Защо не летят новите руски ракети?
Модули за съветските ракети “Ангара ”. Снимка: Роскосмос
. Днес целият свят е вперен в Илон Мъск и създаването на новите му ракети. При това Мъск не е единствен – има голям брой други компании в Съединени американски щати, които основават нови технологии за изстрелване. Моментът е сполучлив да си зададем въпроса: а какво стана с модерните съветски ракети? Защо Русия продължава да разчита на 60-годишните “Союз ” и “Протон ”, до момента в който актуалните разработки се бавят? Въпросът е изключително подходящ, още повече на фона на мрънканиците на Рогозин, че от СпейсЕкс му подбиват пазара и изхвърлят руснаците от него.
Както ни осведоми Коммерсант, през януари се навършиха цели 25 години от подписването на указа на Президента на Русия за основаването на ракетите “Ангара ”. Днес равносметката е следната: осъществени са едвам два тестови полета – и двата през 2014-та година, преди цели шест години. Оттогава насам – нищо!
Две са главните аргументи за сериозните отлагания – едната е спирането на работата в ГКНПЦ “Хруничев ” поради преноса на производството от Москва в Омск, а втората – новият космодрум Восточний към момента не е подготвен за изстрелването на “Ангара ”.
Пренасянето на производството постоянно крие големи опасности – и то би следвало да се практикува единствено в най-краен случай. Две са аргументите, които съгласно управляващите са наложили пренасяне. Първата е, че в омското дружество “Польот ” се разчита на фрикционна спойка, до момента в който в предприятието в Москва, където се вършат старите ракети “Протон ”, се практикува аргонно-дъгово заваряване. Естествено, поражда въпросът: не е ли по-лесно да се смени методът на заваряване, в сравнение с да се мести цялото произвеждане? Другата причина, която се оповестява публично е, че Омск е географски по-близо до космодрумите Плесецк и Восточний. Но това е неуместна обосновна – през миналите десетилетия съветските ракети са били пренасяни безпроблемно с трен както към Плесецк, по този начин и към Байконур.
В края на краищата съветските управляващи свършиха това, което си бяха наумили. Резултатите са ясни – откритият индустриален цикъл на най-големия съветски холдинг бе опустошен, от неговия състав бяха изведени три крупни предприятия с работещи в тях над 16 000 души, бяха извършени солидни съкращения (т.е. имаше загуба на ветерани с дълготраен опит в ракетостроенето), индустриалните линии бяха подкопани и даже унищожени. В интервала сред 2007-ма и 2013-та година “Хруничев ” изстрелваше 10-12 ракети “Протон ” годишно, а през 2016 година бяха осъществени единствено три пуска, през 2017 – два, през 2018 – четири.
Преди няколко месеца се случи знаков конфликт – договорът сред Роскосмос и ГКНПЦ “Хруничев ” за 2 милиарда рубли бе разтрогнат. Според контракта трябваше да се създаде ракета “Ангара 1.2 ” за изстрелването на сателит “Гонец ”. Официалната позиция е следната – промяната на ракетата-носител е общоприета процедура, като по-мощният “Союз ” ще се оправи по-добре с изстрелването на спътника. Експертите следователно просто биха повдигнали плещи – по традиция ракетите-носители се проектират за характерно тегло и когато се подписва контракт, се вземат поради всички нюанси. Договорът с “Хруничев ” бе подписан напълно скоро – в края на юни. Излиза, че четири месеца преди да бъде разтрогнат, не са били известни спецификите на тежестта? Абсурд! Освен това “Гонец ” е прекомерно лек сателит за “Союз ” – според специалистите промяната на ракетата е аналогично на това да наемеш “Камаз ” вместо “ГАЗ ” за транспорт на ледник. Как тогава да разберем всичко това? Само по един метод – не е подготвена нито новата ракета “Ангара ”, нито нейният космодрум.
Как стои въпросът с космодрума? Истината е, че скоро на него няма да има стартова площадка за “Ангара ”. От една страна, тъй като нейният градеж е почнал едвам през миналата година. Първите два тестови полета на “Ангара ” през 2014 година бяха извършени от Плесецк, макар че според първичния проект ракетите “Ангара ” трябваше да изхвърчат от космодрума Байконур в състава на галактическия ракетен комплекс “Байтерек ”. Но взаимният казахстанско-руски план за новото строителство на Байконур, който бе стартират още през 2004 година, бе прекратен – бе взето решение площадката за “Ангара ” да се направи на Восточний, до момента в който “Байтерек ” да се употребява за украинските ракети “Зенит ”. През 2014 година тази скица бе преиграна, като в този момент Байконур се нарежда за изстрелването на “Союз 5 ”, до момента в който на Восточний започнаха да вършат площадки на първо време за … “Союз ”-ите.
Защо Восточний бе планиран първо за старите “Союз ”-и? Причината се корени във обстоятелството, че конструкторите е трябвало да рапортуват пред управляващите, че космодрумът е в подготвеност за изстрелвания – в този аспект основаването на площадка за “Союз ” бе по-бързо и по-лесно. Постъпката е разбираема, само че ето каква е равносметката – годишно Русия създава сред 12 и 18 ракети “Союз ”. В международен мащаб към този момент има цели шест дейни стартови комплекса за ракетите, което значи, че на всеки един тях се падат приблизително по две-три изстрелвания. Кому е нужно да се харчат всяка година милиарди рубли за поддръжката на бездействаща инфраструктура?
Засега завършването на стартовата площадка за “Ангара ” е дадено за 2022-ра година, само че даже оптимистите се съмняват, че ще се случи. За градежа на площадка на космодрума Плесецк (откъдето бяха извършени първите два старта през 2014 г.) били минали осем години и са били налети 24.8 милиарда рубли. И въпреки че процесът е бил под контрола на военните, отново е имало сривове. Що се касае до Восточний, процентът на недостроените здания е висок, а на подизпълнителите са повдигнати 163 каузи, като от тях 106 са влезнали в съда. Налетите пари са 300 милиарда рубли – 10 пъти повече от дадените за Плесецк.
С други думи – вероятностите пред новите съветски ракети са извънредно песимистични. На фона на новините, че производството на “Протон ” скоро ще бъде прекъснато, ролята на Русия в бъдещите тежкотоварни изстрелвания по този начин и не е ясна.
