Спорът за вендинг машините за лекарства: Ще помогнат или навредят?
Могат ли вендинг машините за медикаменти да разрешат проблемите с неналичието на аптеки в дребните обитаеми места и с незадоволителния брой денонощни аптеки? Оказва се, че отговорът на този въпрос може да бъде друг според от този, който го дава. От партия „ Възраждане ” оферират промени в законодателството, които да разрешат слагането на такива профилирани автомати, в които да се продават медикаменти без рецепта. Законопроектът бе признат на първо четене, макар че по-голямата част от останалите партии имаха своите забележки. Против измененията обаче са фармацевтичните организии и Националното съдружие на общините, съгласно които вендинг машините няма да разрешат проблемите с неравномерното систематизиране на аптечната мрежа. Аргументи против законопроекта имат и ангажираните с тематиката министерства.
В България има общо 56 денонощни аптеки, половината от тях са в София. Останалите се намират на територията на едвам 13 от общо 265 общини. Има и регионални градове, в които също няма денонощна аптека, като Монтана, Видин и Силистра. За да разрешат казуса с неналичието на място, от което хората да си закупят медикаменти в тъмната част на денонощието от партия „ Възраждане ” предложиха да се слагат вендинг машини за медикаменти, които да продават лекарства, които се отпускат без рецепта.
Малко повече от месец преди изборите законодателните промени срещнаха поддръжка от съвсем всички партии, само че не и от фармацевтичния отрасъл. Антон Вълев от Националната аптечна камара разяснява пред Дарик, че това е безусловно неправилен метод към разрешаването на казуса с неналичието на денонощни аптеки.
“Най-правилното нещо е да се намерения по какъв метод да се разшири покритието на аптечна мрежа с аптечни фармацевтични услуги с съществуване на квалифицирани магистър фармацевти, в това число и в дребните обитаеми места, вместо да се мисли по какъв начин, видите ли, услуги да се дават от машини ”, съобщи Вълев.
Според него това, което би трябвало да се направи е да стартира страната да субсидира тези действия, които явно са обществени.
Заслужава ли си?
“За да направи във всичките 266 общини, в случай че реши страната да разкрие аптеки с денонощни наряди, би коствало единствено 74 млн. на година, което е незначително по отношение на 8-милиардния бюджет на Здравната каса ”, сподели Вълев.
Председателят на Федерация Български пациентски конгрес Иван Димитров разяснява, че вендинг машините за медикаменти не са нещо непознато и в Италия да вземем за пример са доста публикувани. Според него обаче казусът с този законопроект е, че се прави предизборно и бързо.
“Най-важно е в действителност политиците да създадат нещо, което съществува в цяла Европа и да го създадат, както би трябвало - с надзор и с това да не се случва да има нещо, което е причина за неприятна практиката. Това, че ще се изтупаш пред публиката и ще кажеш: с помощта на мен имате вендинг машини, хубаво е да се сложат тук-там, на които няма аптеки, само че би трябвало да бъдат обезопасени, да знаят хората, че не могат да си купят медикаменти без рецепта. Проблемът с неналичието на аптеки у нас и по дребните места е отблъскващ ”, сподели Иван Димитров.
Според него обаче слагането на вендинг машини не взема решение този проблем и не е въпрос, който може да бъде решен от през днешния ден за на следващия ден.
Фармацевтът Антон Вълев посочи, че вендинг машините освен няма да разрешат казуса с неналичието на аптеки, само че и ще основат опасности за пациентите.
Кой подсигурява сигурността?
“Застава пред машината 5-годишно момченце и си купува нещо, кой носи отговорност? Кажете ми какво става, в случай че застане бременна жена в 9 месец и си купи капки с ксилометазолинов дериват - тя ще пометне от капките за нос ”, запита той.
И продължи с въпросите, питайки по какъв начин пациентът, застанал на апарата ще разбере, че лекарство се пие след хранене да вземем за пример.
И в случай че това, че фармацевтите в страната вършат съвещания на пациентите, когато те си купуват медикаменти без рецепта, се дефинира като неплатежоспособен мотив от политиците, не е без значение е един различен мотив. Колко ще коства слагането на профилираните вендинг машини, които ще би трябвало да бъдат платени от държавния бюджет.
Изгодно ли е?
“Най-евтиният автомат аптечен коства 142 хиляди евро и може да стигне до 30 млн. - това са огромните аптечни системи. Държавата да финансира, да купи уред, който ще коства 300 000 лева и по-късно да разчитаме, че 300 индивида ще си купят метамизол, парацетамол, презерватив… това ли е най-важното ”, запита Вълев.
От Министерството на финансите към този момент обявиха, че в държавния бюджет няма планувани средства за инвестиция във вендинг машини за медикаменти. Какво обаче ще се случи със законопроекта макар негативните мнения на заинтригуваните страни, следва да забележим в дребното оставащи дни работа на това Народно заседание.
В България има общо 56 денонощни аптеки, половината от тях са в София. Останалите се намират на територията на едвам 13 от общо 265 общини. Има и регионални градове, в които също няма денонощна аптека, като Монтана, Видин и Силистра. За да разрешат казуса с неналичието на място, от което хората да си закупят медикаменти в тъмната част на денонощието от партия „ Възраждане ” предложиха да се слагат вендинг машини за медикаменти, които да продават лекарства, които се отпускат без рецепта.
Малко повече от месец преди изборите законодателните промени срещнаха поддръжка от съвсем всички партии, само че не и от фармацевтичния отрасъл. Антон Вълев от Националната аптечна камара разяснява пред Дарик, че това е безусловно неправилен метод към разрешаването на казуса с неналичието на денонощни аптеки.
“Най-правилното нещо е да се намерения по какъв метод да се разшири покритието на аптечна мрежа с аптечни фармацевтични услуги с съществуване на квалифицирани магистър фармацевти, в това число и в дребните обитаеми места, вместо да се мисли по какъв начин, видите ли, услуги да се дават от машини ”, съобщи Вълев.
Според него това, което би трябвало да се направи е да стартира страната да субсидира тези действия, които явно са обществени.
Заслужава ли си?
“За да направи във всичките 266 общини, в случай че реши страната да разкрие аптеки с денонощни наряди, би коствало единствено 74 млн. на година, което е незначително по отношение на 8-милиардния бюджет на Здравната каса ”, сподели Вълев.
Председателят на Федерация Български пациентски конгрес Иван Димитров разяснява, че вендинг машините за медикаменти не са нещо непознато и в Италия да вземем за пример са доста публикувани. Според него обаче казусът с този законопроект е, че се прави предизборно и бързо.
“Най-важно е в действителност политиците да създадат нещо, което съществува в цяла Европа и да го създадат, както би трябвало - с надзор и с това да не се случва да има нещо, което е причина за неприятна практиката. Това, че ще се изтупаш пред публиката и ще кажеш: с помощта на мен имате вендинг машини, хубаво е да се сложат тук-там, на които няма аптеки, само че би трябвало да бъдат обезопасени, да знаят хората, че не могат да си купят медикаменти без рецепта. Проблемът с неналичието на аптеки у нас и по дребните места е отблъскващ ”, сподели Иван Димитров.
Според него обаче слагането на вендинг машини не взема решение този проблем и не е въпрос, който може да бъде решен от през днешния ден за на следващия ден.
Фармацевтът Антон Вълев посочи, че вендинг машините освен няма да разрешат казуса с неналичието на аптеки, само че и ще основат опасности за пациентите.
Кой подсигурява сигурността?
“Застава пред машината 5-годишно момченце и си купува нещо, кой носи отговорност? Кажете ми какво става, в случай че застане бременна жена в 9 месец и си купи капки с ксилометазолинов дериват - тя ще пометне от капките за нос ”, запита той.
И продължи с въпросите, питайки по какъв начин пациентът, застанал на апарата ще разбере, че лекарство се пие след хранене да вземем за пример.
И в случай че това, че фармацевтите в страната вършат съвещания на пациентите, когато те си купуват медикаменти без рецепта, се дефинира като неплатежоспособен мотив от политиците, не е без значение е един различен мотив. Колко ще коства слагането на профилираните вендинг машини, които ще би трябвало да бъдат платени от държавния бюджет.
Изгодно ли е?
“Най-евтиният автомат аптечен коства 142 хиляди евро и може да стигне до 30 млн. - това са огромните аптечни системи. Държавата да финансира, да купи уред, който ще коства 300 000 лева и по-късно да разчитаме, че 300 индивида ще си купят метамизол, парацетамол, презерватив… това ли е най-важното ”, запита Вълев.
От Министерството на финансите към този момент обявиха, че в държавния бюджет няма планувани средства за инвестиция във вендинг машини за медикаменти. Какво обаче ще се случи със законопроекта макар негативните мнения на заинтригуваните страни, следва да забележим в дребното оставащи дни работа на това Народно заседание.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ