Могат ли Продължаваме промяната и ДБ да се явят заедно

Могат ли " Продължаваме промяната " и Демократична България да се явят дружно на изборите? Опитни политици и новаци идеалисти може да се окаже добра композиция. В сегашната рецесия обаче единствено с „ Мафията вън! “ няма по какъв начин да завоюват сърцата.

Когато позволи взаимно явяване на “Демократична България ” (ДБ) и на възможни предварителни избори, липсваха бурни аплаузи на догатката. Независимо че заявените от двете обединения цели са идентични - против корупционния модел и за господство на закона, обединена демократична общественост против статуквото не би могла да повтори триумфа на ОДС през 1997 година. Тогава обединението от партии, излъчила по-късно държавното управление на Иван Костов, завоюва безусловно болшинство на предварителните парламентарни избори. На многохилядния протест на успеха Костов съобщи: “Голямата борба за нас, към този момент във властта, е борбата за България. Не е загадка каква страшна корупция царува в България… ”. Четвърт век по-късно борбата е още веднъж против корупцията и за връщане на държавността в институциите.

25 години след ОДС

От онази огромна победа десницата не просто се разпарчетоса, а се сви и изгуби из дебрите на градското демократично пространство, част от което се именува “градска десница ”. Преди 25 години в преобладаваща си част гласуващите за демократичната общественост бяха антикомунисти, към момента съществуваше поляризацията сини-червени. Оттогава демографската обстановка в България се е влошила - напуснаха я доста хора в стопански дейна възраст. През 1997 година в страната живееха над 1,5 милиона повече по отношение на преброените предходната година 6,5 милиона души, а изборната интензивност доближи 62,4% след злополуката на кабинета на Жан Виденов.

Избирателите на ОДС не бяха съсредоточени в София и още няколко огромни градове, както е понастоящем електоратът на Демократична България, само че частично и на Политическа партия - градско население с приходи над междинните, добре образовани, със личен бизнес или свободна специалност, представители на новата стопанска система. През 1997 година забележима междинна класа липсваше, преразпределението на собствеността едвам започваше - предстояха тежки промени, доминираше алената върхушка и основаните от нея групировки.
Редакцията предлага
Оттогава българските гласоподаватели претърпяха няколко месии и голям брой разочарования. Присъединяването на страната към Европейски Съюз усъвършенства стандарта на живот най-вече на жители и бизнеси, свързани с ръководещи кръгове. Но в случай че през 1997 година върховенството на правото не бе издигнато като приоритет, през днешния ден е неотменима цел. Коалицията “Демократична България ”, включваща “Да, България ”, - отломка от остарялата десница, и Движение „ Зелените “, няма кой знае каква идеологическа компактност, само че следва своята визия за проевропейски политики, част от която е правосъдната

промяна. Заслуга на Демократична България е отстраняването на Стефан Янев като министър на защитата поради изказванията му с прокремълски уклон, когато избухна войната в Украйна. В актива ѝ е и съдействието за бързото напредване на френското предложение за ветото против Северна Македония.

Вътрешен канибализъм

В българската политика обаче обединенията вдясно непроменяемо са заредени напрегнато, канибализъм и его, и съвсем постоянно са се разпадали в борбата за власт. Синята коалиция сред Съюз на демократичните сили и ДСБ през 2012 година се скапе поради подмолни покупко-продажби с ГЕРБ, а вместо логичен десен план се появи “Движение България на жителите ” (ДБГ), обединило се по-късно с ДСБ, Български земеделски народен съюз и това което остана от Съюз на демократичните сили в Реформаторския блок. Но и този съюз се провали, откакто основателят му - ДСБ и няколко депутати го напуснаха поради опрасканата правосъдна промяна и оставиха опортюнистите да ръководят с ГЕРБ.

Създателите на Политическа партия произлизат от “Да, България ”, а към групировката на Кирил Петков и Асен Василев се преля немалка част от гласоподавателите на Демократична България. Преди изборите на 14 ноември м.г. от “Демократична България ” предложиха на “Продължаваме смяната ” взаимно явяване на вота във формат “коалиция ”, с цел да не се разпиляват силата и хората и да се реализира “синергичен резултат ”. Но съвсем неотложно получиха отвод. В последните дни министър председателят Кирил Петков на няколко пъти декларира, че партньорство с Демократична България ще има - след избори, за управническа коалиция. Политическа партия обаче към момента не е подала документи за регистрация в съда. “Сега ” разкри, че групировката има проблеми и с названието си като комерсиална марка поради искания на кмета на Добрич Йордан Йорданов, който през 2019 година употребява като име и лого девиза “Продължаваме смяната на Добрич ”.

Плюсове и минуси

Докато тези проблеми не се разрешат, даже и да склони, Политическа партия надали може да договаря за предизборна коалиция с Демократична България - нейни мандатоносители са Политическо придвижване “Социалдемократи ”, Средна европейска класа и ВОЛТ. Като се прибавят и трите партии в “Демократична България ”, теоретично би означавало най-трудното нареждане на листите с кандидат-депутати. Ще би трябвало да се търсят избираеми места за множеството от актуалните общо 83 народни представители на Политическа партия и Демократична България, а броят им би бил мощно стеснен. Подредбата на листите постоянно е най-главоболната работа, а при коалиция компликациите се умножават по броя на партиите в нея.

Преди каквото и да било решение за коалиране са нужни социологически изследвания, които да потвърждават, че съюзът на Демократична България и Политическа партия ще получи доста по-голям брой гласове, надлежно и мандати, в сравнение с в случай че се явят поотделно. На последните парламентарни избори “Промяната ” беше в напредък, а рейтингът на Кирил Петков и Асен Василев хвърчеше до небесата. Участието им в служебния кабинет ги легендира като “борци против корупцията ” и поддръжката за и от президента Румен Радев активизира забележителен избор.

Eмилия Милчева

Половин година по-късно нищо към този момент не е същото - и стартовата позиция е друга. Ако се стигне до ръководство на служебно държавно управление, разкритията, каквито неизбежно ще направи, eдва ли ще са от изгода за кабинета на Кирил Петков, още по-малко биха съдействали за рейтинга на участвалите в него политически сили. Към тази евентуална заплаха се прибавя недоволството от страна на по-твърдите последователи на ДСБ към Политическа партия поради позициите за военно-техническа помощ за Украйна и дерогацията за съветски нефт, която е от изгода за “Лукойл ”. Но и либералите от Политическа партия са надалеч от поисканата с декларация от Демократична България “системна политика по депутинизация ” на България.

Битката за провинцията

От друга страна, обединяване на политически сили с явен проевропейски и проатлантически профил би било добър сигнал към гласоподавателите, в това число и към колебаещите се. Опитни политици и новаци идеалисти може да се окаже добра композиция. Стига преди този момент двете политически сили да намерят изхода от огромните градове - в случай че желаят да завоюват най-малко част от необятната провинция, с цел да разширят поддръжката си. Това значи, които владеят регионалните центрове, още преди локалните избори. Едва ли ще “посегнат ” на по-малките обитаеми места, които са бастион на Българска социалистическа партия, и на смесените региони, цитадела на Движение за права и свободи. В обстановката на пораждащ се Ковид-19, скъпи храни и високи цени на сила и горива, на инфлация, обезценяваща приходите, на Демократична България и Политическа партия ще им се наложи да търсят нови пътища до сърцата и мозъците на гласоподавателите. Съдебна промяна и “Мафията вън! ” няма да са задоволителни.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответстват с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.