Глушков: Ще бъде много тежко, ако спрем за дълъг период от време
Мнозина дефинират 2020 година като най-предизвикателната и сложна за образуване на активността. Световната пандемия с КОВИД-19 обърка сметките и накара съвсем всяка организация, било то спортна, или не, да реорганизира активността си. Несигурността и разпространяването на вируса постановиха куп промени и нарушиха програмата на всяко спортно събитие. Промените и динамичната конюнктура се усетиха с цялостна мощ и в България.
В края на годината обръщаме взор обратно и както нормално вършим опит за оценка и разбор на случилото се. С молба за преглед и разбор се обърнахме към президента на БФБаскетбол Георги Глушков.
2020 ли бе годината с най-големите провокации за Вас като президент на БФБаскетбол?
Не, не беше тази година най-трудната. Тя е най-трудната за всички, които се занимават с баскетбол – ръководители на клубове, треньори, подрастващи. За професионални тимове е извънредно предизвикателство с тази КОВИД пандемия, която обхвана целия свят неопитен за реакция, за решения в първия, във втория миг. Но считам, че не е най-тежката година.
Наложи се да прекратите шампионатите за мъже и дами. Трудно решение беше – положително или отрицателно се отрази?
В взаимозависимост от събитията взехме решения, които към момента считам, че са положителни. Можем да вършим съпоставения с другите страни и техните решения при същите обстановки. Но в общи линии се наложи да вземем такива решения и аз считам, че са положителни, тъй като не можехме да продължаваме. За тези тимове, които се управляват и от стопански фактори, освен спортно-технически, за тях беше значимо шампионата да завърши в един даден интервал от време, тъй като те са експерти и има стопански фактори, които утежняват ситуацията. Така че за тях беше значимо. Но за подрастващите, където икономическите фактори не са толкоз решаващи, ние взехме решение да си продължим и да си създадем шампионатите и успяхме с всички финали за подрастващи, което не е единствено наш триумф, а на всички клубове дружно с родителите, на които желая да благодаря, че дадоха една сериозна поддръжка в реализацията на тези финали и за положителното протичането както в спортно-технически аспект, по този начин и във връзка с дисциплинираност и всички ограничения, които трябваше да бъдат взети по време на тези финали. Това беше за нас и за тях един извънредно триумф. Не знам какъв брой федерации са съумели да си проведат шампионатите през този интервал, само че ние успяхме, спазвайки всички ограничения, с цялостното схващане на всички, които вземат участие в процеса, че това е значимо за децата, треньорите и за баскетбола. Това беше добър образец, може би и за другите.
Всички сме уверени, че има спад в подготовката на тимовете, в задачите им. Но това не е единствено при нас, в цяла Европа го регистрират като факт. Въпреки всичко нашата цел е сега да продължим, да не стопираме, колкото е допустимо. Защото знаем, че в случай че спрем за дълъг интервал от време, след това възобновяване ще бъде доста тежко и мъчително за треньори, за състезатели. Да не приказваме пък за тези треньори, които се управляват повече от стопански индикатори. Говоря за професионалните лиги и за тези състезатели, които са професионални. За тях ще бъде много тежко.
Ако всичко е наред, следващата година имаме отново европейско състезание вкъщи, и още европейски шампионати, които би трябвало да се проведат в разнообразни краища на Европа. Там ще преценим какво се е случило през тази година, дали сме съумели малко или пък доста да изостанем, както всички останали. Защото за нас е едно и също, като за цяла Европа. По отношение на професионалните лиги сме в звук с Европа – те играят, ние играем. Докато при подрастващите имаме в този момент едно прекъсване, което не знам какъв брой ще се отрази.
Не можахме да отложим шампионатите в Европа (Георги Глушков е член на Борда на ФИБА Европа и ръководител на Техническата комисия на ФИБА Европа – б.ред.), тъй като те са за подрастващи и единствено летният интервал е подобен, когато те са напълно свободни да упражняват, да се готвят и да играят. Всички други интервали са свързани с учебно заведение, което за родители и за всички е главно. След това идва спортът. Така че бяха анулирани.
Така че да се надяваме, че през идващата година европейските ще ги проведем и то при естествени условия, да могат да упражняват, да няма опасности, свързани със здравето на тези, които играят, на обслужващия личен състав. Това се надяваме да стане, през идващите месеци ситуацията да стане по-лека, рестрикциите във връзка с пандемията да отпаднат, да се почувстваме по-сигурни и въпреки всичко да можем да програмираме нещо. Защото на този стадий ние го програмираме. Искаме да се случат нещата, само че не знаем, дали ще може.
В края на 2019 година гледахме с огромна вяра към 2020 година с две семейства – на Световно състезание за юноши до 17 години и на Европейско за момчета до 16 години. Доколко анулацията на тези шампионати се отрази финансово на федерацията?
Финансово се отрази, естествено, много съществено, само че ние сме такава организация, че нашата финансова непоклатимост не се дефинира единствено от едно или две събития годишно. Имаме по-дългосрочен проект, който е от предходни години. Загубите са от спортно-техническо естество, естествено. Особено анулацията на международното състезание, макар че играхме някакво утешително състезание. Там успяхме да реализираме нещо. Но е утешително, тъй като същинското международно е да премерим сили с тимовете, които са се класирали, т.е. най-хубавите в света. Това ни беше задачата, да бъде в България, нашите момчета да вземат участие на международно състезание, да усетят ситуацията и да се пробват с съперниците. Това беше доста значимо за тях като самочувствие и опит, значимо и за треньорите. Щеше да бъде доста специфичен миг за всички нас, тъй като до момента не сме взели участие на шампионати. Имало е моменти, когато наборите, които са застъпвали в годините, са имали класиране за международно състезание, само че не ни пускаха да вървим. Така че това беше доста прекрасен миг и аз бях сигурен, че ще се представим добре.
Но по този начин или другояче идващото международно състезание няма да се организира към този момент за тези набори. Тези, които тази година пропуснаха европейско и международно състезание, няма да могат да вземат участие. Имаше хрумвания да се даде опция на някои, само че тази концепция отпадна, тъй като единствено на някои – не беше това задачата, нямаше по какъв начин да се навакса. Така че това е за тези шампионати.
Хубаво е, че ние въпреки всичко успяхме да реагираме в паузата без баскетбол. Може би още една страна, Естония, направи такова дотъкмяване на тяхното състезание, както и ние, с е-баскетболна лига. Електронните спортове станаха съвременни и в изискванията на пандемия, когато всички бяха затворени, провокираха необикновен интерес.
Тези два нови формата – е-баскетболното състезание на България и международното на ФИБА по умения – сполучливи ли бяха и има ли проекти за налагането им като регулярни надпревари у нас?
Световното състезание по умения не беше неприятно за нас. Даже в противен случай, макар че не участваха всички страни. Оценяваме второто място високо, само че и оценяваме обстоятелството, че страните, които са с доста водещ престиж в света не участваха. Това беше едно доста хубаво състезание, тъй като е значимо и уменията на играчите да се правят оценка. И в него имаше тласък и има отборна игра, макар че са самостоятелни умения. Иска ми се тук да създадем нещо сходно в комфортен интервал от време за малко по-малките, с цел да можем да оценяваме техните умения в едни отборни дейности. Ще бъде хубаво.
Е-спортовете си имат интерес. Някои от водещите състезатели в условия на пандемия, до момента в който не можеха да упражняват, се забавляваха, тъй като това е техният спорт. Имало е и положителни изяви, има и такива, които не са на терена, само че по тази причина е е-спорт, за всички – тези, които упражняват и тези, които не упражняват. Ще се опитаме да го създадем регулярно, само че не знам какъв интерес би имало.
Годината бе наситена с доста административна работа. Започна използването на националната стратегия за развиване на баскетбола, нови документи за треньорското съсловие. Каква е вашата оценка?
Работата на треньорите е въпрос на доста комисии, в Министерството на младежта и спорта доста обсъждаха въпроса. И най-после се стигна до това, както е в доста страни, че би трябвало да имат избран ценз, с цел да практикуват треньорство на равнищата, които им подхождат. Така че ние се опитахме с наш документ, който е в унисон със заповедта на министъра на спорта, за всички треньори да се основат условия и да си получат лиценза. Има много неща, няма да бъде елементарно, тъй като желаеме да минем метър, без наложителните атрибути за един треньор да упражняваме специалността. Но към този момент няма да бъде допустимо по отношение на тази заповед на министъра, която към този момент втора година работи. Така че до февруари 2021 година, множеството неща би трябвало да влязат в темп. Тези, които желаят да влязат, да влизат. Така че към този момент няма да можем да бъдем упреквани, че сме създали нещо срещу треньорите, това е за треньорите, а не срещу тях. Така е вярно да се прави оценка. В последна сметка, видяно световно, треньорите би трябвало да имат нужното обучение, нужните атрибути, с цел да могат да бъдат лицензирани от Министерство на спорта да бъдат треньори в съответната категория и да могат да упражняват специалността си.
(Очаквайте продължение)
В края на годината обръщаме взор обратно и както нормално вършим опит за оценка и разбор на случилото се. С молба за преглед и разбор се обърнахме към президента на БФБаскетбол Георги Глушков.
2020 ли бе годината с най-големите провокации за Вас като президент на БФБаскетбол?
Не, не беше тази година най-трудната. Тя е най-трудната за всички, които се занимават с баскетбол – ръководители на клубове, треньори, подрастващи. За професионални тимове е извънредно предизвикателство с тази КОВИД пандемия, която обхвана целия свят неопитен за реакция, за решения в първия, във втория миг. Но считам, че не е най-тежката година.
Наложи се да прекратите шампионатите за мъже и дами. Трудно решение беше – положително или отрицателно се отрази?
В взаимозависимост от събитията взехме решения, които към момента считам, че са положителни. Можем да вършим съпоставения с другите страни и техните решения при същите обстановки. Но в общи линии се наложи да вземем такива решения и аз считам, че са положителни, тъй като не можехме да продължаваме. За тези тимове, които се управляват и от стопански фактори, освен спортно-технически, за тях беше значимо шампионата да завърши в един даден интервал от време, тъй като те са експерти и има стопански фактори, които утежняват ситуацията. Така че за тях беше значимо. Но за подрастващите, където икономическите фактори не са толкоз решаващи, ние взехме решение да си продължим и да си създадем шампионатите и успяхме с всички финали за подрастващи, което не е единствено наш триумф, а на всички клубове дружно с родителите, на които желая да благодаря, че дадоха една сериозна поддръжка в реализацията на тези финали и за положителното протичането както в спортно-технически аспект, по този начин и във връзка с дисциплинираност и всички ограничения, които трябваше да бъдат взети по време на тези финали. Това беше за нас и за тях един извънредно триумф. Не знам какъв брой федерации са съумели да си проведат шампионатите през този интервал, само че ние успяхме, спазвайки всички ограничения, с цялостното схващане на всички, които вземат участие в процеса, че това е значимо за децата, треньорите и за баскетбола. Това беше добър образец, може би и за другите.
Всички сме уверени, че има спад в подготовката на тимовете, в задачите им. Но това не е единствено при нас, в цяла Европа го регистрират като факт. Въпреки всичко нашата цел е сега да продължим, да не стопираме, колкото е допустимо. Защото знаем, че в случай че спрем за дълъг интервал от време, след това възобновяване ще бъде доста тежко и мъчително за треньори, за състезатели. Да не приказваме пък за тези треньори, които се управляват повече от стопански индикатори. Говоря за професионалните лиги и за тези състезатели, които са професионални. За тях ще бъде много тежко.
Ако всичко е наред, следващата година имаме отново европейско състезание вкъщи, и още европейски шампионати, които би трябвало да се проведат в разнообразни краища на Европа. Там ще преценим какво се е случило през тази година, дали сме съумели малко или пък доста да изостанем, както всички останали. Защото за нас е едно и също, като за цяла Европа. По отношение на професионалните лиги сме в звук с Европа – те играят, ние играем. Докато при подрастващите имаме в този момент едно прекъсване, което не знам какъв брой ще се отрази.
Не можахме да отложим шампионатите в Европа (Георги Глушков е член на Борда на ФИБА Европа и ръководител на Техническата комисия на ФИБА Европа – б.ред.), тъй като те са за подрастващи и единствено летният интервал е подобен, когато те са напълно свободни да упражняват, да се готвят и да играят. Всички други интервали са свързани с учебно заведение, което за родители и за всички е главно. След това идва спортът. Така че бяха анулирани.
Така че да се надяваме, че през идващата година европейските ще ги проведем и то при естествени условия, да могат да упражняват, да няма опасности, свързани със здравето на тези, които играят, на обслужващия личен състав. Това се надяваме да стане, през идващите месеци ситуацията да стане по-лека, рестрикциите във връзка с пандемията да отпаднат, да се почувстваме по-сигурни и въпреки всичко да можем да програмираме нещо. Защото на този стадий ние го програмираме. Искаме да се случат нещата, само че не знаем, дали ще може.
В края на 2019 година гледахме с огромна вяра към 2020 година с две семейства – на Световно състезание за юноши до 17 години и на Европейско за момчета до 16 години. Доколко анулацията на тези шампионати се отрази финансово на федерацията?
Финансово се отрази, естествено, много съществено, само че ние сме такава организация, че нашата финансова непоклатимост не се дефинира единствено от едно или две събития годишно. Имаме по-дългосрочен проект, който е от предходни години. Загубите са от спортно-техническо естество, естествено. Особено анулацията на международното състезание, макар че играхме някакво утешително състезание. Там успяхме да реализираме нещо. Но е утешително, тъй като същинското международно е да премерим сили с тимовете, които са се класирали, т.е. най-хубавите в света. Това ни беше задачата, да бъде в България, нашите момчета да вземат участие на международно състезание, да усетят ситуацията и да се пробват с съперниците. Това беше доста значимо за тях като самочувствие и опит, значимо и за треньорите. Щеше да бъде доста специфичен миг за всички нас, тъй като до момента не сме взели участие на шампионати. Имало е моменти, когато наборите, които са застъпвали в годините, са имали класиране за международно състезание, само че не ни пускаха да вървим. Така че това беше доста прекрасен миг и аз бях сигурен, че ще се представим добре.
Но по този начин или другояче идващото международно състезание няма да се организира към този момент за тези набори. Тези, които тази година пропуснаха европейско и международно състезание, няма да могат да вземат участие. Имаше хрумвания да се даде опция на някои, само че тази концепция отпадна, тъй като единствено на някои – не беше това задачата, нямаше по какъв начин да се навакса. Така че това е за тези шампионати.
Хубаво е, че ние въпреки всичко успяхме да реагираме в паузата без баскетбол. Може би още една страна, Естония, направи такова дотъкмяване на тяхното състезание, както и ние, с е-баскетболна лига. Електронните спортове станаха съвременни и в изискванията на пандемия, когато всички бяха затворени, провокираха необикновен интерес.
Тези два нови формата – е-баскетболното състезание на България и международното на ФИБА по умения – сполучливи ли бяха и има ли проекти за налагането им като регулярни надпревари у нас?
Световното състезание по умения не беше неприятно за нас. Даже в противен случай, макар че не участваха всички страни. Оценяваме второто място високо, само че и оценяваме обстоятелството, че страните, които са с доста водещ престиж в света не участваха. Това беше едно доста хубаво състезание, тъй като е значимо и уменията на играчите да се правят оценка. И в него имаше тласък и има отборна игра, макар че са самостоятелни умения. Иска ми се тук да създадем нещо сходно в комфортен интервал от време за малко по-малките, с цел да можем да оценяваме техните умения в едни отборни дейности. Ще бъде хубаво.
Е-спортовете си имат интерес. Някои от водещите състезатели в условия на пандемия, до момента в който не можеха да упражняват, се забавляваха, тъй като това е техният спорт. Имало е и положителни изяви, има и такива, които не са на терена, само че по тази причина е е-спорт, за всички – тези, които упражняват и тези, които не упражняват. Ще се опитаме да го създадем регулярно, само че не знам какъв интерес би имало.
Годината бе наситена с доста административна работа. Започна използването на националната стратегия за развиване на баскетбола, нови документи за треньорското съсловие. Каква е вашата оценка?
Работата на треньорите е въпрос на доста комисии, в Министерството на младежта и спорта доста обсъждаха въпроса. И най-после се стигна до това, както е в доста страни, че би трябвало да имат избран ценз, с цел да практикуват треньорство на равнищата, които им подхождат. Така че ние се опитахме с наш документ, който е в унисон със заповедта на министъра на спорта, за всички треньори да се основат условия и да си получат лиценза. Има много неща, няма да бъде елементарно, тъй като желаеме да минем метър, без наложителните атрибути за един треньор да упражняваме специалността. Но към този момент няма да бъде допустимо по отношение на тази заповед на министъра, която към този момент втора година работи. Така че до февруари 2021 година, множеството неща би трябвало да влязат в темп. Тези, които желаят да влязат, да влизат. Така че към този момент няма да можем да бъдем упреквани, че сме създали нещо срещу треньорите, това е за треньорите, а не срещу тях. Така е вярно да се прави оценка. В последна сметка, видяно световно, треньорите би трябвало да имат нужното обучение, нужните атрибути, с цел да могат да бъдат лицензирани от Министерство на спорта да бъдат треньори в съответната категория и да могат да упражняват специалността си.
(Очаквайте продължение)
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ