Мнозина трябва да се гледали филмът Момчетата не плачат“, същият

Мнозина би трябвало да се гледали филмът „ Момчетата не плачат “, същият завоюва премия „ Оскар “ и се трансформира в един от класическите филми на 90-те години. Историята обаче не е приключена, най-малко не и във кино лентата. Трансексуалният основен воин крие надалеч по-тъмна история, а що се отнася до сценаристите, същите са икономисали някои детайлности. Преместването от Небраска в друга част на щатите. Брендън Тийна взема решение да се реалокира и да заживее на чисто, където никой няма да знае за неговата половост. Планът се проваля и за жал се оказва, че с изключение на гонене и унижения, Брендън ще приключи своя живот по допустимо най-лошият метод. Първо ще бъде изнасилен и по-късно погубен.

След този случай доста публицисти стартират да описват историята, не тъй като са толкоз любопитни, а тъй като просто това е тематиката на деня. За първи път стартира да се приказва за права и право на живот, каквито нормално са били подминавани. Тенденцията не демонстрира нищо по-различно и в Европа. Англичаните кастрират химически хора с друга половост, в някогашния Съюз на съветските социалистически републики се вършат лагери и още доста други цветни детайлности, които в никакъв случай не приключват по верния метод. В Съединени американски щати това обаче не може да се схване толкоз добре. Престъпленията в тази посока освен се покачват, само че и рядко се проверяват.

Брендън публично е последната капка, която да стимулира множеството институции да стартират своята дълга борба. Брендън се ражда на 12 декември 1972 година и автентично носи името Тийна Рене Брендън. Отгледан е от самотна майка и не може да се каже, че има най-цветното детство. Баща му умира в автомобилна злополука преди да се роди, а майката се бори да свързва двата края по допустимо най-хубавия метод. Това обаче не пречи на Брендън и неговата сестра да бъдат полово измъчвани от непосредствен родственик – мъж. Брендън споделя, че постоянно предпочитал да носи мъжки облекла и в никакъв случай не разбирал концепцията за женските и по-нежни дрехи. Освен това момичето, което по-късно ще се показва за момче, прихваща и по-често манталитета на момчетата в квартала. До момента, в който се стига до гимназията, въпросното момиче към този момент осъзнава своите пристрастености и излиза с други.

Освен това не се показва като Брендън, а като Били. Популярен е измежду девойките, като някои даже не знаят, че е трансексуален. За страдание учебното заведение не върви толкоз добре, колкото се желае на мнозина. Брендън ще стартира да бяга от час и преди да се усети е изключена и няма право да приключи. По същото време се раждат и първите проблеми в фамилията, майката стартира да недоволства по отношение на експериментирането с половата еднаквост. След като учебното заведение затваря порти, за Брендън остават единствено някои странни специалности за ден-два и дребни обири, които в следствие ще се покачат до кражба на кредитни карти.

През 1992 година търси помощ от Дейвди Болковац – шеф в центъра за консултация на гейове и лесбийки в университета в Небраска. По това време той счита, че това е рецесия на половата еднаквост и доста от специалистите считат, че момичето просто може да се дефинира като лесбийка, само че за пациентката това не е тъкмо по този начин. Тя продължава да счита, че в нея живее мъж, който остава затворен в женското тяло и идентификацията като лесбийка не може да помогне изключително в толкоз сложен миг. Най-накрая идва време и за по-свежо начало и вместо да се остане вкъщи, където тайната е станала социална, момичето взема решение да се реалокира в различен регион, като 21-я рожден ден е тъкмо зад ъгъла.

Малко след идването си в дребното градче Хумболдт, тя съумява да си откри място в дома на самотна майка на име Лиса Ламбърт. Тийна съумява да открие и други другари като Джон Лотер, Марви Нисен и даже си намира другарка на име Лана Тиздел. Всичко наподобява обикновено най-малко за известно време, само че откакто Брендан няма обучение, продължава да прави това, което може – измами. На 19 декември 1993 година е задържана за подправянето на чекове. Тиздел идва в пандиза, с цел да я освобиди и се изненадва от обстоятелството, че вместо да бъде при мъжете, е изпратена в женското поделение. Тогава идва и разкритието, че Брендън същина е момиче по пол.

Това е необичайно изказване, само че тогавашната другарка не схваща защо става въпрос и не може да реагира по никакъв метод. Истината е, че Брендън е бил подготвен да смени пола си. Във кино лентата героинята на Тисдел взема решение да продължи своите връзки, само че същинската Тисдел избира да приключи всевъзможни връзки след този диалог. Ще се стигне до там, че даже ще се заведе дело против Fox за манипулиране на сцената и за представянето ѝ в друга светлина.

Малко по-късно ще се съгласи на неопределена сума под формата на съглашение. Без значение какво показва кино лентата, двете остават в другарски връзки, само че това не значи, че вестниците не стартират да описват историята. Дори и в нов град, всеки желае да завоюва малко повече от тиража и да вземе колкото се може повече от сензацията. Някои публицисти даже отиват при майката. Големият въпрос е привързан незабавно с смяната на пола и може ли той да бъде различен, откакто се дава при раждането? Когато историята доближава и до Лотер и Нисен, те побесняват и се усещат излъгани от някой, на който са имали доверие. На 24 декември ще потърсят сметка на Брендън и ще зададат най-важния въпрос.

Всичко се случва на коледното празненство и господата упорстват след един побой да се смъкват всички облекла от нея. Унижението е задоволително, с цел да може този специфичен посетител да си тръгне и да намерения за ново бягство, този път още по-далече. Преди обаче да успее да се отдалечи на по-безопасно място, двамата герои съумяват да я натикат в кола и да я изнасилят. Заплахите не престават с ликвидиране, в случай че въобще в миналото се проговори за този случай. Боят, гаврата и изнасилването са изцяло задоволителни да се стигне до търсенето на сметка и незабавно след случилото се, жертвата отива да потърси управляващите. За жал градският шериф Чарлз Леукс отхвърля да одобри историята по-сериозно, като вместо да се запознае с закононарушението, стартира да задава въпроси по отношение на пола.

Например за него е по-важно да разбере дали момичето поставя чорап в гащите си, с цел да наподобява на момче, също така не схваща и за какво не е предпочела женската компания. Когато най-сетне се стига до половото нахлуване. Въпросите стават безумни, инспекторът се интересува къде тъкмо е било проникването, дали нападателите са си играли с гърдите на жертвата, все професионални въпроси. Най-накрая инспекторът съумява да откри провинилите се, разпитва ги, само че в никакъв случай не ги арестува, оставяйки задоволително време на тях да побеснеят и вероятно да приготвят убийството на Брендън, което ще се случи на 31 декември 1993 година В същият ден Лотер и Нисен нахлуват в дома на Ламбърт, където откриват своята жертва. Стрелят по нея и я намушкват, с цел да бъдат несъмнено, че е в действителност мъртва. Убити са и Ламберт и Филип Девайн, които са били на посетители в този миг. Единственият оживял в тази кървава баня е 8-месечният наследник, който е зарязан самичък и стои измежду труповете с часове. Господата са задържани малко по-късно в този ден по обвиняване за ликвидиране.

И двамата са приети за отговорни и Лотер получава смъртна присъда, до момента в който Нисен е наказан с доживотна присъда, като е склонен да даде показания против своя другар. Небраска по-късно подвига смъртната присъда и Лотер също получава доживотна присъда и до през днешния ден се намира там. Джоан Брендън съди полицията, както и самият шериф за това, че не са съумели да употребяват всичката мощ на закона, с цел да предпазят детето ѝ. Искът е за 350 000 $, само че вместо това получава сумата от едвам 17 360 $. По това време съдията ще съобщи, че Брендън също носи някаква виновност за своя начин на живот и държание.

Въпреки митингите, майката продължава да води делото, до момента в който не получава сумата от 98 223 $, доста по-малко, в сравнение с е поискала в миналото. Самият шериф е осъден единствено да се извини на майката. Само няколко години по-късно е нараснал в комисар. След това получава работа да се занимава със пандизчии, като Лотер е един от неговите ученици там. Малко по-късно се пенсионира. Според някои близки до шерифа, той в никакъв случай не се разкайва и в никакъв случай не мисли за нещастието. Според него има рационално пояснение и то е, че самото момиче си е търсило белята. Това бил някакъв предпазен механизъм, който съумял да го задържи на повърхността по-дълго време. В пресата историята ще продължи да съществува.

Момичето ще бъде описвано като крос-дресер с обвинявания в обезчестяване, Playboy ще опише случая като гибелта на изменника и даже някои другарските издания на тази общественост ще объркат цялата история, с цел да споделят, че това била лесбийка, която не харесвала тялото си. На финалът се оказва, че безусловно никой не е на нейна страна.

Пускането на кино лентата през 1999 година с Хилари Суанк в основната роля трансформира малко погледа, само че не прави чудото за един ден. По-интересното е, че в следствие мнозина схващат, че всеки има свободата да бъде какъвто желае, а това би трябвало да идва с нужното почитание. Майката и до през днешния ден не е фенка на кино лентата, като счита, че това е единствено още един метод, с цел да се изкарат пари от нейната покруса. Макар и до през днешния ден точно тя да не харесва толкоз изиграната роля, признава, че Брендан е съумяла да промени визията на света и по някакъв метод да бъде запомнена в историята.

Снимки: Wikipedia