Мнозина плашат с натискането на Enter в последно време. Струва

Мнозина плашат с натискането на Enter напоследък. Струва ми се обаче, че ситуацията плаче за Ctrl+Alt+Del в дълготраен проект, а в по-краткосрочен – някой да натисне Esc и да отвори малко прозореца, че не се трае! 

Значи можело – викат интелектуалните колоси от Надграждане – да ни цапат паметника на окупационната войска, която ни мазета елита на страната и символизира оповестения за незаконен комунистически режим, а ние не можем да цапаме постройката на Европейския парламент, а? А!!!11!1!!1 Или да ни цапат обичаното съветско посолство, а ние да не можем да понацапаме дома на Европа, но ха!!!1!1!1

Те съществено си мислят, че си е почти едно и също като „ стойност “.

Колко беше „ изцапано “ съветското им посолство? Една шепа алена багра. Друг е въпросът, несъмнено, и какъв брой е охранявано и защитавано съветското посолство, какъв брой се пази руският монумент и какъв брой – домът Европейския парламент. Това е друга тематика, само че демонстрира за какво те се усещат по този начин недосегаеми. 

Щом по този начин виждат нещата – това изяснява доста. 

Сега са го обърнали – лицемерно, като „ похода за НЕЗАВИСИМОСТ “ с съветските флагове – на пояснения, че щом им цапали техните „ знаци “, те ще цапат естествените знаци. Първо, това ми звучи ето по този начин: що си си на*рал гащите?// Ами той и Иванчо си ги е на*рал.//А-а… е, тогава – може. С*ри още.

Второ, едно и също ли е да се плезиш на целия цивилизован свят и да се дупиш на евразийската кочина и безумното кремълско джудже…

… и това да протестираш против тотемите на диктатурата, издигнати от окупаторите в личната ти страна. 

Едно и също ли е „ похищението “ против посолството на убийците и на Европейския парламент? 

Едно и също ли е този европейски дом, знак на бъдещето ни, и гнусният МОЧА, повдигнат с принуждение, в възхвала на принуждение и гнет? 

Едно от най-гнусните проявления на човешкото домогване до значителност е използването на двуличие. Всъщност, може би е най-гнусното. Да смяташ, че в случай че някой се бори с проява против МОЧА и посолството на убийците, то имаш право да нападаш постройката на Екологичен потенциал. И да се оправдаваш, че щом ония могат... и ние – можеме. 

Ето какво написа по тематиката и депутатката Елисавета Белобрадова: 

„ Нека отбележим някои обстоятелства:

- За провеждането на даден митинг и последствията от него отговорност носи Министерство на вътрешните работи. Разделението на управляващите не е някаква измислица, а механизъм, по който действа демокрацията.

- Всичко, което се е случило на митинг от 100 индивида, който е бил авансово разгласен публично и за него се знае от седмица, отговорност носят органите по запазване на реда. Надявам се министър Демерджиев да може да изясни дейностите си по входирания към него въпрос от Народното събрание.

- Постоянната предизборна конюнктура, приближаването на локалните избори и президентските упоритости са условия, които могат да наклонят везните доколко на терен ще се търпи обещано държание. Служебното ръководство по върховете си от дълго време има “забежки ” по псевдопатриотичния проруски терен.

- " Възраждане " употребяват опорки, че видиш ли, щом може алена багра по паметниците на руската войска и по партизани, значи може и по постройката на Европейската комисия.

Да, само че за паметниците имаше арестувани, следствие, заграждения, възобновявания с гъбичка, патрулки, които пазеха непрекъснато.

Второ, комунистическият режим е разгласен за незаконен, поради убийствата, терора и тоталитарния режим, които е създал, та паметниците на партизани не са образец за институционален знак.

Съветската войска е олицетворение на най-ужасния миг в българската история на 20-и век, че и обратно. Армия окупатор. За паметника на Съветската войска от дълго време има кардинално решение за премахването му, само че в никакъв случай не доближи политическа воля.

Европейският съюз е непринуден съюз, който е източник не просто на икономическо благополучие. С всичките си тежести, дефекти и съмнения, в дадени моменти той е единствената гаранция, че няма да минем от “тъмната страна ” на един цивилизационен и геополитически спор.

А във връзка с непрекъснатото веене на съветски флагове от една сякаш патриотична партия. 

Целият свят вее украински флагове в поддръжка на една нация, която прави мръсната работа на демократичния свят и води войната на века за всички нас. 

Тук руските флагове просто се трансфораха в съветски, само че мотивацията остана същата - да коленичим. 

С годините се снабдих с една контузия. Понякога, когато вървя по улиците и мина около някоя институция, ми се привижда с периферното зрение, че знамето не е българско, а съветско. Че зеленото е станало синьо. Чувството за една стотна от секундата е толкоз първично ужасно, че след това часове не мога да го не помни. 

Толкова за патриотизма. Тук той е изпитание, контузия и непрекъсната борба с операциите и въздействието “.