Захари Карабашлиев за новия предмет на МОН: В програмата е очевидно влиянието на руската религиозно-философска традиция
Моето чувство е, че този план за религиозно обучение напълно не идва от една достоверна любов и интерес към българското, към родното. Той идва от другаде. И въпреки нещо да ме кара да мисля, че натиска върху българската ни държавност и нематериалност е извънредно мощен, че “мача към този момент е свирен ", че учебниците евентуално са написани (дали не са и към този момент напечатани!?), аз съм задължен да кажа какво мисля:
В този си тип тази стратегия няма място в българските държавни учебни заведения. Това написа във Facebook профила си българският публицист Захари Карабашлиев, откакто мон разгласиха ".
Публикуваме цялият му разбор без редакторска интервенция:
Седнах и изчетох плана на МОН за въвеждане програмата “религия " в учебните заведения. Споделям няколко наблюдения:
За деца в 1 клас се планува проучване на " Бог — извор на вярата ", “Чудотворец " и т.н… хрумвания, които изискват някакво нереално мислене, а в тази възраст детето още развива това, то към момента мисли в конкретика (доколкото си припомням от Пиаже.) " Молитвата като диалог с Бога " — това е метафизична идея, която надвишава мисленето на 7-годишните.
При 3-4 клас към този момент се минава към морално-богословските " Страх Божи ", " Смирение ", " Покаяние " – термини от аскетическата традиция, мъчно разбираеми за деца. Както " Грях ", “Покаяние ", " Прошка " в набожен подтекст – комплицирани духовни концепции, изискващи избран вид мислене.
При 5-7 клас се включват профилирани теологични понятия като " Триединство ", " Боговдъхновеност ", " Схизма ", " Апостолска последователност ", включително " Обратна вероятност в иконата " – профилирани концепции от богословието, та чак и иконографията.
При 8-12 клас съставителите на учебника са се развихрили: " Апофатично и катафатично богопознание " (това са термини от академичното богословие, с които аз самия съм незапознат), “трихотомично схващане на индивида ", “Исихазъм и обожение " – изобщо концепции, изучавани в богословските факултети.
Няколко извода:
- Въпреки заявената неконфесионалност (това всички наясно ли са какво е?!), програматa е “православно християнство ". В нея децата учат " християнските полезности като основа на европейската цивилизация ". Къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които приказват и Сократ и Платон и Аристотел, а по-късно Марк Аврелий, или пък Сенека? За Буда, дзен-будизъм и Конфуций да не приказваме. И до момента в който православното християнство се преглежда “отвътре ", на всички останали религии се гледа като на екзотични практики. (Най-фрапиращата липса ще загатна най-сетне.)
- Забелязвам оценъчен език — по отношение на протестантството, по отношение на всякаки “разколи " “секти " като " отделили се и трансформирали учението ", т.е. допуска се отклоняване от само “правилното " обучение.
- В програмата е явно въздействието на съветската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е категорично упоменат като главен ориентир в религиозната хармония. Неговата теургична (богодейна) идея за изкуството е проблематична за светско обучение, защото преглежда изкуството не като естетически, а като набожен феномен. Мисля, че не се загатват категорично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), само че въздействието му се вижда, концепциите за " креативната независимост " и " личността като облик Божи " отразяват неговото въздействие, дружно с това на Соловьов, както и “метафизиката на сърцето " (!?) в програмата отразява концепциите на Борис Вишеславцев, а и изобщо необятната " философия на сърцето "!? (На една крачка сме от “широката съветска душа "!)
- Тук не видях нищо от толстоизма, ницшеанството, също Кант (а те също са надълбоко свързани всеки по собствен метод с християнството). Дори Свети Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за всяко живо създание, природата -- възгледи трансформирали радикално западното християнство…
Тук е явна една избрана православно-руска версия на християнските обичаи, която дава сериозен културно-идеологически уклон в програмата. Маскирана е ненапълно добре, само че е там.
С две думи:
Мисля, че в програмата са налице фундаментални проблеми, които я вършат изцяло несъответствуваща за светско обучение:
— възрастовата некомпетентност, която разгледах нагоре. Тя вкарва нереални теологични понятия в несъобразена за учениците възраст.
— макар заявената индиферентност, програмата демонстрира систематично желание към православното християнство
— методологическа променчивост - тя смесва разказвателен, исторически и теологичен метод, което я прави изцяло объркваща
— идеологизация — основава се на съветска религиозно-философска традиция.
В умозаключение:
Мисля, че програмата е по-скоро приспособен и олекотен образователен проект за православна семинария, понапудрен с малко повърхностна информация за други религии. Само колкото непохватно да прилича някакъв предмет за светско обучение.
Но тази проекто-програма е несъвместима с правилата на светското обучение и на процедура нарушава конституционното разделяне сред черква и страна в просветителната система.
И в този момент, нещо фрапиращо:
След деликатен обзор на цялата стратегия по " Религия " от 1-ви до 12-ти клас, би трябвало да посоча един извънредно любопитен факт:
Богомилството изцяло отсъства от програмата!
Точна по този начин. В тази стратегия не е упомената и дума за единственото автентично българско религиозно-социално придвижване от X век, което:
— Възниква в българските земи;
— Създава неповторима теологическа система;
— Оказва въздействие върху духовната история на цяла Европа и международното християнство;
— И е незаобиколима част от българското културно завещание.
Отсъствието на богомилството като българска религиозна традиция не е инцидентно.
Високомерното подминаване на богомилството лишава учениците от опцията да научат повече за тази значима страна от българската културна еднаквост, да осмислят българския принос към европейската религиозна история.
п.с. Доколкото разбирам ще са нужни и сред 2500 и 5000 нови учители.
В този си тип тази стратегия няма място в българските държавни учебни заведения. Това написа във Facebook профила си българският публицист Захари Карабашлиев, откакто мон разгласиха ".
Публикуваме цялият му разбор без редакторска интервенция:
Седнах и изчетох плана на МОН за въвеждане програмата “религия " в учебните заведения. Споделям няколко наблюдения:
За деца в 1 клас се планува проучване на " Бог — извор на вярата ", “Чудотворец " и т.н… хрумвания, които изискват някакво нереално мислене, а в тази възраст детето още развива това, то към момента мисли в конкретика (доколкото си припомням от Пиаже.) " Молитвата като диалог с Бога " — това е метафизична идея, която надвишава мисленето на 7-годишните.
При 3-4 клас към този момент се минава към морално-богословските " Страх Божи ", " Смирение ", " Покаяние " – термини от аскетическата традиция, мъчно разбираеми за деца. Както " Грях ", “Покаяние ", " Прошка " в набожен подтекст – комплицирани духовни концепции, изискващи избран вид мислене.
При 5-7 клас се включват профилирани теологични понятия като " Триединство ", " Боговдъхновеност ", " Схизма ", " Апостолска последователност ", включително " Обратна вероятност в иконата " – профилирани концепции от богословието, та чак и иконографията.
При 8-12 клас съставителите на учебника са се развихрили: " Апофатично и катафатично богопознание " (това са термини от академичното богословие, с които аз самия съм незапознат), “трихотомично схващане на индивида ", “Исихазъм и обожение " – изобщо концепции, изучавани в богословските факултети.
Няколко извода:
- Въпреки заявената неконфесионалност (това всички наясно ли са какво е?!), програматa е “православно християнство ". В нея децата учат " християнските полезности като основа на европейската цивилизация ". Къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които приказват и Сократ и Платон и Аристотел, а по-късно Марк Аврелий, или пък Сенека? За Буда, дзен-будизъм и Конфуций да не приказваме. И до момента в който православното християнство се преглежда “отвътре ", на всички останали религии се гледа като на екзотични практики. (Най-фрапиращата липса ще загатна най-сетне.)
- Забелязвам оценъчен език — по отношение на протестантството, по отношение на всякаки “разколи " “секти " като " отделили се и трансформирали учението ", т.е. допуска се отклоняване от само “правилното " обучение.
- В програмата е явно въздействието на съветската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е категорично упоменат като главен ориентир в религиозната хармония. Неговата теургична (богодейна) идея за изкуството е проблематична за светско обучение, защото преглежда изкуството не като естетически, а като набожен феномен. Мисля, че не се загатват категорично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), само че въздействието му се вижда, концепциите за " креативната независимост " и " личността като облик Божи " отразяват неговото въздействие, дружно с това на Соловьов, както и “метафизиката на сърцето " (!?) в програмата отразява концепциите на Борис Вишеславцев, а и изобщо необятната " философия на сърцето "!? (На една крачка сме от “широката съветска душа "!)
- Тук не видях нищо от толстоизма, ницшеанството, също Кант (а те също са надълбоко свързани всеки по собствен метод с християнството). Дори Свети Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за всяко живо създание, природата -- възгледи трансформирали радикално западното християнство…
Тук е явна една избрана православно-руска версия на християнските обичаи, която дава сериозен културно-идеологически уклон в програмата. Маскирана е ненапълно добре, само че е там.
С две думи:
Мисля, че в програмата са налице фундаментални проблеми, които я вършат изцяло несъответствуваща за светско обучение:
— възрастовата некомпетентност, която разгледах нагоре. Тя вкарва нереални теологични понятия в несъобразена за учениците възраст.
— макар заявената индиферентност, програмата демонстрира систематично желание към православното християнство
— методологическа променчивост - тя смесва разказвателен, исторически и теологичен метод, което я прави изцяло объркваща
— идеологизация — основава се на съветска религиозно-философска традиция.
В умозаключение:
Мисля, че програмата е по-скоро приспособен и олекотен образователен проект за православна семинария, понапудрен с малко повърхностна информация за други религии. Само колкото непохватно да прилича някакъв предмет за светско обучение.
Но тази проекто-програма е несъвместима с правилата на светското обучение и на процедура нарушава конституционното разделяне сред черква и страна в просветителната система.
И в този момент, нещо фрапиращо:
След деликатен обзор на цялата стратегия по " Религия " от 1-ви до 12-ти клас, би трябвало да посоча един извънредно любопитен факт:
Богомилството изцяло отсъства от програмата!
Точна по този начин. В тази стратегия не е упомената и дума за единственото автентично българско религиозно-социално придвижване от X век, което:
— Възниква в българските земи;
— Създава неповторима теологическа система;
— Оказва въздействие върху духовната история на цяла Европа и международното християнство;
— И е незаобиколима част от българското културно завещание.
Отсъствието на богомилството като българска религиозна традиция не е инцидентно.
Високомерното подминаване на богомилството лишава учениците от опцията да научат повече за тази значима страна от българската културна еднаквост, да осмислят българския принос към европейската религиозна история.
п.с. Доколкото разбирам ще са нужни и сред 2500 и 5000 нови учители.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ