Един аборт, брак на 15 и живот в златна кървава клетка – това е съпругата на Пабло Ескобар
Мнозина знаят кой е Пабло Ескобар, още повече хора са впечатлени от приходите му и по някаква причина пропущат обстоятелството с какво тъкмо се е занимавал. Нека проверим тази доктрина още веднъж. Коя е Мария Виктория Eнао? Логично е, че откакто е в този материал, има някакви връзки с Пабло и истината е, че е неговата брачна половинка. Самата тя споделя, че постоянно го е считала за любовта на живота си, когато се срещнат на 12-годишна възраст. Тя признава, че 23-годишният мъж изглеждал извънредно благ, гальовен и добре учтив. Никога не можел да се свърже с нещо нелегално и даже не бил още портретът на чудовището, което по-късно ще се трансформира в най-хубавия картел. Само няколко години по-късно, тя ще се омъжи за младия Ескобар през далечната 1976 година
Разликата във възрастта е огромна и фамилията ѝ не е според, само че сме привикнали да виждаме тъкмо това – колкото повече отводи има, толкоз по-голямо става желанието и привличането. Енао в никакъв случай не е отричала либидото на своя брачен партньор, изпитвала освен любовните тръпки, само че била подготвена да затвори напълно своите усещания за останалите мъже и в никакъв случай да не се обърне обратно. Често се разхождат в разнообразни точки и приказват по какъв начин Пабло ще построи учебно заведение за бедните. Енао остава със своя брачен партньор до убийството му през 1993 година Тяхната история е освен комплицирана, само че и повече от безумна, имайки поради, че във времето Ескобар ще се трансформира в един от най-търсените хора на планетата.
Ситуацията става още по-жестока, когато видим, че Мария даже се разглеждала като евентуален съизвършител. Към края на неговата кариера, тя стартира не просто да ненавижда него, само че и всичко, което в миналото е било харизано и построено от него. По това време убийствата, проститутките, компаньонките и хилядите афери, за които се приказва намерено във вестника, към този момент са я предиздвикали не просто да избяга от него, само че и да вземе децата си. Единственият проблем е, че от този човек няма бягство.
Затова се твърди, че през 1993 година е била към този момент свободна и тъкмо това оставило едно необичайно проклинание. Винаги желала свободата си назад, само че в същото време обичала Пабло, с цел да го пусне толкоз елементарно. До през днешния ден Мария признава, че е била единствената жена, която го обича безпределно доста. Въпреки болката, макар обидите и гнева на цяла Колумбия, тя в никакъв случай не се е отказала от него за 17 години брак. Как се стига до този миг?
Мария е родена през 1961 година в Палмира. От самото начало на срещата, родителите ѝ не харесват Пабло и не утвърждават визията му, нито прехраната му – той е наследник на часовникар, който обикалял на повикване на дребния си мотопед и ремонтирал часовници по домовете. Семейството на Мария не очаквало от този юноша да направи каквото и да било за нея. В нейната биография излиза наяве, че Пабло не се отказвал и правил всевъзможни опити да я съблазни, като даже писал любовни романи, изпращал ѝ дарове и правил серенади под балкона. Приказката продължава до магическото „ да “. След това всичко продължава с един много дълъг призрачен сън. На 14-годишна възраст забременява.
Макар и тя да не схваща нищо от протичащото се, Ескобар към този момент знае какво се чака и скоро неговата обичана се озовава в клиника, където ще направи аборт. Една жена я лъже, че ще направи процедура, която ще спре по-нататъшните нежелани бременности. Никога не споделя какво тъкмо е направила и фамилията ѝ по този начин и не схваща за аборта. Първата брачна нощ се запомня вечно от нея и в никакъв случай няма да чуете Мария да споделя нещо по-различно от красивите мемоари. Тя е на 15 години, а нейният брачен партньор е на 26 години. Още по времето на брака, Пабло към този момент е минал в бизнеса с дребни обири.
Намира се в ранния стадий на строенето на една огромна империя. Едно десетилетие по-късно, той ще е виновен за към 80% от кокаина, който идва в Съединени американски щати. В този интервал Мария би трябвало да стои безшумно до него. Възпитана и дресирана е да бъде до него, да бъде майка на децата му и в никакъв случай да не задава въпроси, да не мисли за решенията му и да се подчинява абсолютно. В първите няколко години от връзката им, той в никакъв случай не проговаря с какво тъкмо се занимава. Скоро почнали да зачестяват дългите командировки, които постоянно завършвали с колосални суми пари. Вместо да задава въпроси, тя се радва на триумфите му, в Колумбия е жена, на която всички завиждат и от оскъдно момиче, се трансформира в една от най-богатите. Лети умерено на частни самолети, посещава фешън изложби и постоянно има в дома си някои скъпи творби на изкуството. Какво може да се обърка? Когато не е пред аудитория, Мария е потисната от болката на своя обичан и вижда в какво страшилище се трансформира. Най-голямата болежка е, че скоро Пабло стопира да крие своите афери.
Семейството се покачва с две деца, като те се случват във времето, в което Пабло е вкъщи, през останалото време не е ясно какво тъкмо прави и какъв брой още неофициални чеда има. Достига до там, че даже построява собствен личен ергенски дом, където може да прави каквото желае, само че на Мария е неразрешено да прекрачва прага на тази къща. Клюките не престават да се нижат една след друга, само че брачната половинка няма какво да каже. Единственото, което ѝ остава е да прикрива своята болежка и да приема кървавата златна клетка, в която се намира. Скоро картелът стартира да отстрани съдии, по-късно и претендент за президент – като неговото ликвидиране приключва с взривяването на аероплан. Достига се до един миг, когато игнорирането на заниманията е немислимо. Мария написа в своята биография, че от време на време е трябвало да върви с превръзка на очите до тайното укритие на Ескобар, децата ѝ също минават тайните квартири по този метод.
Охолството се заменя със боязън, че някой от враговете може да я убие. През 1993 година откакто дните на Пабло към този момент са преброени, той ѝ споделя, че желае тя и децата да се реалокират в предпазена квартира с протекцията на държавното управление. Дълго време страда за тази заповед, тъй като не може да е до брачна половинка си, който би трябвало да посрещне целия свят. През декември същата година, той е погубен, до момента в който се пробва да избяга от колумбийската полиция. Докато целият свят ликува, фамилията се пробва да тъжи безшумно. Докато Пабло е преследван в последните минути, Мария и децата събират багажа си и бягат. Първо са в Германия, по-късно се озовават в Мозамбик, където отхвърлят политическо леговище. Семейството най-сетне се озовава в Аржентина. Всички сменят имената си, като през днешния ден Мария употребява името „ Виктория Юджина Енао “. С вярата, че всичко може да бъде забравено, тримата не престават живота си. През 1999 година полицията арестува Мария и Хуан Пабло по съмнение, че перат пари.
При освобождението си, вдовицата декларира, че е била задържана, не за закононарушение, а тъй като просто знаели коя е. Тя е била пандизчия на Аржентина, тъй като била от Колумбия, най-малко това е оправданието. Сега всички преследвали духа на Пабло Ескобар, а откакто той е погубен, фамилията е на мушка, с цел да се покаже, че още веднъж има борба с нарко трафика. В продължение на 2 десетилетия, тя стои надалеч от полезрението на медиите. В този интервал прекъсва мълчанието си и пуска биографична книга, в която споделя каква тъкмо е била нейната роля, като споделя и малко секрети от чара на индивида, с който е живяла към 17 години. До през днешния ден Мария Енао признава, че това е най-трудното изложение, което би трябвало да направи. Обичала е някого, до момента в който светът го назовава страшилище и изрод.
Изпитва позор за всичкото зло, което той е предизвикал, само че по този начин или другояче няма какво да направи. През 2018 година прави изявление в радио предаване и обществено се извинява за всички несгоди и терорът, който властвал толкоз дълго време в Колумбия. Споделя на слушателите, че не е част от картела и в никакъв случай не е имала нещо, с което да промени своя брачен партньор.
