Веселин Маринов ридае безутешно! Разказа през сълзи спомени от Тончо Русев и последните думи на баща си
" Моето семейство - майка ми и татко ми, както и Тончо Русев, който беше мой нравствен родител - ме направиха индивида, който съм. " Това съобщи пред бТВ покрусеният от тежката загуба на двамата си най-близки индивида, Веселин Маринов, написа Блиц.
" Тончо Русев е най-големият композитор. Той ми се обади, той ме потърси да изпея една негова ария. Краката ми се подкосиха. Първият път като ме поздрави се почувствах все едно Господ ми е споделил някакви благи думи. С годините станахме близки. Той доста се радваше, че пея с възприятие и претърпявам всичко ", споделя той.
" Не можах да се сбогувам с Тончо Русев. Той беше в болница доста дълго време. Последните месеци беше с доста тежка инсталация. Казваше, че не е за гледане и не искаше да се виждаме. С щерка му се чувах ", изяснява гласовитият реализатор.
" Последната ни среща беше в тях. Той не излизаше ", добавя той.
" Аз хванах най-хубавите години на Тончо Русев. Като се запознахме той беше на 60. Написа гениални песни. За мен преброих 84 - 86. Много са. Той ме научи по какъв начин да се оправям с живота. Яд ме е, че такива огромни хора се знаят като имена, а като лица не ", с огорчение споделя Маринов.
" Едни от най-хубавите моменти в живота ми са, когато след огромни концерти в провинцията сме се събирали в някоя механа и си приказваме - случки, истории ", спомня си той.
" Звездице моя " беше обичаната моя ария на татко ми. Ние бяхме доста близки. Той си отиде изведнъж. Получи инсулт. Винаги ми е бил образец за мощ и геройство. Имаше почит към него ", споделя Веско.
" Последните му думи бяха, да надзиравам лимона, който е знак на нашата къща и, че няма да може да засади доматите тази година. За него къщата и дома ни бяха доста значими ", ридае артиста.
" Тончо Русев е най-големият композитор. Той ми се обади, той ме потърси да изпея една негова ария. Краката ми се подкосиха. Първият път като ме поздрави се почувствах все едно Господ ми е споделил някакви благи думи. С годините станахме близки. Той доста се радваше, че пея с възприятие и претърпявам всичко ", споделя той.
" Не можах да се сбогувам с Тончо Русев. Той беше в болница доста дълго време. Последните месеци беше с доста тежка инсталация. Казваше, че не е за гледане и не искаше да се виждаме. С щерка му се чувах ", изяснява гласовитият реализатор.
" Последната ни среща беше в тях. Той не излизаше ", добавя той.
" Аз хванах най-хубавите години на Тончо Русев. Като се запознахме той беше на 60. Написа гениални песни. За мен преброих 84 - 86. Много са. Той ме научи по какъв начин да се оправям с живота. Яд ме е, че такива огромни хора се знаят като имена, а като лица не ", с огорчение споделя Маринов.
" Едни от най-хубавите моменти в живота ми са, когато след огромни концерти в провинцията сме се събирали в някоя механа и си приказваме - случки, истории ", спомня си той.
" Звездице моя " беше обичаната моя ария на татко ми. Ние бяхме доста близки. Той си отиде изведнъж. Получи инсулт. Винаги ми е бил образец за мощ и геройство. Имаше почит към него ", споделя Веско.
" Последните му думи бяха, да надзиравам лимона, който е знак на нашата къща и, че няма да може да засади доматите тази година. За него къщата и дома ни бяха доста значими ", ридае артиста.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ