че да си министър-председател е по-голям пост и го оставил за себе си. Централният комитет на партията оглавил Хрушчов. Така той получил същата позиция, която един път към този момент била осигурила цялостната победа на Сталин в борбата срещу Троцки, Зиновиев и другите партийни опозиционери.
Междувременно Берия се оказал едновременно заместник на Маленков и на Хрушчов. Властта над тайните служби била в ръцете му. Той станал началник на Министерството на вътрешните работи. Авторитетът и популярността му в този момент нарастнали. Съветската преса почнала да го назовава „ най-хубавият възпитаник на Сталин “.
Хрушчов и Маленков се паникьосали от неговата интензивност и незабавно се обединили против общата опасност. В резултат Берия бил задържан (маршал Жуков персонално участвал в ареста), дискредитиран, наказан и разстрелян.
Много откриватели считат, че делото против него било фалшифицирано. Но белким това имало значение? Значение имало само свършеният факт: заговорниците се отървали от Берия също по този начин бързо, както той самият в миналото се отървавал от хора, които му пречат.
Берия, между другото, разбирал каква е играта. Няколко дни след ареста си той написал на Маленков писмо с молба за прошка и благосклонност. Маленков не дал отговор.
Но, по този начин или другояче, преди това Берия имал късмет да вземе властта. През май 1953 година той достигнал върха на своята мощност. В този миг като министър на вътрешните работи самичък можел да арестува Хрушчов и Маленков. Защо не го направил, е мистерия. Може би се размекнал. Може би не запомнил жестокото предписание на вътрешнопартийната битка: в случай че не ти – тебе.
Историците преглеждат 2 възможни сюжета за бъдещето на Съюз на съветските социалистически републики в случай на победа на Берия. По-нататъшното развиване на събитията зависело от това, по какъв начин той щял да дойде на власт.
Първият вид предвижда открит спор на опонентите. Арестът на Хрушчов и Маленков бил най-реалистичният метод за Берия да застане начело на Съюз на съветските социалистически републики и да заеме мястото на Сталин. Да съчини дело с обвиняване в „ антисъветски скрит план “ не представлявало компликация. Разбира се, щял да се сблъска с някои проблеми. Би трябвало да арестува няколко дузини последователите на Хрушчов и Маленков и, в това време, да изясни на руския народ, че ужасни предатели и врагове са се промъкнали в най-високите етажи на властта. Обезглавената опозиция би капитулирала бързо. Всичко това би изглеждало като военен прелом – но авторитетът и популярността на Берия щели да му помогнат да задържи властта.
А след това Берия щял да изпадне в ситуация, в която самият той щял да се съмнява в своята легитимност. И в тази обстановка също би трябвало да унищожава всички, които биха се усъмнили. Това значи, че целият Съюз на съветските социалистически републики щял да бъде обзет от нова вълна гнет и репресии, сравнима с тази през 1937-39 година Берия щял да прочиства органите по сигурността, употребявайки сталинските способи: арести на видни комунисти дружно с техните поддръжници, родственици и членове на фамилиите, създаване на фетиш към личността на новия водач. Сталинските поддръжници щели да бъдат репресирани и заменени от хората на Берия. Молотов, Каганович, Ворошилов, Булганин – всички щели да бъдат разстреляни. С две думи, Берия щял да се отърве от приятелите на Сталин по същия метод, по който Сталин се отървал от приятелите на Ленин.
Трудно е да се каже дали Берия би вдигнал ръка срещу героите от войната – маршалите Жуков и Рокосовски, но не може да се изключи сходен процес на събитията. Към 1955 година в СССР вече щяло да има култ към личността към новия „ Вожд “ и в същото време сериозно утежняване на връзките със САЩ и Великобритания. Може би това не би била студена – а гореща война; само че не било наложително. Не може да се изключи, че Берия би се опитал да в профил югославския водач Йосип Броз Тито, изключително след като и Сталин имал такива проекти.
Втори сюжет. При други условия Берия можело да пристигна на власт без прелом. За да направи това, по някакъв начин трябвало да застане начело на Централния комитет. Тогава първоначално би концентрирал в ръцете си огромни апаратни благоприятни условия и би притиснал Маленков и Хрушчов, като ги прехвърли на второстепенни функции, но запази подкрепата им. Това би било групово управление отпред с Берия. Самият той би се превърнал в нещо като Брежнев. Резултатът би бил същият, както при Брежнев – застой. Тогава той би могъл да се наслаждава на властта, без да разклаща големия Съюз. Това нямало да предотврати Студената война – само че не би имало и пряк спор. Берия щял да остарее спокойно начело на Съюз на съветските социалистически републики, да награждава самичък себе си с ордени и титли, а Политбюро да го подкрепя като най-мощната и затова нужна фигура.
Този сюжет за задържане на властта е необикновено ефикасен. Той помогнал на толкоз доста диктатори да останат дълго време начело на своите страни – като стартираме с Брежнев и свършим с Ким Чен Ун. Засега.
–
