bTV Репортерите: Затвор без решетки
Модерна нова постройка. Светли спални. Медицински център, място за разходки и чудесна панорама към планината. Не, това не е предстоящ хотелски комплекс. Това е затвор. Първият, който страната ще строи от половин век насам.
Всички затвори у нас си наподобяват. Стените им са дебели, само че се ронят от времето. А решетките трансформират килиите в кафези.
Повечето затвори у нас са строени преди Първата и Втората международна война. Най-старият – Софийският централен е на 113 години, а най-новият – този в Плевен е съвсем 60-годишен. Всички са като бездънна яма, в която през последните години потъваха милиони левове за поправки и стотици хиляди за компенсации на пандизчии, осъдили страната поради безчовечен условия на живот.
През последните години обаче действителността зад стените се трансформира – постепенно, само че очевидно. А част от смяната е и новият комплекс, който ще събере в едно учебно заведение за надзиратели, арест и затвор, какъвто не е виждан досега. Поне не в България.
На 60 километра от София, в полите на Рила, в някогашните военни поделения край дупнишкото село Самораново ще се повдигнат стените на новия пилотен затвор. Чисто нов, триетажен, във формата кръст, с голям брой камери и зала за наблюдаване, която ще дава видимост към всяка от килиите на наказаните.
Според плана някои от разпадащите се здания ще бъдат съборени. Други ще се ремонтират и руините ще се трансфорат още в болница, кухня и специфичен център за образование на надзиратели – с стадиони, площадки за специфични тренировки и басейн.
В комплекса са включени и здания за неправителствените организации, и цехове, в които лишените от независимост ще работят.
Парите – малко над 40 млн. лева лв. идват от норвежкото държавно управление с експлицитното искане постройката на пандиза да е нова и по всички европейски стандарти – с естествени условия на живот и... без решетки по прозорците. По норвежкия финансов механизъм се финансират разнообразни планове в разнообразни страни, а секторите са от енергийната успеваемост и детските градини – до правораздаването и пандизите.
Предстоящият градеж обаче провокира полюсни реакции в с. Самораново. Кметът Райко Цветков се тормози от възможни бягства на пандизчии с тежки присъди, защото комплексът ще е напълно покрай селото. Други хора от селото не се тормозят.
Сигурността в комплекса ще бъде засилена с най-модерната охранителна техника, настояват от правосъдното министерство. Прозорците ще бъдат със закалени стъкла. Камери, огради и датчици ще опасват освен комплекса, а и всяка от постройките вътре.
Новините за плана и идното строителство от дълго време са прекрачили оградата и са пропълзели през ключалките на съществуващото от години затворническо общежитие.
В с. Самораново сега има 130 лишени от независимост. 70% от тях са зад решетките поради прегрешения на пътя – шофиране без брошура, с алкохол или с опиати.
В пандизите у нас обаче постоянно ще има рецидивисти - като крадците, които излизат и се връщат след всяко осъществено закононарушение. Ще има и такива, които не познават външния свят и избират уюта на килиите. Все повече стават и тези, които одобряват пандизите като подслон за бездомни. Което значи, че или са непоправими, или че системата не е съумяла да ги промени.
Държавата е възнамерявала някой ден да строи затвор и край софийското село Яна и административна постройка в столичния квартал Враждебна. Първо обаче се чака да се разгласят публични поръчки за плановете в Самораново.
Според наказаните най-тежкото наказване е, че са надалеч от всичко, което обичат. И че мечтаят за единственото невероятно зад решетките – свободата. Експертите обаче напомнят, че страната би трябвало да направи опит да ги промени. И че е длъжна да подсигурява осъществяването на присъдите, произнесени в името на справедливостта и закона.
Всички затвори у нас си наподобяват. Стените им са дебели, само че се ронят от времето. А решетките трансформират килиите в кафези.
Повечето затвори у нас са строени преди Първата и Втората международна война. Най-старият – Софийският централен е на 113 години, а най-новият – този в Плевен е съвсем 60-годишен. Всички са като бездънна яма, в която през последните години потъваха милиони левове за поправки и стотици хиляди за компенсации на пандизчии, осъдили страната поради безчовечен условия на живот.
През последните години обаче действителността зад стените се трансформира – постепенно, само че очевидно. А част от смяната е и новият комплекс, който ще събере в едно учебно заведение за надзиратели, арест и затвор, какъвто не е виждан досега. Поне не в България.
На 60 километра от София, в полите на Рила, в някогашните военни поделения край дупнишкото село Самораново ще се повдигнат стените на новия пилотен затвор. Чисто нов, триетажен, във формата кръст, с голям брой камери и зала за наблюдаване, която ще дава видимост към всяка от килиите на наказаните.
Според плана някои от разпадащите се здания ще бъдат съборени. Други ще се ремонтират и руините ще се трансфорат още в болница, кухня и специфичен център за образование на надзиратели – с стадиони, площадки за специфични тренировки и басейн.
В комплекса са включени и здания за неправителствените организации, и цехове, в които лишените от независимост ще работят.
Парите – малко над 40 млн. лева лв. идват от норвежкото държавно управление с експлицитното искане постройката на пандиза да е нова и по всички европейски стандарти – с естествени условия на живот и... без решетки по прозорците. По норвежкия финансов механизъм се финансират разнообразни планове в разнообразни страни, а секторите са от енергийната успеваемост и детските градини – до правораздаването и пандизите.
Предстоящият градеж обаче провокира полюсни реакции в с. Самораново. Кметът Райко Цветков се тормози от възможни бягства на пандизчии с тежки присъди, защото комплексът ще е напълно покрай селото. Други хора от селото не се тормозят.
Сигурността в комплекса ще бъде засилена с най-модерната охранителна техника, настояват от правосъдното министерство. Прозорците ще бъдат със закалени стъкла. Камери, огради и датчици ще опасват освен комплекса, а и всяка от постройките вътре.
Новините за плана и идното строителство от дълго време са прекрачили оградата и са пропълзели през ключалките на съществуващото от години затворническо общежитие.
В с. Самораново сега има 130 лишени от независимост. 70% от тях са зад решетките поради прегрешения на пътя – шофиране без брошура, с алкохол или с опиати.
В пандизите у нас обаче постоянно ще има рецидивисти - като крадците, които излизат и се връщат след всяко осъществено закононарушение. Ще има и такива, които не познават външния свят и избират уюта на килиите. Все повече стават и тези, които одобряват пандизите като подслон за бездомни. Което значи, че или са непоправими, или че системата не е съумяла да ги промени.
Държавата е възнамерявала някой ден да строи затвор и край софийското село Яна и административна постройка в столичния квартал Враждебна. Първо обаче се чака да се разгласят публични поръчки за плановете в Самораново.
Според наказаните най-тежкото наказване е, че са надалеч от всичко, което обичат. И че мечтаят за единственото невероятно зад решетките – свободата. Експертите обаче напомнят, че страната би трябвало да направи опит да ги промени. И че е длъжна да подсигурява осъществяването на присъдите, произнесени в името на справедливостта и закона.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ