Течът на Наука е от резервния, а не от основния радиатор
Модулът “Наука ”, още до момента в който бе на Земята. Фото: Роскосмос
Изглежда, че съветската пилотирана космонавтика още веднъж се размина с дребния демон – нощес е протекъл аварийният нагревател на модула на МКС “Наука ”, а не главният. Поне на този стадий работата на модула не е нарушена, терморегулационната му система работи и температурите във вътрешността му са подобаващи за живот.
Радиаторът бе доставен на станцията през 2012 година и стоеше необработен в открития космос дълги години, около забавянията в подготовката на “Наука ”. Той бе инсталиран през месец май т.г. от космонавтите.
Напомням на читателите, че това бе третата повреда на съветски нагревател през последната година. Първо през декември отхвърли терморегулационната система на пилотирания транспортен съд “Союз МС-22 ”, а по-късно през февруари – тази на товарния транспортен съд “Прогрес МС-21 ”. Това е противен вид щета, която няма по какъв начин да бъде поправена в космоса от екипажите. Макар че през миналите десетилетия американски астронавти и съветски космонавти усъвършенстваха редица ремонтни действия, а за поправките на телескопа “Хъбъл ” от американските совалки има документални филми, заваряването в галактически условия към момента не е усвоено – изключително на тръби, работещи под високо налягане. Няма по какъв начин да бъде сменен и изтеклият изооктан.
Модулът “Наука ” бе издигнат през 1995 година като запаса на главния модул “Звезда ”, като парите за градежа бяха дадени от Съединени американски щати. Впоследствие, откакто се оказа, че Русия няма средства да построи пълностоен съветски сегмент на МКС, бе взето решение за тази цел да се употребява аварийният модул, който да бъде конвертиран в теоретичен (оттук идва името “Наука ”). Преобразуването не протече безпрепятствено и бе обвързвано с редица проблеми. Докато инженерите на Земята рязаха тръбите на горивната система (предполагаемо не са получили указания какво да вършат и са си мислили, че режат за скрап), в нея попаднали стоманени стружки. Стърготините бяха открити инцидентно през 2013 година, по време на предстартовата подготовка. Така вместо да бъде изстрелян в космоса, модулът “Наука ” бе върнат на предприятието-производител ГКНПЦ “Хруничев ”, след което инженерите дълги години се мъчиха да изчистят меховете на горивните резервоари от стружките. Нямаше по какъв начин да бъдат създадени нови резервоари – модулът, както загатнах при започване на параграфа, бе основан през 1995 година, а след тази дата индустриалните линии бяха спрени и машините от дълго време ръждясват по нечии скланове. Русия към момента създава други видове горивни резервоари – за корабите “Союз ” и “Прогрес ”, само че те са несъвместими с “Наука ”.
Най-накрая “Наука ” бе изстрелян през 2021 година. Заради непрестанно отказващата му горивна система модулът бе изгубен на два пъти, до момента в който пътуваше към Международната галактическа станция, и единствено героичните старания на наземните екипи го избавиха. Накрая бе прикачен сполучливо към станцията, само че поради софтуерен бъг след стиковката моторите на модула се възпламениха непринудено и прекатурнаха МКС. Орбиталният комплекс се размина на косъм от пагубна повреда.
Софтуерните бъгове и непринудено включващите се и изключващи мотори до ден сегашен съпътстват съветската космонавтика. Напомням, че през август съветската задача “Луна-25 ” трябваше да кацне на Южния полюс на Луната, само че при прехода от по-висока към по-ниска орбита моторите не се изключиха поради софтуерен бъг и отклонения при работата на акселерометрите, надлежно галактическият уред се разруши.
