Мнозинството от българските евреи са бедни занаятчии или обикновени работници.

" Мнозинството от българските евреи са небогати занаятчии или елементарни служащи. Израсъл сред гърци, арменци, турци и роми, елементарният българин не може да разбере битката против евреите. Расовият проблем му е непознат. “ Така немският пълномощен министър в София по време на Втората международна война Адолф Хайнц Бекерле разказва българската народопсихология. Вероятно това е ключът за разгадаване на феномена " Спасяване на българските евреи “.

Преди всичко това е невиждан по мащаба си акт – България избавя над 48 хиляди души. Друг народ, избавил своите евреи по време на фашизма – датският, е изпратил близо 8 хиляди от тях в Швеция, а в Албания, в планините, са били укрити към 2 хиляди евреи. Другата специфичност на българския феномен е, че спасението е станало на лична територия. Затова в края на войната броят на евреите в България е по-голям, в сравнение с първоначално й. 

На 10 март 1943 година пловдивският митрополит Кирил и софийският митрополит Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. Седем дни по-късно тогавашният заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев написа писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42-ма депутати. Така, с намесата на политици, духовници и на обществеността, българските евреи са избавени.

Постоянна галерия в къщата-музей " Димитър Пешев “ в гр. Кюстендил разказва посредством истински движимости, фотоси и факсимилета за събитията от март 1943 година Днешните български историци, политици и общественици дефинират напъните за спасяването на евреите в България по време на Втората международна война като един от най-величавите моменти в българската история от ХХ век

Спасиш ли един човек, спасяваш цяла вселена, гласи остаряла юдейска максима. Амалия Аронова е една от спасените български еврейки. Живяла е в София, а през 1951 година се преселва в Израел, където работи като лаборантка в болница.

Пред кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало Амалия споделя за годините на изселването си от София, прекарани в бургаското село Каменово. Тя си спомня, че жителите на селото загърбвали строгите правила по отношение на интернираните от българската столица и приемали софийските евреи по-скоро като семейство на командирован експерт, в сравнение с като хора в изолираност. А по това време на интернираните не било разрешено да живеят в български къщи, забранявало се да излизат на пазар повече от 2 часа и трябвало даже децата да носят жълта значка.

" Живеехме в къща под наем, изцяло като другите хора. Носеха ни самун и всякакви дарове. Какво ли нямаше… Хората не правеха никаква разлика сред евреин и българин " – споделя дамата, която през днешния ден е на хиляди километри от България:

" Искам да ви опиша доста забавен случай. Това беше след 9 септември 1944 г. Смени се властта и селото имаше нов кмет, определен от Отечествения фронт. Пристига у дома кметът на селото с някакъв служител. Носи един дълъг нож. Пита за баща: " Къде е докторът? ". Мама споделя: " Той си почива “, а кметът: " Ако може да стане и да си облече сакото “ … На сакото имаше жълта значка. Мама отиде да каже на татко ми и той постави сакото. Тогава кметът се приближи към баща. Отряза с ножа значката. Хвърли я и сподели: " Сега вие сте равноправни жители на България ".

Продължавайки пътуването в спомените си, Амалия Аронова споделя, че нейните съученици също се държали доста добре с нея.

" В селото ходех без значка. Преди изселването живеехме в София. На партера живееха арменци, на първия етаж – евреи (т.е. ние) и над нас – българи. Като заминавахме за това село Каменово, трябваше да раздадем нещата, които имахме у дома, на арменците и на българите. И, несъмнено, ние не чакахме, че ще се върнем. Когато през есента на 1944 година се върнахме, всичко ни беше върнато. Казаха: " Това са ваши неща и те ви принадлежат “. Мога да им кажа имената. Арменците се споделяха Симпадови. Имаха фабрика за печки, а българите – Георгиеви. Те бяха от фамилията на върховен служител в Народната банка. "

Стотици са историите за проявено съчувствие, човечност и поддръжка, разказани от избавените български евреи и техните наследници през годините. А връзката им с България остава жива, тъй като тя е част от тяхната житейска Вселена.