Кратка история на родеото
Модерното родео по малкия екран дължи съвсем всичко – своите обичаи, своите настройки, своята мода – на коравите мексикански каубои от началото на 1800 година Именно тези хора, известни като вакероси (vaqueros), усъвършенстват уменията за въртене на въже и езда, които виждаме в днешните надпревари. Те също по този начин вършат едно значимо изобретение в спорта: модата на кожените ботуши, огромните шапки и всички останали аксесоари. И точно в Мексико спортът получи името си, произлизащо от испанския глагол rodear: обкръжавам или закръглям.
Вакерос
Тези вакероси са амбуланти на свободна процедура, имат единствено това, което могат да носят на коня си, и работя в огромни ранчота в районите, в този момент известни като Дуранго, Коауила и Чихуахуа. Сред тях можете да намерите метиси (хора от разбъркан индиански и испански произход), чернокожи хора, радикално население и криоли (испанци, родени в Северна Америка). Това, което споделят, е метода на живот и спортното предпочитание да дефинират кой е най-хубавият.
В свободното си време вакеросите се събират, с цел да видят кой може да обязди най-капризния кон или кой е най-ловък с въжето. Тези неофициални събирания се трансформират в надпревари сред разнообразни ранчото, които притеглят все по-големи тълпи и от ден на ден получават карнавална атмосфера – звуците на животни, ревът на тълпата, миризмата на пот и конска плът. Няма публични правила, а цялото начинание е гратис за всички – по този начин родеото се открива като място за смели новобранци. Както Джералд Ъндърууд, историк на американския Запад, написа в книгата и от 2001 година „ Vaqueros, Cowboys, and Buckaroos “: „ Това пространство и просвета разрешават на хората опцията да реализират „ Желанието на кентавъра “ – да бъдат едно с коня, да живеят живота на боговете. “
По времето, когато Съединени американски щати анексират Тексас през 1845 година и претендират за огромна част от Мексико дружно с него, вакеросите виждат по какъв начин тяхната просвета е погълната от каубойския метод на живот на американския Запад. „ Красива панорама “, споделя капитанът от армията на Съединени американски щати Джордж У. Хюз, ситуиран в Сан Антонио през 1846 година, откакто следи осъществяването на един вакерос. „ Той язди добре и храбро и хвърля ласото с безпогрешна точност… преследвайки някакво несломимо животно, което рядко не съумява да хване. “ Освободените плебеи също се захващат със спорта и в десетилетията след Гражданската война се счита, че всеки четвърти американски каубой е бил негър. Може би най-известният от тях е Нат Лав – роден в иго в Тенеси през 1854 г.; освободена в края на Гражданската война. Той се реалокира на запад и израства става впечатляващ пастир, а кариерата му в родеото стартира, когато попада на съревнование в Дедууд, в днешна Южна Дакота, на 4 юли 1876 година Лав влиза в борбата и взема първото място в шест надпревари, поставяйки началото на 15-годишна кариера, която го трансформира в легенда в цялата страна.
Бъфало Бил
По-организираното съревнование, което ще се трансформира в американско родео, придобива известност на събития като Шоуто на дивия запад на Бъфало Бил, което стартира през 1883 година като голям театър със стотици изпълнители; през 1893 година шоутата на Бъфало притеглят 3 милиона гости отвън Чикаго по време на Световното колумбийско ревю. Такива спектакли постановат родеото като американска традиция, като романтизират Запада, който към този момент бе почнал да се трансформира бързо. Въпреки расизма и сексизма на епохата, надпреварите към момента отразяват мултикултурните м корени с присъединяване на метиси и чернокожи състезатели, а дамите също оставят своя отпечатък: Ани Оукли, фамозен снайперист, е постоянна част от пътуващата приказност на Бъфало Бил. А откакто група реализатори напущат шоу през 1936 година в Бостън Гардън, с цел да стачкуват против незадоволителното възнаграждение, каубоите провеждат първия каубойски професионален съюз, Асоциацията на каубойските костенурки (наречена по този начин, тъй като, макар че организирането е муден развой, асоциацията най-сетне „ си издължава шията “), с цел да се подсигурява заслужено обезщетение. През 1945 година групата се преименува на Асоциация на родео каубойците, с което същинското име на спорта става общоприето.
Въжета
До 1975 година организацията се трансформира в Професионална родео каубойска асоциация, най-голямата в света, която през днешния ден може да се похвали с повече от 5000 интензивно състезаващи се членове и още няколко хиляди в несъстезателни функции. Групата е хазаин на стотици събития през цялата година като всеки сезон кулминира с финали, на които се разиграват милиони долари от парични награди. През 2019 година, преди пандемията от Covid-19, групи ездачи, както и медии оповестяват, че ездата на бик сега е най-бързо развиващия се спорт в Съединените щати.
Колкото и да е остаряло и макар митингите на деятели за правата на животните, родеото продължава да се разраства – подкрепяно от групи, които поставят старания да създадат спорта, чиито звезди са най-вече бели и мъже, по-гостоприемен за дами и неамериканци. Сред Професионалната асоциация на ездачите на бикове доста топ каубои са от Южна Америка. В неотдавнашното Световно състезание трима от първите пет финиширали – Кайке Пачеко, Лучано Де Кастро и Хосе Витор Леме – са от Бразилия.
Други групи тласкат спорта напред: Световното състезание по родео за дами, учредено през 2020 година, подсигурява $750 000 в края на сезона и вкарва ново потомство дами в родеото. Алиансът на международните първенци по родео, основан през 2018 година, пък дава милиони долари на по-бедните спортисти, с цел да могат да яздят на най-високо равнище.
Американската традиция на езда произтича от вековните култури на коренното население. Това завещание продължава да живее в индианското национално родео, учредено през 1976 година На събития целогодишно членове от близо 100 племена се състезават за над 1 милион $ от награден фонд. Индианската щафета, въпреки и механически да не е родео събитие, е измежду най-вълнуващите зрелища в страната; там един ездач би трябвало да смени неоседлани коне на всяка от три обиколкик като скача от един кон на различен в придвижване – взор към обичаен индиански спорт, датиращ от епохи.
