Опасни капризи: Странните диети, които хората са спазвали през вековете
Mодните диети са тези капризни режими, които дават обещание бързи резултати, само че постоянно крият опасности за здравето. Истината е, че хората се подлагат на странни и постоянно рискови диети от епохи. Но за какво?
Още античните гърци и римляни са вярвали в силата на хранителния режим. Тогава обаче „ диета “ е означавала повсеместен метод на живот – баланс сред тяло и дух. През XIX век обаче настава преломен миг: външният тип измества здравето, а диетичната промишленост стартира да процъфтява.
През XIX век диетите се трансформират в огромен бизнес “, споделя хранителният историк Ани Грей. „ Рекламата става все по-умела, а продуктите — от ден на ден. “
Нека надникнем в някои от най-екстравагантните и извънредно нездравословни диетични прищевки в историята:
1. Дъвчи и плюй: диетата на Хорас Флетчър
В началото на XX век американецът Хорас Флетчър убеждава хиляди, че пътят към слабата фигура минава през… безпределно дъвчене. Всеки залък трябвало да се дъвче стотици пъти – да вземем за пример една шалотка – цели 700!
След като „ всичката изгода “ се извлече, остатъците се изплюват. Флетчър твърдял, че по този начин тялото се прочиства и се дефекира единствено един път на две седмици, освен това без миризма – като „ топли бисквити “. За да потвърди изказванието си, той даже носел със себе си буркан с… доказателства.
2. Диетата с тения – паразит за „ намаляване “
В началото на XX век някои смели (или отчаяни) хора почнали да гълтам хапчета с кисти от говежда тения.
По-късно се твърди, че оперната певица Мария Калас я е употребила, с цел да отслабне, само че има подозрения, че това е мит.
Диетиращите поглъщали кисти от говежда тения, нормално под формата на хапчета. Идеята била, че паразитът ще порасне в червата и ще гълтам част от храната. Това водело до намаляване — дружно с диария и повръщане.
Когато достигнели мечтаното тегло, приемали антипаразитен медикамент и… се надявали на безболезнена разлъка с госта в червата. Рискът бил голям. Тенията може да доближи до 9 метра дължина и да аргументи заболявания като главоболие, проблеми със зрението, менингит, епилепсия и деменция.
3. Арсен – отровата с „ отслабващ резултат “
През XIX век диетичните хапчета стават фешън шлагер. В тях обаче постоянно имало субстанции като арсен и стрихнин – в дребни дози, само че все по този начин отровни. Обещанието? Ускоряване на метаболизма.
Мнозина предозирали с вярата да отслабнат по-бързо, без да осъзнават заплахата. Понякога арсенът даже не бил споменат в наличието.
4. Оцетната фикс идея на лорд Байрон
Още при започване на XIX век поетът лорд Байрон постанова мода: оцетна диета. Той пиел оцет всеки ден и ядял картофи, накиснати в него, вярвайки, че по този начин пречиства тялото си.
Резултатите били плашещи: младежи по цяла Европа почнали да се хранят с оцет и ориз, стремейки се към бледата и слаба фигура на поета. Последствията: повръщане, диария и хронично недохранване.
5. Гуменото долни дрехи – потене с промишлен обсег
След като Чарлз Гудиър патентова вулканизацията на каучука, стартира взрив в производството на гумени произведения – в това число корсети и долни гащи, които задържали потта и… сякаш мазнините.
Идеята била, че изпотяването води до намаляване. За страдание, непрекъснатото навлажняване на кожата предизвиквало инфекции и възпаления. Тази странна мода била спряна едвам с Първата международна война, когато гумата станала стратегически запас.
От дъвчене до паразити, от арсен до гумени корсети — историята демонстрира, че стремежът към идеалната фигура постоянно е бил по-силен от разсъдъка. Днес, в ерата на обществените мрежи, натискът наподобява още по-силен. Затова е значимо да помним: няма чудодейни хапчета, само че има рационален избор, придвижване, разнообразно хранене и — най-много — приемане на личното тяло без боязън и виновност.
Още античните гърци и римляни са вярвали в силата на хранителния режим. Тогава обаче „ диета “ е означавала повсеместен метод на живот – баланс сред тяло и дух. През XIX век обаче настава преломен миг: външният тип измества здравето, а диетичната промишленост стартира да процъфтява.
През XIX век диетите се трансформират в огромен бизнес “, споделя хранителният историк Ани Грей. „ Рекламата става все по-умела, а продуктите — от ден на ден. “
Нека надникнем в някои от най-екстравагантните и извънредно нездравословни диетични прищевки в историята:
1. Дъвчи и плюй: диетата на Хорас Флетчър
В началото на XX век американецът Хорас Флетчър убеждава хиляди, че пътят към слабата фигура минава през… безпределно дъвчене. Всеки залък трябвало да се дъвче стотици пъти – да вземем за пример една шалотка – цели 700!
След като „ всичката изгода “ се извлече, остатъците се изплюват. Флетчър твърдял, че по този начин тялото се прочиства и се дефекира единствено един път на две седмици, освен това без миризма – като „ топли бисквити “. За да потвърди изказванието си, той даже носел със себе си буркан с… доказателства.
2. Диетата с тения – паразит за „ намаляване “
В началото на XX век някои смели (или отчаяни) хора почнали да гълтам хапчета с кисти от говежда тения.
По-късно се твърди, че оперната певица Мария Калас я е употребила, с цел да отслабне, само че има подозрения, че това е мит.
Диетиращите поглъщали кисти от говежда тения, нормално под формата на хапчета. Идеята била, че паразитът ще порасне в червата и ще гълтам част от храната. Това водело до намаляване — дружно с диария и повръщане.
Когато достигнели мечтаното тегло, приемали антипаразитен медикамент и… се надявали на безболезнена разлъка с госта в червата. Рискът бил голям. Тенията може да доближи до 9 метра дължина и да аргументи заболявания като главоболие, проблеми със зрението, менингит, епилепсия и деменция.
3. Арсен – отровата с „ отслабващ резултат “
През XIX век диетичните хапчета стават фешън шлагер. В тях обаче постоянно имало субстанции като арсен и стрихнин – в дребни дози, само че все по този начин отровни. Обещанието? Ускоряване на метаболизма.
Мнозина предозирали с вярата да отслабнат по-бързо, без да осъзнават заплахата. Понякога арсенът даже не бил споменат в наличието.
4. Оцетната фикс идея на лорд Байрон
Още при започване на XIX век поетът лорд Байрон постанова мода: оцетна диета. Той пиел оцет всеки ден и ядял картофи, накиснати в него, вярвайки, че по този начин пречиства тялото си.
Резултатите били плашещи: младежи по цяла Европа почнали да се хранят с оцет и ориз, стремейки се към бледата и слаба фигура на поета. Последствията: повръщане, диария и хронично недохранване.
5. Гуменото долни дрехи – потене с промишлен обсег
След като Чарлз Гудиър патентова вулканизацията на каучука, стартира взрив в производството на гумени произведения – в това число корсети и долни гащи, които задържали потта и… сякаш мазнините.
Идеята била, че изпотяването води до намаляване. За страдание, непрекъснатото навлажняване на кожата предизвиквало инфекции и възпаления. Тази странна мода била спряна едвам с Първата международна война, когато гумата станала стратегически запас.
От дъвчене до паразити, от арсен до гумени корсети — историята демонстрира, че стремежът към идеалната фигура постоянно е бил по-силен от разсъдъка. Днес, в ерата на обществените мрежи, натискът наподобява още по-силен. Затова е значимо да помним: няма чудодейни хапчета, само че има рационален избор, придвижване, разнообразно хранене и — най-много — приемане на личното тяло без боязън и виновност.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ