Елфите в древните легенди
Модерната визия за горски дух е красиво създание, което оказва помощ на хора в потребност. Въпреки това, в истинските антични митове, множеството от тези същества са били много враждебни към хората.
Елфите при Артур
В легендите за крал Артур, магьосникът Мерлин един път се влюбил в елфска госпожица. Тя употребила чара си, с цел да го примами в гората, където пробвала да му устрои капан и да го убие. Според легендата единствено шансът оказал помощ на Мерлин да се отърси от магическото привличане към елфската госпожица и да избави живота си.
Нимуе, блатната дама, и омагьосаният Мерлин. Edward Burne-Jones/ Wikimedia Commons Понякога концепциите за елфи и феи се явяват една и съща. Произходът на феите е от англосаксонската митология, а в някои митове даже крал Артур е наследник на самодива.
Елфите произлизат от скандинавската митология и се свързват с дървета, до момента в който феите се свързват с цветята, а крилата им наподобяват тези на пеперуда или водно конче.
Феите нормално са неутрални по отношение на хората. Понякога им оказват помощ, само че могат и да отвличат човешки деца. В легендите Артур е бил на половина самодива, а Мерлин – на половина горски дух.
Най-старите споменавания на елфи идват от скандинавците. В митологията им елфите били два типа – светли и тъмни. Светлите елфи били покровителствани от Один. В някои митове се загатва, че по външният им тип можело да се дефинира годишния сезон. Повечето елфи не умирали от напреднала възраст, само че в случай че свещеният им дъб бъде отсечен, умирали незабавно.
Тъмните елфи били считани за извънредно грозни и зли по природа, само че пък светлите елфи са тези, които накърнявали достолепието на хората, тъй като ги считали за по-нисши от тях. В прочут смисъл, светлите елфи съставляват тогавашното схващане за съвършения скандинавец, а тъмните – грозните римляни, които не имали съвършените черти на скандинавците.
Най-видната характерност, която разграничава елфите, са острите уши, с помощта на които имат доста добър слух. Елфите са способни да отвличат деца, да проклинат хората, или да ги подлудяват, най-много когато някой нарушава спокойствието им.
Дяволът краде бебе и на негово място слага самодива (XV век). Wikimedia Commons Но не всички елфи са враждебно настроени – някои от тях в действителност са изобразени като изцяло неутрални. Това е отпратка към скандинавския претекст за неутралното – същества, които по едно и също време са положителни и зли, и същества, които надминават границите на положителното и злото.
Ancient Origins
