Металите са горивото на зелената енергия, но никой не желае добива им
Многократно съм писал за какво ВЕИ революцията няма по какъв начин да се реализира бързо и не можем да разчитаме на нея за реализиране на задачите на Парижкото съглашение. Към аргументите от физичен и стопански темперамент тук прибавям още една – непреодолимата композиция от ненаситния апетит на новите технологии за минерали и нежеланието на хората да одобряват развиването на минната промишленост, която единствена може да ги достави.
Графиката долу демонстрира две неща:
1. Нуждите от някои материали за електрически автомобил против стандартен автомобил.
2. Нуждите от някои материали за мегават конфигурирана мощ технологии за произвеждане на електричество.
Забележете, че:
1. Относителното количество на металите в " новите " технологии е в порядъци по-голямо, а изискват и огромно многообразие от много редки метали, чиито рандеман занапред ще би трябвало да се развива.
2. Производството на ток от един конфигуриран мегават слънчева или вятърна централа е в пъти по-ниско от нуклеарна, газова или въглищна (т. нар. capacity factor), т.е. потребностите от метали за единица създадена сила са десетки пъти по-големи.
3. Показаните данни не включват създаване на големи полета от акумулатори за предпазване на огромно количество ток и цялата инфраструктура за надграждане на електроенергийните системи, с цел да могат да поемат толкоз нови ВЕИ и електрически автомобили, т.е. не отразяват най-голямата евентуална потребност от метали за сполучлива ВЕИ гражданска война.
Повишаването на добива в пъти в границите на 10-20 година, на който и да е метал, е сизифовска задача. А за такива като кобалт, молибден, индий, телур, редкоземни детайли, които се извличат съвсем единствено като странични артикули от добива на базови метали като мед, олово и цинк, е безусловно невероятно. Нужни са толкоз огромни и незабавни вложения в търсене, изследване и създаване на рудници, че половината международна стопанска система ще би трябвало да се впрегне в упражнението.
Графиката долу демонстрира две неща:
1. Нуждите от някои материали за електрически автомобил против стандартен автомобил.
2. Нуждите от някои материали за мегават конфигурирана мощ технологии за произвеждане на електричество.
Забележете, че:
1. Относителното количество на металите в " новите " технологии е в порядъци по-голямо, а изискват и огромно многообразие от много редки метали, чиито рандеман занапред ще би трябвало да се развива.
2. Производството на ток от един конфигуриран мегават слънчева или вятърна централа е в пъти по-ниско от нуклеарна, газова или въглищна (т. нар. capacity factor), т.е. потребностите от метали за единица създадена сила са десетки пъти по-големи.
3. Показаните данни не включват създаване на големи полета от акумулатори за предпазване на огромно количество ток и цялата инфраструктура за надграждане на електроенергийните системи, с цел да могат да поемат толкоз нови ВЕИ и електрически автомобили, т.е. не отразяват най-голямата евентуална потребност от метали за сполучлива ВЕИ гражданска война.
Повишаването на добива в пъти в границите на 10-20 година, на който и да е метал, е сизифовска задача. А за такива като кобалт, молибден, индий, телур, редкоземни детайли, които се извличат съвсем единствено като странични артикули от добива на базови метали като мед, олово и цинк, е безусловно невероятно. Нужни са толкоз огромни и незабавни вложения в търсене, изследване и създаване на рудници, че половината международна стопанска система ще би трябвало да се впрегне в упражнението.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ