Върви ли бъдещият парламент към отваряне на конституцията
Мнозинството в 48-ото Народно заседание " искаше ", само че " не му стигна времето ", с цел да прегледа промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се вкарваше механизъм за дейно следствие на основния прокурор посредством най-общо казано ад хок углавен арбитър от Върховен касационен съд, краткотрайно назначаван за изпълняващ длъжността прокурор, който да води следствието против обвинител номер едно.
Вместо това обаче същото това болшинство, изключващо " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", се впусна в дълъг спор за осенилата изведнъж " Възраждане " законодателна концепция - за самостоятелност на следствието от прокуратурата, по този начин щото следовател да проверява Главния.
Идеята обаче е на ГЕРБ и бе изразявана неведнъж обществено от нейни представители, като остана неразбираемо за предишния парламент за какво не тя, а хората на Костадин Костадинов я притвориха в текстове за промени в Закона за правосъдната власт. Партията на Бойко Борисов обаче я припозна в пленарната зала като доста добра, докато от Политическа партия и Демократична България я дефинираха като опит за замяна на дебата за действително заложения в плана за Наказателно-процесуален кодекс механизъм за надзор.
Че крушката си има опашка стана ясно единствено ден по-късно - в последния работен ден на 48-ия парламент, когато, оказа се, безшумно депутатите на ГЕРБ са внесли искане за предоставяне на наложително пояснение от Конституционния съд (КС) за това какъв брой без значение от прокуратурата и въобще в границите на правосъдната система е националното разследване. " Ако следователите и тяхната респективна организационна конструкция не бяха в действителност изгубили високия си парламентарен статут, може би сега някои животрептущи въпроси, като да вземем за пример: " Кой да проверява основния прокурор? " или: " Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта? ", нямаше да съществуват и щяха да са се решили от единствено себе си " - прочетохме в претекстовете, когато стана ясно, че въобще е импортирано за пояснение.
Към него е приложена и историческа информация от дебатите в седмото Велико национално заседание, която идва да внуши, че законодателите са желали самостоятелност на следствието от обвиняването. Прави се обзор и на изпадналото по пътя през 1991 година разбиране " съдия-следовател " и следват заключения като: " Великото национално заседание е имало безспорно волята да уреди статута на следствието като независим орган в структурата на правосъдната власт. "
Днес, знае се, Национална следствена служба е подчинена на прокуратурата (по-точно това е по този начин от 14 години), ръководителят й е с сан на заместник-главен прокурор, а кариерните въпроси се вземат решение от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Какво постанова въобще това запитване до Конституционен съд обаче - не стана ясно. Както и за какво ГЕРБ, партията, която по думите на водача си " лидира " правосъдната реформа го прави в този момент, след над 10 години на власт, също не стана ясно. Ако обаче се вземе решение за " изваждането " на следствието от шапката на прокуратурата и прехвърлянето му към съда - каквото желание показват от ГЕРБ, то това значи наложително отваряне на конституцията от Народното събрание - заради уредбата на следствието, в това число при избора на Висш съдебен съвет.
Недопустимо
Според преподавателя по конституционно право доцент Наталия Киселова обаче Конституционен съд изначално би трябвало да дефинира питането като неприемливо. Киселова цитира остаряло тълкувателно решение на съда - с цел да стимулира професионалното си мнение.
Тогава от Върховен касационен съд са желали пояснение по пет въпроса, един от които гласи: " Ще съставлява ли смяна във формата на държавно ръководство, в случай че се запише в Конституцията, че следствието се преструктурира, като взе участие в следствието, изпълнявайки функционалностите на съдии по следствието. "
В тълкуването си най-общо Конституционен съд показва, че единственият парламентарен текст, особено отдаден на следствените органи, е наредбата на член 128. ( " Следствените органи са в системата на правосъдната власт. Те реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон " ). Основният закон не урежда типа и структурата на тези органи, за разлика от съдилищата и прокуратурата - показва още Конституционен съд и препраща към различен член от конституцията, в който е посочено, че тези въпроси се уреждат със закон - т.е. един елементарен парламент може да взема решение за структурата и прочие на следствието.
" Ето за какво въвеждането в главния закон на текстове, които преструктурират съгласно настояването, а в действителност - основават конструкция на следствените органи, не е смяна във формата на държавно ръководство, тъй като и в този момент този въпрос е от компетентността на Народното събрание ", показва в умозаключение по този въпрос Конституционен съд.
Съдът преглежда и понятието " арбитър по следствието ". И ето какво показва:
" Съвсем обособени и прекомерно комплицирани са проблемите за запълването със наличие на понятието " арбитър по следствието " посредством уточняване пълномощията на тази процесуална фигура; уредбата на мястото й в системата на правосъдната власт и най-много взаимоотношението й с останалите процесуални субекти; отликата (или приликата) с фигурата да вземем за пример на " проверяващ арбитър " ; въпросът, дали посредством Конституцията тя ще се " резервира " само за следователите или на общо съображение могат да бъдат съдии по следствието и други магистрати.
Тези, а и други свързани с тях проблеми обаче излизат отвън предмета на актуалното дело и Конституционният съд не може да вземе отношение по тях. Това е по този начин и тъй като в огромната си част те са проблеми на законодателна целесъобразност; зависят от цялостната характерност, определения модел, главните цели и акценти на правосъдната реформа; както и от мястото, функционалностите и най-много взаимоотношенията сред другите участници в наказателния развой и в последна сметка са материя, която следва да бъде уредена посредством съгласувани промени в Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Ако съдът се произнесе по тях в актуалното произвеждане, ще наруши своите пълномощия, което е неприемливо. "
Функцията на следствието е да подкрепя следствието по наказателни каузи, напомня още доцент Киселова. " Член 128 от Конституцията дефинира функционалността на тези органи - те реализират предварителното произвеждане по наказателни каузи ", гласи още решението от 2005-а. Но даже и да се схване отново законодателно изменение за преструктуриране на следствието, даването на " самостоятелност " от прокуратурата и прочие, кой ще повдигне обвиняването против основния прокурор - пита специалистът по конституционно право.
Пита се и какъв брой самостоятелна ще е една конструкция, била близо 15 години подчинена на друга.
Още по темата
Вместо това обаче същото това болшинство, изключващо " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", се впусна в дълъг спор за осенилата изведнъж " Възраждане " законодателна концепция - за самостоятелност на следствието от прокуратурата, по този начин щото следовател да проверява Главния.
Идеята обаче е на ГЕРБ и бе изразявана неведнъж обществено от нейни представители, като остана неразбираемо за предишния парламент за какво не тя, а хората на Костадин Костадинов я притвориха в текстове за промени в Закона за правосъдната власт. Партията на Бойко Борисов обаче я припозна в пленарната зала като доста добра, докато от Политическа партия и Демократична България я дефинираха като опит за замяна на дебата за действително заложения в плана за Наказателно-процесуален кодекс механизъм за надзор.
Че крушката си има опашка стана ясно единствено ден по-късно - в последния работен ден на 48-ия парламент, когато, оказа се, безшумно депутатите на ГЕРБ са внесли искане за предоставяне на наложително пояснение от Конституционния съд (КС) за това какъв брой без значение от прокуратурата и въобще в границите на правосъдната система е националното разследване. " Ако следователите и тяхната респективна организационна конструкция не бяха в действителност изгубили високия си парламентарен статут, може би сега някои животрептущи въпроси, като да вземем за пример: " Кой да проверява основния прокурор? " или: " Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта? ", нямаше да съществуват и щяха да са се решили от единствено себе си " - прочетохме в претекстовете, когато стана ясно, че въобще е импортирано за пояснение.
Към него е приложена и историческа информация от дебатите в седмото Велико национално заседание, която идва да внуши, че законодателите са желали самостоятелност на следствието от обвиняването. Прави се обзор и на изпадналото по пътя през 1991 година разбиране " съдия-следовател " и следват заключения като: " Великото национално заседание е имало безспорно волята да уреди статута на следствието като независим орган в структурата на правосъдната власт. "
Днес, знае се, Национална следствена служба е подчинена на прокуратурата (по-точно това е по този начин от 14 години), ръководителят й е с сан на заместник-главен прокурор, а кариерните въпроси се вземат решение от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Какво постанова въобще това запитване до Конституционен съд обаче - не стана ясно. Както и за какво ГЕРБ, партията, която по думите на водача си " лидира " правосъдната реформа го прави в този момент, след над 10 години на власт, също не стана ясно. Ако обаче се вземе решение за " изваждането " на следствието от шапката на прокуратурата и прехвърлянето му към съда - каквото желание показват от ГЕРБ, то това значи наложително отваряне на конституцията от Народното събрание - заради уредбата на следствието, в това число при избора на Висш съдебен съвет.
Недопустимо
Според преподавателя по конституционно право доцент Наталия Киселова обаче Конституционен съд изначално би трябвало да дефинира питането като неприемливо. Киселова цитира остаряло тълкувателно решение на съда - с цел да стимулира професионалното си мнение.
Тогава от Върховен касационен съд са желали пояснение по пет въпроса, един от които гласи: " Ще съставлява ли смяна във формата на държавно ръководство, в случай че се запише в Конституцията, че следствието се преструктурира, като взе участие в следствието, изпълнявайки функционалностите на съдии по следствието. "
В тълкуването си най-общо Конституционен съд показва, че единственият парламентарен текст, особено отдаден на следствените органи, е наредбата на член 128. ( " Следствените органи са в системата на правосъдната власт. Те реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон " ). Основният закон не урежда типа и структурата на тези органи, за разлика от съдилищата и прокуратурата - показва още Конституционен съд и препраща към различен член от конституцията, в който е посочено, че тези въпроси се уреждат със закон - т.е. един елементарен парламент може да взема решение за структурата и прочие на следствието.
" Ето за какво въвеждането в главния закон на текстове, които преструктурират съгласно настояването, а в действителност - основават конструкция на следствените органи, не е смяна във формата на държавно ръководство, тъй като и в този момент този въпрос е от компетентността на Народното събрание ", показва в умозаключение по този въпрос Конституционен съд.
Съдът преглежда и понятието " арбитър по следствието ". И ето какво показва:
" Съвсем обособени и прекомерно комплицирани са проблемите за запълването със наличие на понятието " арбитър по следствието " посредством уточняване пълномощията на тази процесуална фигура; уредбата на мястото й в системата на правосъдната власт и най-много взаимоотношението й с останалите процесуални субекти; отликата (или приликата) с фигурата да вземем за пример на " проверяващ арбитър " ; въпросът, дали посредством Конституцията тя ще се " резервира " само за следователите или на общо съображение могат да бъдат съдии по следствието и други магистрати.
Тези, а и други свързани с тях проблеми обаче излизат отвън предмета на актуалното дело и Конституционният съд не може да вземе отношение по тях. Това е по този начин и тъй като в огромната си част те са проблеми на законодателна целесъобразност; зависят от цялостната характерност, определения модел, главните цели и акценти на правосъдната реформа; както и от мястото, функционалностите и най-много взаимоотношенията сред другите участници в наказателния развой и в последна сметка са материя, която следва да бъде уредена посредством съгласувани промени в Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Ако съдът се произнесе по тях в актуалното произвеждане, ще наруши своите пълномощия, което е неприемливо. "
Функцията на следствието е да подкрепя следствието по наказателни каузи, напомня още доцент Киселова. " Член 128 от Конституцията дефинира функционалността на тези органи - те реализират предварителното произвеждане по наказателни каузи ", гласи още решението от 2005-а. Но даже и да се схване отново законодателно изменение за преструктуриране на следствието, даването на " самостоятелност " от прокуратурата и прочие, кой ще повдигне обвиняването против основния прокурор - пита специалистът по конституционно право.
Пита се и какъв брой самостоятелна ще е една конструкция, била близо 15 години подчинена на друга.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ