За „Добра нощ“ - 200 кенгурута
Модерен източник на протеин
Проблемът с опазването на тези животни се изостря
Бракониерите имат поддръжката на фермерите, за които торбестите същества съставляват огромни врагове
Напоследък казусът за опазването на кенгуруто - този хералдичен знак на Австралия, още веднъж се изостря. И това се дължи основно на взрива, който витае в последно време в западно европейската кулинария. Гастрономите набиват с приятност бифтеци от кенгурово месо, което представлявало екзотична храна, съдържаща доста протеин. А феновете на питателни ястия похапват месни артикули, добити от кенгурута. Реномирани компании употребяват кожата на това животно за изработката на фешън спортни обувки и други сходни произведения.
Австралийците, естествено, не могат да си разрешат да използват за ястие националната емблема - те имат задоволително морални задръжки за това. Но по тази причина пък доста от тях прекомерно интензивно се включват в бракониерски нападения. Напоследък темповете на тази “дейност ” са зашеметяващи. Още повече, че бракониерите имат поддръжката на фермерите, за които торбестите същества съставляват огромни врагове. Мъчно може да се разубеди един австралийски фермер в изказванието му, че кенгуруто е най-пакостливото за локалното селско стопанство.
И бракониерството върлува с гневни темпове. Един порядъчен стрелец за една “добра нощ ” като нищо може да порази до 200 животни. Една от интернационалните природозащитни организации сътвори документален филм, в който са запечатени много касапски подиуми на всеобщи убийства на кенгурута. Бракониерите трепат, дерат, секат наляво и надясно... Според експертите контрабандната търговия с кенгуруви артикули доста надвишава легалната.
Докога ще се кара по този начин? Нека се има поради, че от известните на науката към 50 разновидности кенгурута /от гигантското алено, обитаващо пустините, до дребното валаби, живеещо в горите и недопускащо до себе си хора/ 9 типа към този момент са изцяло изчезнали, а към 20 се намират на рисковата унищожителна граница. Дали по тази причина не би трябвало да си помислят и европейските предприемачи, които са главните консуматори - грабители на тази животинска суровина.
Тиранинът, наименуван мода
Модата е тиранин, от който нищо не може да освободи индивида - остаряла и непрестанно доказвана истина. Отдавна е фешън да се отглеждат кучета у дома - въпреки всичко това са антични другари и помощници на хората. Занимателно е вкъщи си да имаш някакви красиви птици, които в случай че не пеят, свирят или издават други прилични звуци, най-малко ще придават оцветеност на интериора /въпреки, че измежду природата повече ще им приляга тази роля/. Някои люде с благоприятни условия настояват, че е много забавно /даже и мъжествено!/ в заградения си двор да пуснеш тигър или леопард, който да придава другоземен тип на частната ти благосъстоятелност. Разбира се това има и прекомерно практична страна - възможните крадци ще видят много напън при сигурната среща с недотам миролюбивия див звяр.
Общо взето всичко обяснено до тук е възможно, в рамките на рационалната мода. Но да отглеждаш измежду персоналните си имения всякакви половинметрови или еднометрови гущери-това към този момент приказва за прекомерно извратени усети. По начало цялата контрабанда с диви животни значи грабене от международната фаунистична колекция. Да лишиш някоя девствена околност от някой и различен гущер-санитар ”/много от тези влечуги са много потребни за съответната локална естествена среда/, с цел да си го гледаш в фамилна среда! Това е безспорна изява на антиестетика, да не загатвам природноохранния аспект.
Напоследък е станало фешън притежаването на гущери от островната група Фиджи/в Тихия океан/. И котрабандистите незабавно са се втурнали в акция. За 20 $ незаконните търговци купуват от фиджийците двойка от тези влечуги, които вървят на висока цена. Всички са удовлетворени. Фиджийците от дълго време газени от британската корона и жулени от слънцето измежду захарните тръстики, позакърпват някоя и друга дупка в фамилните си бюджети. Със страхове и напрежение, само че с потриващи от наслада ръце ковнтрабандистите вземат 25-30 пъти по-голяма облага от инвестиции капитал. А някои фенове на екзотика с леко поизпразнени джобове се любуват на близостта си с фиджийските гущери. Както може да се пресметне, има много печелещи от този бизнес. Губи единствено локалната природа, а отттам - и международната фауна.
Проблемът с опазването на тези животни се изостря
Бракониерите имат поддръжката на фермерите, за които торбестите същества съставляват огромни врагове
Напоследък казусът за опазването на кенгуруто - този хералдичен знак на Австралия, още веднъж се изостря. И това се дължи основно на взрива, който витае в последно време в западно европейската кулинария. Гастрономите набиват с приятност бифтеци от кенгурово месо, което представлявало екзотична храна, съдържаща доста протеин. А феновете на питателни ястия похапват месни артикули, добити от кенгурута. Реномирани компании употребяват кожата на това животно за изработката на фешън спортни обувки и други сходни произведения.
Австралийците, естествено, не могат да си разрешат да използват за ястие националната емблема - те имат задоволително морални задръжки за това. Но по тази причина пък доста от тях прекомерно интензивно се включват в бракониерски нападения. Напоследък темповете на тази “дейност ” са зашеметяващи. Още повече, че бракониерите имат поддръжката на фермерите, за които торбестите същества съставляват огромни врагове. Мъчно може да се разубеди един австралийски фермер в изказванието му, че кенгуруто е най-пакостливото за локалното селско стопанство.
И бракониерството върлува с гневни темпове. Един порядъчен стрелец за една “добра нощ ” като нищо може да порази до 200 животни. Една от интернационалните природозащитни организации сътвори документален филм, в който са запечатени много касапски подиуми на всеобщи убийства на кенгурута. Бракониерите трепат, дерат, секат наляво и надясно... Според експертите контрабандната търговия с кенгуруви артикули доста надвишава легалната.
Докога ще се кара по този начин? Нека се има поради, че от известните на науката към 50 разновидности кенгурута /от гигантското алено, обитаващо пустините, до дребното валаби, живеещо в горите и недопускащо до себе си хора/ 9 типа към този момент са изцяло изчезнали, а към 20 се намират на рисковата унищожителна граница. Дали по тази причина не би трябвало да си помислят и европейските предприемачи, които са главните консуматори - грабители на тази животинска суровина.
Тиранинът, наименуван мода
Модата е тиранин, от който нищо не може да освободи индивида - остаряла и непрестанно доказвана истина. Отдавна е фешън да се отглеждат кучета у дома - въпреки всичко това са антични другари и помощници на хората. Занимателно е вкъщи си да имаш някакви красиви птици, които в случай че не пеят, свирят или издават други прилични звуци, най-малко ще придават оцветеност на интериора /въпреки, че измежду природата повече ще им приляга тази роля/. Някои люде с благоприятни условия настояват, че е много забавно /даже и мъжествено!/ в заградения си двор да пуснеш тигър или леопард, който да придава другоземен тип на частната ти благосъстоятелност. Разбира се това има и прекомерно практична страна - възможните крадци ще видят много напън при сигурната среща с недотам миролюбивия див звяр.
Общо взето всичко обяснено до тук е възможно, в рамките на рационалната мода. Но да отглеждаш измежду персоналните си имения всякакви половинметрови или еднометрови гущери-това към този момент приказва за прекомерно извратени усети. По начало цялата контрабанда с диви животни значи грабене от международната фаунистична колекция. Да лишиш някоя девствена околност от някой и различен гущер-санитар ”/много от тези влечуги са много потребни за съответната локална естествена среда/, с цел да си го гледаш в фамилна среда! Това е безспорна изява на антиестетика, да не загатвам природноохранния аспект.
Напоследък е станало фешън притежаването на гущери от островната група Фиджи/в Тихия океан/. И котрабандистите незабавно са се втурнали в акция. За 20 $ незаконните търговци купуват от фиджийците двойка от тези влечуги, които вървят на висока цена. Всички са удовлетворени. Фиджийците от дълго време газени от британската корона и жулени от слънцето измежду захарните тръстики, позакърпват някоя и друга дупка в фамилните си бюджети. Със страхове и напрежение, само че с потриващи от наслада ръце ковнтрабандистите вземат 25-30 пъти по-голяма облага от инвестиции капитал. А някои фенове на екзотика с леко поизпразнени джобове се любуват на близостта си с фиджийските гущери. Както може да се пресметне, има много печелещи от този бизнес. Губи единствено локалната природа, а отттам - и международната фауна.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ