Проклятието на името Чарлз за английските крале
Мнозина считат, че за английски монарх името Чарлз носи неприятен шанс, а концепцията, че има " прокълнатите имена " се счита за поверие, което доста от ръководещите династии се стремят да избегнат непременно
Първото решение на новия английския монарх Чарлз III беше да избере своето име. По традиция той можеше да бъде прочут с всяко едно от рождените си имена Чарлз Филип Артър Джордж, като той се спря на първото си. Според специалистите той явно е разискал това решение с кралица Елизабет, до момента в който тя е била към момента жива. За мнозина, които са осведомени с историята на английската монархия обаче, този избор провокира спорни реакции.
Мнозина считат, че за английски монарх името Чарлз носи неприятен шанс, а концепцията, че има " прокълнатите имена " се счита за поверие, което доста от ръководещите династии се стремят да избегнат непременно.
Защо обаче се счита, че името Чарлз не е подобаващ за крал на Англия?
За да отговорим на този въпрос, би трябвало да се върнем обратно в историята до началото на XVII век, когато в Шотландия е роден първият Чарлз I от династията на Стюардите.
Роден на 19 ноември 1600 година като втори наследник на Джеймс I и Анна Датска, и до през днешния ден Чарлз I e считан за един от най-неуспешните крале на Англия, което значи доста поради количеството несполучливи крале, с които страната разполага в историята си.
Все отново той е единственият английски монарх, който бива екзекутиран, а по негово време е единственият къс миг в историята на страната, когато тя става република.
Макар да работи уверено като крал, откакто на 25 години поема короната от татко си, неприятните му връзки с Народното събрание, тежкото положение на стопанската система и неприятния му табиет да продава търговски монополи, стават основа за бурно неодобрение измежду благородниците, а за похлупак на всичко проблемите с Шотландия отварят пътя към революция.
По негово време Народното събрание съумява да си извоюва някои значими права, в това число това кралят да няма правото да разпуска по своя воля законодателния орган, а министрите да минат под контрола на Народното събрание. Не на последно място по значителност е решението само Народното събрание да може да събира налози.
Всичко това води до експлоадирането на войната, където висшата аристокрация значително застава на страната на краля, до момента в който по-дребните аристократи и издигащата се комерсиална класа от гъсто обитаемоте градове и стопански центрове застават на страната на Народното събрание.
Войната продължава от 1642 година до 1651 година, само че действително от 1645 година е ясно, че силите на краля са разрушени и нямат късмет за победа.
През 1649 година Чарлз I е съден за държавна измяна и е приет за отговорен с подписите на 58 от съдиите от особено образувания арбитражен съд, като на 30 януари същата година той е екзекутиран.
На сутринта на изтезанието си той носи две ризи, с цел да се защищити най-малко малко от студа и треперенето му да не бъде признато за боязън.
Неговият наследник, който след това ще стане прочут като крал Чарлз II е изпратен в заточение за няколко години - първо във Франция, а по-късно в Холандия по времето на Английския протекторат.
Времето, в което Англия е република, обаче е малко, и през 1660 година Чарлз II се завръща в родината си, с цел да поеме ръководството ѝ. Той е крал в продължение на 25 години - относително дълго време за монарх, само че и неговата орис е трагична.
През неговото ръководство през Англия минава Голямата чума от 1665 година, а година по-късно столицата Лондон е опожарена в така наречен Голям пожар. Самата страна минава през голям брой проблеми - религиозни преследвания, стопански проблеми и разтърсена непоклатимост.
Кралят умира на 54 години от апоплексия, без да остави правоприемник и тронът е стихотворец от брат му Джеймс.
Въпреки това Чарлз II влиза в историята на Англия под прякора " Веселия ", което не се вписва напълно в концепцията за драматичен облик. Причина за този прякор е хедонистичното му отношение към живота - кралят пие доста и не сортира дамите, с които има връзки.
Много от любовниците му са ужасни интригантки, а за една от тях се оказва, че е шпионка на Франция. От всичките си извънбрачни връзки оставя минимум 16 незаконнородени деца.
Най-голямото му извънбрачно дете - Джеймс Скот, херцог Монмът, прави опит след гибелта на Чарлз II да стане крал на Англия, само че е хванат и екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II.
Въпреки това завещание от династията на Стюардите, новият английски крал реши да избра първото си име, под което да стане прочут като държател.
Това обаче не първият път, в който монарх на Англия поражда въпроси с избора на името си. Неговата майка, кралица Елизабет, при възкачването си на престола също разсъни разногласия.
В края на XIX и началото на XX век в английската монархия има традиция, съгласно която новият монарх се разграничава кралското име от първото име, с което е кръстен.
Името на кралица Виктория в действителност е Александрина Виктория, до момента в който бащата на кралица Елизабет II - крал Джордж VI носи рожденното име Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор. Неговият дядо крал Едуард VII също е кръстен Албърт Едуард, а за околните си е бил прочут като Бърти.
Така, когато кралица Елизабет се възкачва на престола след гибелта на татко си, тя е сложена пред въпроса под какво име ще бъде известна като кралица, на което се твърди, че тя е дала отговор: " Собственото ми име, несъмнено. Какво друго? "
Така тя става кралица Елизабет II, само че с това си навлича гнева на шотландците.
Ректорът на университета в Глазгоу по това време проф. Джон Маккормик се изрича яростно, оспорвайки правото на кралицата да се назовава " Втора ", защото Шотландия в никакъв случай не е имала кралица на име Елизабет.
Някои шотландци са толкоз гневни, че чупят табели с името на новата си кралица. С времето обаче пристрастеностите утихват и за света английската кралица бива позната като Елизабет II в продължение на цели 70 години.
Колкото до новия крал, той е готвен за този пост като престолонаследник едвам от 3-годишна възраст.
" Принц Чарлз е надалеч по-наясно с евентуалната тежест на кралската власт, в сравнение с с нейните удоволствия ", написа Джонатан Димбълби в неговата биография.
" Ако в избран миг в далечното бъдеще наследя мама, тогава явно ще направя всичко по силите си, с цел да извърша тази роля... Понякога си мечтаеш за нещата, които би могъл да направиш ", цитира Димбълби думите на Чарлз.
Престолонаследникът добавил, че " има голяма тежест на упования ", с която е доста мъчно да се свикне, само че че той е бил учтив да усеща един специфичен дълг към страната.
" Трудното е, че неизбежно човек през по-голямата част от времето усеща, че не е заслужен ", споделил още Чарлз.
Първото решение на новия английския монарх Чарлз III беше да избере своето име. По традиция той можеше да бъде прочут с всяко едно от рождените си имена Чарлз Филип Артър Джордж, като той се спря на първото си. Според специалистите той явно е разискал това решение с кралица Елизабет, до момента в който тя е била към момента жива. За мнозина, които са осведомени с историята на английската монархия обаче, този избор провокира спорни реакции.
Мнозина считат, че за английски монарх името Чарлз носи неприятен шанс, а концепцията, че има " прокълнатите имена " се счита за поверие, което доста от ръководещите династии се стремят да избегнат непременно.
Защо обаче се счита, че името Чарлз не е подобаващ за крал на Англия?
За да отговорим на този въпрос, би трябвало да се върнем обратно в историята до началото на XVII век, когато в Шотландия е роден първият Чарлз I от династията на Стюардите.
Роден на 19 ноември 1600 година като втори наследник на Джеймс I и Анна Датска, и до през днешния ден Чарлз I e считан за един от най-неуспешните крале на Англия, което значи доста поради количеството несполучливи крале, с които страната разполага в историята си.
Все отново той е единственият английски монарх, който бива екзекутиран, а по негово време е единственият къс миг в историята на страната, когато тя става република.
Макар да работи уверено като крал, откакто на 25 години поема короната от татко си, неприятните му връзки с Народното събрание, тежкото положение на стопанската система и неприятния му табиет да продава търговски монополи, стават основа за бурно неодобрение измежду благородниците, а за похлупак на всичко проблемите с Шотландия отварят пътя към революция.
По негово време Народното събрание съумява да си извоюва някои значими права, в това число това кралят да няма правото да разпуска по своя воля законодателния орган, а министрите да минат под контрола на Народното събрание. Не на последно място по значителност е решението само Народното събрание да може да събира налози.
Всичко това води до експлоадирането на войната, където висшата аристокрация значително застава на страната на краля, до момента в който по-дребните аристократи и издигащата се комерсиална класа от гъсто обитаемоте градове и стопански центрове застават на страната на Народното събрание.
Войната продължава от 1642 година до 1651 година, само че действително от 1645 година е ясно, че силите на краля са разрушени и нямат късмет за победа.
През 1649 година Чарлз I е съден за държавна измяна и е приет за отговорен с подписите на 58 от съдиите от особено образувания арбитражен съд, като на 30 януари същата година той е екзекутиран.
На сутринта на изтезанието си той носи две ризи, с цел да се защищити най-малко малко от студа и треперенето му да не бъде признато за боязън.
Неговият наследник, който след това ще стане прочут като крал Чарлз II е изпратен в заточение за няколко години - първо във Франция, а по-късно в Холандия по времето на Английския протекторат.
Времето, в което Англия е република, обаче е малко, и през 1660 година Чарлз II се завръща в родината си, с цел да поеме ръководството ѝ. Той е крал в продължение на 25 години - относително дълго време за монарх, само че и неговата орис е трагична.
През неговото ръководство през Англия минава Голямата чума от 1665 година, а година по-късно столицата Лондон е опожарена в така наречен Голям пожар. Самата страна минава през голям брой проблеми - религиозни преследвания, стопански проблеми и разтърсена непоклатимост.
Кралят умира на 54 години от апоплексия, без да остави правоприемник и тронът е стихотворец от брат му Джеймс.
Въпреки това Чарлз II влиза в историята на Англия под прякора " Веселия ", което не се вписва напълно в концепцията за драматичен облик. Причина за този прякор е хедонистичното му отношение към живота - кралят пие доста и не сортира дамите, с които има връзки.
Много от любовниците му са ужасни интригантки, а за една от тях се оказва, че е шпионка на Франция. От всичките си извънбрачни връзки оставя минимум 16 незаконнородени деца.
Най-голямото му извънбрачно дете - Джеймс Скот, херцог Монмът, прави опит след гибелта на Чарлз II да стане крал на Англия, само че е хванат и екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II.
Въпреки това завещание от династията на Стюардите, новият английски крал реши да избра първото си име, под което да стане прочут като държател.
Това обаче не първият път, в който монарх на Англия поражда въпроси с избора на името си. Неговата майка, кралица Елизабет, при възкачването си на престола също разсъни разногласия.
В края на XIX и началото на XX век в английската монархия има традиция, съгласно която новият монарх се разграничава кралското име от първото име, с което е кръстен.
Името на кралица Виктория в действителност е Александрина Виктория, до момента в който бащата на кралица Елизабет II - крал Джордж VI носи рожденното име Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор. Неговият дядо крал Едуард VII също е кръстен Албърт Едуард, а за околните си е бил прочут като Бърти.
Така, когато кралица Елизабет се възкачва на престола след гибелта на татко си, тя е сложена пред въпроса под какво име ще бъде известна като кралица, на което се твърди, че тя е дала отговор: " Собственото ми име, несъмнено. Какво друго? "
Така тя става кралица Елизабет II, само че с това си навлича гнева на шотландците.
Ректорът на университета в Глазгоу по това време проф. Джон Маккормик се изрича яростно, оспорвайки правото на кралицата да се назовава " Втора ", защото Шотландия в никакъв случай не е имала кралица на име Елизабет.
Някои шотландци са толкоз гневни, че чупят табели с името на новата си кралица. С времето обаче пристрастеностите утихват и за света английската кралица бива позната като Елизабет II в продължение на цели 70 години.
Колкото до новия крал, той е готвен за този пост като престолонаследник едвам от 3-годишна възраст.
" Принц Чарлз е надалеч по-наясно с евентуалната тежест на кралската власт, в сравнение с с нейните удоволствия ", написа Джонатан Димбълби в неговата биография.
" Ако в избран миг в далечното бъдеще наследя мама, тогава явно ще направя всичко по силите си, с цел да извърша тази роля... Понякога си мечтаеш за нещата, които би могъл да направиш ", цитира Димбълби думите на Чарлз.
Престолонаследникът добавил, че " има голяма тежест на упования ", с която е доста мъчно да се свикне, само че че той е бил учтив да усеща един специфичен дълг към страната.
" Трудното е, че неизбежно човек през по-голямата част от времето усеща, че не е заслужен ", споделил още Чарлз.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ