Моето око винаги е обърнато към онова, което ми предстои,

Моето око постоянно е обърнато към това, което ми следва, към това, което би трябвало да направя. Винаги желая да е ново, постоянно желая да е непознато. Думите са на актьора Наум Шопов, от чието рождение през днешния ден се навършват 95 години от рождението му. Той е измежду огромните артисти – като Невена Коканова и Петър Слабаков, отхвърлени от ВИТИЗ и взели актьорско звание с изпит и комисия.

„ Лорънс Оливие е персонален мой идол. Навремето си разреших да му изпратя писмо: „ Пише Ви един актьор, който, за разлика от Вас, е доста невидим… “. И още вардя неговия отговор. Изпрати ми фотоси от всичките си Шекспирови функции “, споделя години по-късно Наум Шопов.

Той е роден на 27 юли 1930 година в Стара Загора. Баща му, Христо Шопов, е шеф на самодейната натрупа в градското читалище, а майка му – Мара Шопова, е актриса в Старозагорския спектакъл. Той безусловно е закърмен на сцената. Майка му е бременна, когато играе в „ Снаха “ от Георги Караславов и след раждането му не стопира участията си, даже и по време на зрелище, в избрания час за кърмене, тя се обръща с тил към феновете, а нейни колежки ѝ подават вързопчето с бебето.

Наум Шопов е признат във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ (ВИТИЗ, през днешния ден НАТФИЗ) на трето място, само че е зачеркнат от описите по анонимно обвиняване. Той е измежду огромните артисти – като Невена Коканова и Петър Слабаков, отхвърлени от ВИТИЗ и взели актьорско звание с изпит и комисия. Шопов го получава в Пловдив след триумфа с ролята на Фердинанд в „ Коварство и обич “ от Фридрих Шилер. Там го открива Николай Люцканов и го кани в „ Театъра на националната войска “ (днес спектакъл „ Българска войска “). 

„ Кандидатствах във ВИТИЗ и ме одобриха, а след това ме заличиха в листата. Не можело бранник, освен това наследник на опозиционери и фашисти, в действителност актриса и служител, да следва актьорско майсторство “, споделя Наум Шопов. 

Усилията му да утвърди своя актьорски гений се увенчават с триумф с помощта на непрекъснатата му и всеотдайна обич към театралната сцена, които дължи на своите родители. „ Не ми оставаше друго, с изключение на да стартира самичък да се изучавам и да върша откритията си “, споделя артистът.

Началото на кариерата му е с ролята на Неджеми в пиесата „ Чудак “ на Назъм Хикмет под режисурата на Леон Даниел през 1958 година в спектакъл „ Българската войска “, където играе до 1983 година Същата година стартира кариерата му в Народния спектакъл „ Иван Вазов “.

През годините работи с режисьорите Леон Даниел, Крикор Азарян, Анджей Вайда, Леонид Хейфец, Александър Морфов.

„ Наум Шопов владее богатата палитра на актуалното актьорско изкуство – от майсторството на цялостното преобразяване до откровената театрална игра. Образите, които основава, имат многопластово смислово и прочувствено решение “, показва рецензията. Някои от знаковите му функции в театъра са Хамлет и Полоний („ Хамлет “ от Уилям Шекспир), Робеспиер („ Делото Дантон “ от Станислав Пшибишевски), Часовников („ Океан “ от Александър Щейн), Алексей („ Дните на семейство Турбини “ от Михаил Булгаков), Попришчин („ Дневникът на един вманиачен “ от Николай Гогол), отец Ередия („ Осъдени души “ по Димитър Димов), Сапуна („ От земята до небето “ от Никола Русев), лекар Милев („ Сън “ от Иван Радоев), Дънкан в „ Макбет “, Лир в „ Крал Лир “, Хаджи Атанасия в „ Чичовци “, Крап в „ Последната лента на Крап “, Фирс във „ Вишнева градина “, Вурм в „ Коварство и обич “, дон Армадо в „ Напразни старания на любовта “.

В киното построява повече от 60 функции, измежду които незабравими са облиците в „ Крадецът на праскови ” (1964, режисьор – Въло Радев), „ Вълчицата ” (1965, режисьор – Рангел Вълчанов), „ Цар и военачалник ” (1966, режисьор – Въло Радев), за която получава първа премия за мъжка роля на кинофестивала в Карлови Вари, „ Случаят Пенлеве ” (1968, режисьор – Георги Стоянов), „ Бялата авантюра ” (1973, режисьор – Васил Мирчев), „ Вилна зона ” (1975, режисьор – Едуард Захариев), „ Роялът ” (1979, режисьор – Борислав Пунчев), „ По дирята на безследно изчезналите ” (1979, режисьор – Маргарит Николов), „ Бедният Лука ” (1979, режисьор – Яким Якимов), „ Под едно небе ” (1982, режисьор – Искандер Хамраев), „ Бащата на яйцето ” (1991, режисьор – Анри Кулев), „ Граница ” (1994, режисьори – Илиян Симеонов, Христиан Ночев), „ Вагнер ” (1998, режисьор – Андрей Слабаков), „ Магьосници ” (1999, режисьори – Иван Георгиев, Сотир Гелев). 

През 1972 година излиза единственият режисиран от Наум Шопов късометражен филм „ Хляб “ по едноименната новела на Йордан Радичков.

Наум Шопов е притежател е на две награди „ Аскеер “ за мъжка роля (1991, 1993), на медал „ Стара планина “ (първа степен, 2000), на премията „ Аскеер “ за  цялостно творчество (2003), на премия „ Икар “ на Съюза на артистите в България за изцяло творчество (2006), на държавната премия „ Св. Паисий  Хилендарски “ (2010).

Инфо: Българска телеграфна агенция

Следвайте " Гласове " в и