Шипченската епопея - историческият поглед отвъд този на Иван Вазов
Мнозинството от българите градят визиите си за боевете на Шипченския проход от едноименната ода на Иван Вазов, като с подготвеност рецитират, че " три деня младите дружини по какъв начин прохода бранят ". Всъщност борбите са три – по една през юли, август и септември, една от друга по кървави.
Кратка информация в топонимията на Балкана демонстрира, че върховете Шипка и Свети Никола (Столетов) са два разнообразни върха. Големият монумент с лъва е повдигнат на връх Свети Никола (1326 м), до момента в който плоският връх Шипка (1232 м) се намира на 1 км северно от него. В седловината сред тях в този момент минава шосето от Казанлък за Габрово. Двата върха тогава представлявали крайни опори на отбранявания регион.
ПЪРВА БИТКА (4-16 юли/7-19 юли 1877 г.)
След като император Александър ІІ афишира войната на 12/24 април 1877 година, турските управляващи разполагат с задоволително време за инженерна подготовка на бъдещия спектакъл на бойните дейности.
Като прави оценка стратегическото значение на Шипченския проход, османското командване построява на него пет поредни позиции, осигуряващи отбраната на практика от всички страни. Отбраната е предоставена на отряд от 4700 офицери и бойци с пълководец Ахмед Хулюси паша.
Руското командване слага на Предния отряд (включващ Българското опълчение) с пълководец ген. Гурко задачата да откри надзор над проходите в Стара планина. Предният отряд минава Стара планина през Хаинбоазкия проход и във взаимоотношение с Габровския отряд нанасят смесен удар от север и юг. След яростни боеве от 4 юли до 7 юли частите на Габровския и на Предния отряд се съединяват на билото. Понесените загуби са 350 убити и ранени. Турските загуби не са известни.
Предният отряд се изтегля на юг, а защитата на прохода е поверена на Габровския отряд (Стрелкова бригада, 30-и Донски Казашки полк, 36-и Орловски пехотен полк и 10 оръдия).
ВТОРАТА БИТКА (9-14 август/21-26 август 1877 г.)
В началото на август 1877 година Опълчението е придадено към Шипченския отряд. То изнася главната тежест от августовските боеве на Шипченския проход дружно с 35-и пехотен брянски полк и 36-и орловски полк. А за какво става по този начин, че боевете не престават 6 дни, само че Иван Вазов слави единствено " 3 деня " от 9/21 до 11/23 август? Не бърка ли нещо националният стихотворец?
След като ген. Столетов рапортува, че вижда като на длан в полето лагера на Сюлейман паша, към Шипченския проход с интензивен марш са ориентирани подкрепления от съветския 8-и армейски корпус. За тяхното идване обаче са нужни 3 дни. Турците обаче не чакат, те бързат към Плевен.
На 9 август стартира героичната битка за удържане на прохода. Срещу неговите 7500 бранители се изправя добре подготвена 27-хилядна турска войска.
В боевете е съществено ранен командирът на 14-а пехотна дивизия ген. Михаил Драгомиров. Убит е командирът на съветския Габровски отряд ген. Валериан Дерожински.
От 12/24 август Опълчението (без 5-а дружина) е изтеглено от Шипченската позиция в Габрово за възобновяване и превъоръжаване.
Боевете не престават още 3 дни, само че съветските сили към този момент са съвсем удвоени с подкрепления съвсем до 15 хиляди души.
Сумарните турски загуби са големи - общо са убити и ранени 223 офицери и 6527 бойци. Но и Шипченският отряд заплаща подвига си с убити и ранени 108 офицери и 3348 бойци, представляващи към половината състав на отряда. Общите загуби на двете воюващи страни са съвсем 10 хиляди души.
ТРЕТА БИТКА (5/17 септември 1877 г.)
Тази борба идва напълно ненадейно за бранителите на прохода и съставлява последният несполучлив опит на Централната османска войска да вземе самодейността. Турците съвсем нямат шансове за важен триумф, тъй като съветските сили са увеличени до 19 685 офицери и бойци със 79 оръдия. Срещу тях Сюлейман паша опълчва малко над 26 хиляди офицери и бойци с 51 оръдия.
Атаката потегля към 3 часа през нощта. В първа линия настъпват доброволци от трите " табора на обречените ". На Орлово гнездо умират 75% от бранителите и след към 2 часа позициите са завладяни от турците. Отбити са по три офанзиви против връх Свети Никола и по-далечния връх Кючюк Йешилтепе.
Известно е изложение по какъв начин малко преди обед бойците на 56-и Житомирски пехотен полк се строили в каре с натъкнати щикове на пушките и без зов " ура " в цялостна тишина тръгнали в контраофанзива. Мрачната увереност на руснаците заставила турците на Орлово гнездо незабавно да побягнат надолу. В доста описания на събитията обаче се твърди, че е имало яростен ръкопашен пердах.
Към 14 часа боят затихва. Загубите на руснаците са над 1000 убити и ранени бойци и офицери, турците губят 1385 убити и ранени. Това е най-кървавият ден при цялата защита на Шипченския проход.
![Шипченската епопея: 143 години от една от най-героичните и решаващи битки *]( "Шипченската епопея: 143 години от една от най-героичните и решаващи битки *")
Шипченската епопея: 143 години от една от най-героичните и решаващи битки*
Всяка година голям брой българи изкачват старопланинския връх Шипка, с цел да отдадат респект на героите, починали за свободата на България....
След това двете страни минават към стратегическа защита, известна като Стоенето на Шипка, траяло до 29 декември/9 януари 1878 година По-сериозен опит за преодоляване от османски елементи на връх Свети Никола е изработен на 30 октомври/11 ноември, само че е неотложно отбит.
Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени уреди. Снабдяването със зимно облекло е мощно затруднено. С настъпването на зимата внезапно се усилват загубите от заболявания и измръзвания – 9500 заболели против 700 убити и ранени офицери и бойци.
Ежедневният отчет на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата съветска войска " На Шипка всичко е умерено " става крилата фраза. Изключително сложните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „ В окопите на Шипка “. В началото на януари настъплението на съветския Южнен отряд и борбата при Шейново водят до погром и пленяване на Централната османска войска.
За смисъла на защитата на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: " Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, с цел да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, с цел да раздра съветската войска на две елементи и да ѝ нанесе уверено проваляне. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска войска, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните дейности и с това улесни триумфа на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка приготви капитулацията на една втора неприятелска войска, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата войска към Цариград ".
Автор: Ганчо Каменарски
Кратка информация в топонимията на Балкана демонстрира, че върховете Шипка и Свети Никола (Столетов) са два разнообразни върха. Големият монумент с лъва е повдигнат на връх Свети Никола (1326 м), до момента в който плоският връх Шипка (1232 м) се намира на 1 км северно от него. В седловината сред тях в този момент минава шосето от Казанлък за Габрово. Двата върха тогава представлявали крайни опори на отбранявания регион.
ПЪРВА БИТКА (4-16 юли/7-19 юли 1877 г.)
След като император Александър ІІ афишира войната на 12/24 април 1877 година, турските управляващи разполагат с задоволително време за инженерна подготовка на бъдещия спектакъл на бойните дейности.
Като прави оценка стратегическото значение на Шипченския проход, османското командване построява на него пет поредни позиции, осигуряващи отбраната на практика от всички страни. Отбраната е предоставена на отряд от 4700 офицери и бойци с пълководец Ахмед Хулюси паша.
Руското командване слага на Предния отряд (включващ Българското опълчение) с пълководец ген. Гурко задачата да откри надзор над проходите в Стара планина. Предният отряд минава Стара планина през Хаинбоазкия проход и във взаимоотношение с Габровския отряд нанасят смесен удар от север и юг. След яростни боеве от 4 юли до 7 юли частите на Габровския и на Предния отряд се съединяват на билото. Понесените загуби са 350 убити и ранени. Турските загуби не са известни.
Предният отряд се изтегля на юг, а защитата на прохода е поверена на Габровския отряд (Стрелкова бригада, 30-и Донски Казашки полк, 36-и Орловски пехотен полк и 10 оръдия).
ВТОРАТА БИТКА (9-14 август/21-26 август 1877 г.)
В началото на август 1877 година Опълчението е придадено към Шипченския отряд. То изнася главната тежест от августовските боеве на Шипченския проход дружно с 35-и пехотен брянски полк и 36-и орловски полк. А за какво става по този начин, че боевете не престават 6 дни, само че Иван Вазов слави единствено " 3 деня " от 9/21 до 11/23 август? Не бърка ли нещо националният стихотворец?
След като ген. Столетов рапортува, че вижда като на длан в полето лагера на Сюлейман паша, към Шипченския проход с интензивен марш са ориентирани подкрепления от съветския 8-и армейски корпус. За тяхното идване обаче са нужни 3 дни. Турците обаче не чакат, те бързат към Плевен.
На 9 август стартира героичната битка за удържане на прохода. Срещу неговите 7500 бранители се изправя добре подготвена 27-хилядна турска войска.
В боевете е съществено ранен командирът на 14-а пехотна дивизия ген. Михаил Драгомиров. Убит е командирът на съветския Габровски отряд ген. Валериан Дерожински.
От 12/24 август Опълчението (без 5-а дружина) е изтеглено от Шипченската позиция в Габрово за възобновяване и превъоръжаване.
Боевете не престават още 3 дни, само че съветските сили към този момент са съвсем удвоени с подкрепления съвсем до 15 хиляди души.
Сумарните турски загуби са големи - общо са убити и ранени 223 офицери и 6527 бойци. Но и Шипченският отряд заплаща подвига си с убити и ранени 108 офицери и 3348 бойци, представляващи към половината състав на отряда. Общите загуби на двете воюващи страни са съвсем 10 хиляди души.
ТРЕТА БИТКА (5/17 септември 1877 г.)
Тази борба идва напълно ненадейно за бранителите на прохода и съставлява последният несполучлив опит на Централната османска войска да вземе самодейността. Турците съвсем нямат шансове за важен триумф, тъй като съветските сили са увеличени до 19 685 офицери и бойци със 79 оръдия. Срещу тях Сюлейман паша опълчва малко над 26 хиляди офицери и бойци с 51 оръдия.
Атаката потегля към 3 часа през нощта. В първа линия настъпват доброволци от трите " табора на обречените ". На Орлово гнездо умират 75% от бранителите и след към 2 часа позициите са завладяни от турците. Отбити са по три офанзиви против връх Свети Никола и по-далечния връх Кючюк Йешилтепе.
Известно е изложение по какъв начин малко преди обед бойците на 56-и Житомирски пехотен полк се строили в каре с натъкнати щикове на пушките и без зов " ура " в цялостна тишина тръгнали в контраофанзива. Мрачната увереност на руснаците заставила турците на Орлово гнездо незабавно да побягнат надолу. В доста описания на събитията обаче се твърди, че е имало яростен ръкопашен пердах.
Към 14 часа боят затихва. Загубите на руснаците са над 1000 убити и ранени бойци и офицери, турците губят 1385 убити и ранени. Това е най-кървавият ден при цялата защита на Шипченския проход.
Всяка година голям брой българи изкачват старопланинския връх Шипка, с цел да отдадат респект на героите, починали за свободата на България....
След това двете страни минават към стратегическа защита, известна като Стоенето на Шипка, траяло до 29 декември/9 януари 1878 година По-сериозен опит за преодоляване от османски елементи на връх Свети Никола е изработен на 30 октомври/11 ноември, само че е неотложно отбит.
Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени уреди. Снабдяването със зимно облекло е мощно затруднено. С настъпването на зимата внезапно се усилват загубите от заболявания и измръзвания – 9500 заболели против 700 убити и ранени офицери и бойци.
Ежедневният отчет на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата съветска войска " На Шипка всичко е умерено " става крилата фраза. Изключително сложните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „ В окопите на Шипка “. В началото на януари настъплението на съветския Южнен отряд и борбата при Шейново водят до погром и пленяване на Централната османска войска.
За смисъла на защитата на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: " Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, с цел да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, с цел да раздра съветската войска на две елементи и да ѝ нанесе уверено проваляне. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска войска, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните дейности и с това улесни триумфа на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка приготви капитулацията на една втора неприятелска войска, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата войска към Цариград ".
Автор: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ