Порочното насочване на субсидиите убива цели агросектори
Моделът на субсидиране в земеделието води до редица изкривявания. Вместо да се дават дотации на единица повърхност, би трябвало да се търсят благоприятни условия за подкрепяне на вложенията в земеделските стопанства. Това ще докара до повишение на продуктивността и рентабилността им.
Това предлага в изявление за БНР шефът на Института по земеделска политика проф. Божидар Иванов. По думите му този сбъркан модел на субсидиране е довел до това едни земеделски браншове да се развиват доста мощно, до момента в който други, " които обезпечават основната част от храната за популацията ", повече от 20 години изпитват компликации и ще не престават да изпитват.
В последните 15-20 години България се показва доста мощно и има доста положителни позиции на пазара на зърнени и маслодайни култури, и това ще продължи и отсега нататък, без значение от някои съмнения поради климатични фактори, отбелязва професорът.
На другия полюс обаче са сензитивните браншове, които обезпечават основната част от храната на популацията и засягат директно потребителите - производството на мляко, месо, зеленчуци и плодове.
" В тези браншове самото произвеждане във фермите, методът, по който действа веригата, пазарната организация, са доста комплицирани и свързани с прекомерно огромни условия и за вложения, и за положителни управнически умения, и за доста добра организация на пазара. Оказа се, че конкуренцията в Европейски Съюз и местоположението на България в съседство със страни, които са доста мощни особено при плодовете и зеленчуците, е тестване за нашите производители. А и самата обща селскостопанска политика на Европейски Съюз, която е насочена не толкоз към поддръжка на производството, а към поддръжка на приходите на самите стопани, не способства тези браншове да се показват на равнището, на което ни се желае ", сподели специалистът.
Ако до 2007 година политиката на подкрепяне на селското стопанство е била обвързана с количеството на производството, то след влизането ни в Европейски Съюз, дотациите са се откъснали от производството. Сега всички производители получават единно заплащане на декар. Колкото повече площи има едно стопанство, толкоз повече спомагателен бонус получава то. А това са стопанства с ниски разноски на единица повърхност, където облагата и доходността зависят от спестовност на мащаба и стремежът е да се усилват площите.
Това води и до изкривявания, споделя проф. Иванов. При стопанствата с огромни площи, каквито производителите на зърнени и маслодайни култури, делът на дотациите към общите разноски доближават 30 и повече %. Докато при производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци, са едвам 5%. Тези фермери не могат да разчитат на дотации, по тази причина и доста стопанства се закриват. За 15 години 75% от земеделските стопанства у нас са изчезнали - те са намалели от 500 хиляди през 2005 година до 132 хиляди към 2020 година, демонстрира разбор на Института по земеделска политика.
За производствата на мляко, месо, плодове и зеленчуци, би трябвало да търсят други благоприятни условия за подкрепяне, които да усилят тяхната продуктивност, а оттова и чисто пазарно да се стабилизират, счита специалистът. И дава образец с подпомагането на вложенията в такива производства.
Това предлага в изявление за БНР шефът на Института по земеделска политика проф. Божидар Иванов. По думите му този сбъркан модел на субсидиране е довел до това едни земеделски браншове да се развиват доста мощно, до момента в който други, " които обезпечават основната част от храната за популацията ", повече от 20 години изпитват компликации и ще не престават да изпитват.
В последните 15-20 години България се показва доста мощно и има доста положителни позиции на пазара на зърнени и маслодайни култури, и това ще продължи и отсега нататък, без значение от някои съмнения поради климатични фактори, отбелязва професорът.
На другия полюс обаче са сензитивните браншове, които обезпечават основната част от храната на популацията и засягат директно потребителите - производството на мляко, месо, зеленчуци и плодове.
" В тези браншове самото произвеждане във фермите, методът, по който действа веригата, пазарната организация, са доста комплицирани и свързани с прекомерно огромни условия и за вложения, и за положителни управнически умения, и за доста добра организация на пазара. Оказа се, че конкуренцията в Европейски Съюз и местоположението на България в съседство със страни, които са доста мощни особено при плодовете и зеленчуците, е тестване за нашите производители. А и самата обща селскостопанска политика на Европейски Съюз, която е насочена не толкоз към поддръжка на производството, а към поддръжка на приходите на самите стопани, не способства тези браншове да се показват на равнището, на което ни се желае ", сподели специалистът.
Ако до 2007 година политиката на подкрепяне на селското стопанство е била обвързана с количеството на производството, то след влизането ни в Европейски Съюз, дотациите са се откъснали от производството. Сега всички производители получават единно заплащане на декар. Колкото повече площи има едно стопанство, толкоз повече спомагателен бонус получава то. А това са стопанства с ниски разноски на единица повърхност, където облагата и доходността зависят от спестовност на мащаба и стремежът е да се усилват площите.
Това води и до изкривявания, споделя проф. Иванов. При стопанствата с огромни площи, каквито производителите на зърнени и маслодайни култури, делът на дотациите към общите разноски доближават 30 и повече %. Докато при производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци, са едвам 5%. Тези фермери не могат да разчитат на дотации, по тази причина и доста стопанства се закриват. За 15 години 75% от земеделските стопанства у нас са изчезнали - те са намалели от 500 хиляди през 2005 година до 132 хиляди към 2020 година, демонстрира разбор на Института по земеделска политика.
За производствата на мляко, месо, плодове и зеленчуци, би трябвало да търсят други благоприятни условия за подкрепяне, които да усилят тяхната продуктивност, а оттова и чисто пазарно да се стабилизират, счита специалистът. И дава образец с подпомагането на вложенията в такива производства.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ