Гражданите на ЕС оценяват положително въвеждането на Плана за възстановяване
Мнозинството жители на Европейски Съюз считат, че фондовете на съюза за възобновяване би трябвало да бъдат отпускани единствено на страни, които съблюдават върховенството на закона. Това демонстрира изследване на Евробарометър, оповестяват от пресслужбата на Европейския парламент. Проучването на Евробарометър, оповестено през днешния ден от Европейския парламент в навечерието на идния спор за положението на Европейския съюз на 15 септември, демонстрира ясна социална поддръжка за бистрота и ефикасен надзор при отпущането на средства в границите на програмата NextGenerationEU, разясняват от Екологичен потенциал.
Основните заключения от сондажа демонстрират следното:
- Четирима от всеки петима респонденти декларират, че Европейски Съюз следва да дава средства единствено на страните членки, които зачитат правилата на правовата страна и демократичните ценности;
- 60% от европейците чакат плановете от програмата NextGenerationEU да оказват помощ на страната им да преодолее икономическите и обществените вреди, породени от пандемията от коронавирус;
- 41% от жителите слагат под въпрос способността на националните държавни управления да употребяват вярно средствата от фондовете за възстановяване;
- четирима от всеки петима респонденти (81%) декларират, че Европейски Съюз следва да дава средства единствено на страните членки, които зачитат върховенството на закона и демократичните полезности.
" Европейският парламент ясно съобщи, че фондовете за възобновяване на Европейски Съюз не би трябвало да бъдат отпускани на държавни управления, които не зачитат главните демократични полезности и не съблюдават правилата на правовата страна. Това изследване удостоверява, че преобладаващото болшинство от жителите на Европейски Съюз са съгласни с тази позиция. Тези, които непрекъснато подкопават полезностите на Европейския съюз, не би трябвало да чакат средства от него ", акцентира ръководителят на Европейския парламент Давид Сасоли.
Според изследването 53% от европейските жители (60% за България) са изцяло съгласни, че би трябвало да има ефикасен надзор, а други 32% (29% за България) са по-скоро склонни да се съгласят с това изказване. Само 8% от респондентите приблизително за Европейски Съюз не споделят това мнение (делът им е същият за България). Това е позиция, споделяна от Европейския парламент, който понастоящем прави оценка на подадените национални проекти дружно с Европейската комисия, с цел да се подсигурява, че предоставените средства ще бъдат употребявани в сходство с задачите за екологосъобразност, цифровизация и резистентност.
Гражданите правят оценка позитивно въвеждането на проекта на Европейски Съюз за възобновяване от 800 милиарда евро: трима от всеки петима жители (60%) смятат, че плановете в границите на програмата NextGenerationEU ще оказват помощ на тяхната страна да преодолее икономическите и обществените вреди, породени от пандемията от ковид, като в България делът им е 69%.
59% от европейците (70% от българските респонденти) декларират също, че NextGenerationEU ще помогне на тяхната страна да бъде по-добре готова за бъдещите провокации. С оглед на това изследването демонстрира също по този начин, че 53% от европейските жители (62% от българските респонденти) имат позитивна визия за Европейския съюз, като едвам 19% (18% за България) имат относително или доста отрицателна настройка.
Резултатите от изследването демонстрират и опасения в редица европейски страни по отношение на това до каква степен добре и оправдано националните държавни управления ще употребяват тези спомагателни средства от Европейски Съюз. Докато приблизително 44% от жителите на Европейски Съюз (41% за България) имат доверие в националните си държавни управления в това отношение, 41% от респондентите показват подозрения, като са налице обилни разлики в нивата на доверие в обособените страни членки. За България делът на респондентите, които показват подозрения, че националното държавно управление ще може да изразходва вярно средствата по проекта за възобновяване е 49%.
Общественото мнение също по този начин ясно поддържа позицията, заета наскоро от Европейския парламент в дебата по отношение на нуждата от обязаност с условия за отбрана на европейския бюджет, както и надзор и бистрота при изразходването на средствата. Това е отразено в продължаващата поддръжка от страна на жителите за зачитането на правилата на правовата страна като изискване за даването на средства от Европейски Съюз.
Четирима от всеки петима жители на Европейски Съюз (81%, като делът за България е 85%) са съгласни, че " Европейски Съюз следва да дава средства на страните членки единствено при изискване че тяхното държавно управление ползва правилата на правовата страна и демократичните полезности ". Резултатите от изследването демонстрират еднообразно високо ниво на поддръжка за тази позиция във всички страни членки на Европейски Съюз, със относително малко разлики. Зачитането на правилата на правовата страна е главен приоритет за Европейския парламент.
Запитани кои въпроси Европейският парламент следва да заложи като свои политически цели, респондентите в Европейски Съюз показват преди всичко дейностите против изменението на климата, подкрепени от 43% от жителите. Други цели, посочени от респондентите (които подхождат на целите на Парламента за възобновяване след пандемията), са ограниченията за битка с бедността и общественото изключване (32%), поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места, както и битката с тероризма (и двете по 31%). Здравеопазването, както и миграцията и даването на леговище са на обща четвърта позиция, като всяка от тях е с дял от 27%.
Приоритетите, избрани като най-важни от българските респонденти, са ограниченията за битка с бедността и общественото изключване (47%), поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (43%), опазването на здравето (40%), като дейностите против изменението на климата остават на четвърта позиция (28%), последвани от ограниченията за битка с тероризма и проведена престъпност (26%).
Гражданите на Унгария (38%) и Полша (37%) слагат на едно от челните места целта " народна власт и господство на закона ", като приблизително за Европейски Съюз този приоритет заема осмо място (19%), а в България - шесто място с дял от 22%.
* Методология: Експресното изследване на Евробарометър е извършено за Европейския парламент от Ipsos European Public Affairs в интервала сред 17 и 25 август 2021 година, онлайн, с 26 459 респонденти на възраст 15 години и повече във всички 27 страни членки. Размерът на извадката по страни е 500 изявленията в Люксембург, Кипър и Малта и 1000 изявленията във всички останали страни от Европейски Съюз.
Основните заключения от сондажа демонстрират следното:
- Четирима от всеки петима респонденти декларират, че Европейски Съюз следва да дава средства единствено на страните членки, които зачитат правилата на правовата страна и демократичните ценности;
- 60% от европейците чакат плановете от програмата NextGenerationEU да оказват помощ на страната им да преодолее икономическите и обществените вреди, породени от пандемията от коронавирус;
- 41% от жителите слагат под въпрос способността на националните държавни управления да употребяват вярно средствата от фондовете за възстановяване;
- четирима от всеки петима респонденти (81%) декларират, че Европейски Съюз следва да дава средства единствено на страните членки, които зачитат върховенството на закона и демократичните полезности.
" Европейският парламент ясно съобщи, че фондовете за възобновяване на Европейски Съюз не би трябвало да бъдат отпускани на държавни управления, които не зачитат главните демократични полезности и не съблюдават правилата на правовата страна. Това изследване удостоверява, че преобладаващото болшинство от жителите на Европейски Съюз са съгласни с тази позиция. Тези, които непрекъснато подкопават полезностите на Европейския съюз, не би трябвало да чакат средства от него ", акцентира ръководителят на Европейския парламент Давид Сасоли.
Според изследването 53% от европейските жители (60% за България) са изцяло съгласни, че би трябвало да има ефикасен надзор, а други 32% (29% за България) са по-скоро склонни да се съгласят с това изказване. Само 8% от респондентите приблизително за Европейски Съюз не споделят това мнение (делът им е същият за България). Това е позиция, споделяна от Европейския парламент, който понастоящем прави оценка на подадените национални проекти дружно с Европейската комисия, с цел да се подсигурява, че предоставените средства ще бъдат употребявани в сходство с задачите за екологосъобразност, цифровизация и резистентност.
Гражданите правят оценка позитивно въвеждането на проекта на Европейски Съюз за възобновяване от 800 милиарда евро: трима от всеки петима жители (60%) смятат, че плановете в границите на програмата NextGenerationEU ще оказват помощ на тяхната страна да преодолее икономическите и обществените вреди, породени от пандемията от ковид, като в България делът им е 69%.
59% от европейците (70% от българските респонденти) декларират също, че NextGenerationEU ще помогне на тяхната страна да бъде по-добре готова за бъдещите провокации. С оглед на това изследването демонстрира също по този начин, че 53% от европейските жители (62% от българските респонденти) имат позитивна визия за Европейския съюз, като едвам 19% (18% за България) имат относително или доста отрицателна настройка.
Резултатите от изследването демонстрират и опасения в редица европейски страни по отношение на това до каква степен добре и оправдано националните държавни управления ще употребяват тези спомагателни средства от Европейски Съюз. Докато приблизително 44% от жителите на Европейски Съюз (41% за България) имат доверие в националните си държавни управления в това отношение, 41% от респондентите показват подозрения, като са налице обилни разлики в нивата на доверие в обособените страни членки. За България делът на респондентите, които показват подозрения, че националното държавно управление ще може да изразходва вярно средствата по проекта за възобновяване е 49%.
Общественото мнение също по този начин ясно поддържа позицията, заета наскоро от Европейския парламент в дебата по отношение на нуждата от обязаност с условия за отбрана на европейския бюджет, както и надзор и бистрота при изразходването на средствата. Това е отразено в продължаващата поддръжка от страна на жителите за зачитането на правилата на правовата страна като изискване за даването на средства от Европейски Съюз.
Четирима от всеки петима жители на Европейски Съюз (81%, като делът за България е 85%) са съгласни, че " Европейски Съюз следва да дава средства на страните членки единствено при изискване че тяхното държавно управление ползва правилата на правовата страна и демократичните полезности ". Резултатите от изследването демонстрират еднообразно високо ниво на поддръжка за тази позиция във всички страни членки на Европейски Съюз, със относително малко разлики. Зачитането на правилата на правовата страна е главен приоритет за Европейския парламент.
Запитани кои въпроси Европейският парламент следва да заложи като свои политически цели, респондентите в Европейски Съюз показват преди всичко дейностите против изменението на климата, подкрепени от 43% от жителите. Други цели, посочени от респондентите (които подхождат на целите на Парламента за възобновяване след пандемията), са ограниченията за битка с бедността и общественото изключване (32%), поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места, както и битката с тероризма (и двете по 31%). Здравеопазването, както и миграцията и даването на леговище са на обща четвърта позиция, като всяка от тях е с дял от 27%.
Приоритетите, избрани като най-важни от българските респонденти, са ограниченията за битка с бедността и общественото изключване (47%), поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (43%), опазването на здравето (40%), като дейностите против изменението на климата остават на четвърта позиция (28%), последвани от ограниченията за битка с тероризма и проведена престъпност (26%).
Гражданите на Унгария (38%) и Полша (37%) слагат на едно от челните места целта " народна власт и господство на закона ", като приблизително за Европейски Съюз този приоритет заема осмо място (19%), а в България - шесто място с дял от 22%.
* Методология: Експресното изследване на Евробарометър е извършено за Европейския парламент от Ipsos European Public Affairs в интервала сред 17 и 25 август 2021 година, онлайн, с 26 459 респонденти на възраст 15 години и повече във всички 27 страни членки. Размерът на извадката по страни е 500 изявленията в Люксембург, Кипър и Малта и 1000 изявленията във всички останали страни от Европейски Съюз.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ