Защо убили шефа на тайните служби на Сталин – Лаврентий Берия?
Могъщият началник на тайните служби на Сталин – Лаврентий Берия, бил убит без съд и присъда на 23 декември 1953 година Застреляли го като куче: след небрежно скърпен развой, незабавно след изговаряне на присъдата и подправени обвинявания.
По въпроса за убийството му има разнообразни хипотези. Но едно е ясно: щом партийната върхушка се решила на това ликвидиране, значи Берия е бил доста рисков за нея. Не толкоз поради това, че желал да седне на аления престол – той дал ясно да се разбере, че нямал такива упоритости.
Лаврентий Павлович Берия
Нормалният руски метод за премахване на вътрешнопартийни съперници бил създаден от дълго време: въпросният „ обект “ се намалява в служба, изпраща се някъде надалеч, след това се арестува и упреква в шпионаж в интерес на империализма. Следва развой и разстрел. При това правосъдният развой се правил по всички правила. Сега обаче процесът бил претупан, съдът си затворил очите за доста чисто процесуални нарушавания. Явно убийците доста бързали.
Никита Хрушчов, с нормалните си неистини и мошеничества в своите мемоари пред непознати публицисти, и тук се опитал да хитрува. Целта му била ясна – да стовари колкото може повече виновност за репресиите по времето на Сталин върху други комунистически водачи, а самичък да се покаже пред света бял и бухнал. Той показва решението за незабавния разстрел на Берия като колегиална присъда от всички членове на висшия орган на комунистическата партия – Политбюро:
„ След задълбочено разискване на минусите и преимуществата на двата разновидността стигнахме до извода, че Берия би трябвало неотложно да бъде разстрелян “…
„ Ние! “ Но по какъв начин да повярваме, че девет души, възрастни, нерешителни и много страхливи, ще подпишат такова решение: да се разстреля едно от първите лица в страната. Доста необикновено е да поемат такава отговорност. След гибелта на Сталин нормално в такива случаи въпросът се удавял в безкрайни разногласия и най-после, даже при учредения за разстрел, всичко завършвало с интерниране някъде в Баку или Тюмен на поста шеф на цех – пък там дано провежда държавен прелом, в случай че може.
За това, че решението за убийството на Берия напълно не било групово, а било взето персонално от Хрушчов, има безапелационни доказателства. Секретарят на Централния комитет Маленков бил написал чернова за протокол на съвещанието. Този план е оповестен. За да се предотврати опцията за корист с власт, Берия трябвало да бъде лишен от поста министър на вътрешните работи и, в случай че полемиката вървяла, както и било планувано, да бъдел назначен в краен случай за министър на петролната промишленост. И това е всичко. За никакъв арест, още по-малко за разстрел, не става и дума.
Така, че нямало „ ние “. Най-напред Берия бил убит, а по-късно Президиумът бил подложен пред приключен факт и просто трябвало да бъдат оправдани убийците. Но кои тъкмо?
В тази събития била необятно привлечена армията. Берия бил убит от началник-щаба на Военновъздушни сили генерал-майор Батицки. Министър на защитата по това време бил Булганин, който очевидно и осъществявал връзката с военните. А отпред на заговора – Хрушчов. Ала повода за такава прибързаност към момента остава много неразбираема.
Има една мистерия в събитията след гибелта на Сталин – ориста на архива му. Архивът липсващ. Къде? Това до ден-днешен е незнайно. По всяка възможност архивът на Сталин е бил спретнат точно от Берия. В него безспорно имало компромати против всички членове на Политбюро, само че най-вече против Хрушчов, който се отличавал с особена жестокост по време на репресиите през 1937-38 гг.
Но поради владеене на списък рядко убиват, в случай че не е открит самият списък. Напротив, това даже е прекомерно рисково. Добре, ще гръмнат Берия; ами, в случай че в сейфа му лежи пакет с надпис: „ Да се отвори след моята гибел! Л. Берия “? И компроматите се изсипват на бял свят пред нежелани погледи?
Проблемът бил в това, че на 25 юни 1953 година Берия изискал от различен върховен член на Политбюро – Маленков, позволение да арестува Игнатиев, някогашния шеф на защитата на Сталин. За Хрушчов и хората към него това било напряко смъртна присъда! Но единствено в един случай: в случай че те имали директно отношение към гибелта на Сталин. Не е мъчно да се досетим, че някогашният шеф на защитата на Сталин щял да бъде изцеден като лимон в подземията на „ Лубянка “. И в случай че в действителност Хрушчов и неговата група имали отношение към убийството на Сталин, Берия, който с откровени сълзи целувал ръката на умиращия водач, щял персонално да ги рита с ботушите си до гибел в същите подземия, без да дава пет пари за закони, съд, процеси, прокурори и юристи.
Най-логичното било да унищожават Игнатиев. Но къде била гаранцията, че той не бил оставил на несъмнено място изложение на нощта, в която бил починал Сталин – надлежно на метода, по който го била сполетяла неочакваната му гибел?
Затова най-сигурното било да бъде премахнат самият Берия – „ най-верният сталинец “, както до наскоро го определяла държавната агитация. Така се премахвала най-голямата заплаха. А по-късно всичко можело да бъде стоварено върху двамата най-големи „ нарушители “ – Йосиф Сталин и Лаврентий Берия. Властта умерено щяла да бъде поета от Хрушчов, който да раздаде съответните постове и други благинки на сподвижниците си. Както и се случило.
Л. П. Берия и дъщерята на Сталин. Сталин е на назад във времето.
И тогава за убийството на Берия потомците щели единствено да свият плещи: „ Да, може би е било закононарушение – само че пък бил осъден един нарушител “.
Та какво им остава на потомците, които не знаят и до момента къде липсващ архивът на Сталин, с който бил осведомен един-единствен човек в алената империя – Лаврентий Берия.