Много вода явно е изтекла откакто през 1938 г. в

Много вода очевидно е изтекла откогато през 1938 година в Берлин за пръв път бе потвърдено изкуственото нуклеарно разделяне, което 3 години по-късно се трансформира в основата за основаването на първия АЕЦ в Чикаго

Наистина е удивително по какъв начин Германия – страната, която през 1938 година се трансформира в първата страна в света, която може да се похвали с доказателство за изкуствено основано нуклеарно разделяне, в този момент пее друга ария. По-рано през днешния ден, точно на Великден, стана ясно, че канцлерът и останалта част от либералнат върхушка в Берлин са взели окончателното решение да унищожат трите останали АЕЦ-а на територията на страната в името на „ Хубавото зелено бъдеще “ – утопична идея, която на този стадий няма късмет да се осъществя.

Докато Германия, която е абсолютният водач в стопански аспект на Стария континент, отстранява централите си, други страни, членки на брюкселската администрация, наподобява са почнали да съзират светлината в края на тунела. Нидерландия, която към този момент има единствено една работеща атомна електроцентрала, разгласи неотдавна проекти да разшири обсега на деяние, макар че годишното произвеждане на електрическа енергия от АЕЦ-Борсел може да зареди минимум 1 млн. семейства. 

Междувременно Франция, в колкото и западнала да се трансформира при ръководството на Еманюил Макрон, чието президенстване в този момент е под въпрос поради пенсионната промяна, продължава да натиска в посока разширение обсега на атомната енергетика. Там въпросът в този момент не е дали тя е ефикасна и безвредна, а по-скоро по какъв начин да се впише тя в категорията „ зелена “. Всъщност повече от четвърт от цялото произвеждане на ток в Европейски Съюз се дължи на атомната енергетика. Повече от половината от това количество се създава точно във Франция. Общо за Европейския съюз пък има 13 работещи АЕЦ-а, разпределени не по равно в 27-те страни-членки. 



Решението на Германия да отстрани нуклеарните си централи звучи неуместно в подтекста на протичащото се по света в този момент. Сякаш няма задоволително проблеми, че да си имислят и нови. Но то въпреки всичко има някакви опорки в исторически проект. Такива да вземем за пример са случаите от 1979 година от о-в Трите благи и през 1986 година в Чернобил. Тези произшествия трагично трансформираха мнението на огромна част от немското население към нуклеарната енергетика, въпреки и безпричинно.

Реално страховете на хората се употребяват от политиците там от 2002 година насам, с цел да се вкара „ нов ред “ в немската енергетика, който евентуално ще докара до банкрути на една част от индустриалните предприятия – гръбнакът на немската стопанска система. Именно преди 21 години ляво-центристките управници на Германия прокараха първия закон, който забрани строителството на нови реактори и предвиждаше затварянето на съществуващите такива. Днес това е реалност. 

Трябва да допълним още, че точно немските политики във връзка с нуклеарната енергетика, доведоха най-малко от елементи до закриването на 4 блока в АЕЦ-Козлодуй – централата, която преди по-малко от 20 години, произвеждаше задоволително сила да зареди България три пъти и по тази причина се постановяваше да изнасяме такава на открито. 

В Европейски Съюз Италия е забавен образец. Със закон и с дейното деяние на леви политици, яхнали публичните страхове след Чернобил, всички атомни електроцентрали там бяха затворени до 1990 година след референдум. От тогава насам обаче концепцията за това, че разделянето на атома може би, вероятно, е доста по-добре от това да генерираме сила с въглища или със... слънчеви лъчи, още веднъж си проправя път на Ботуша. През 2008 година бе въведен проект да бъдат издигнати 10 нови реактора. Засега това остава мираж. За сметка на това обаче в Северна Италия, където се намира тежката промишленост в страната, въздухът е безусловно най-мръсният в цяла Европа, тъй като... изненада – промишлеността се нуждае от сила, а най-ефективна след нуклеарната, е тази, създавана от въглища.

Не всичко е изгубено и забавното е, че България се оказва в групата от страни в Европейски Съюз, където наподобява здравият разсъдък към момента не е изчезващ тип. Група от 11 страни-членки в Европейски Съюз – България, Хърватия, Финландия, Чехия, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Франция – към този момент сплотяват напъните си, с цел да основат платформа и правила, по които ефикасната нуклеарна енергетика да може да бъде употребена на пук на безумните „ зелени “ политики. Идеята е скоро да се построи рамката, която ще разреши градежа на нови електроцентрали.

Но по тази, както и по доста други, Европа остава разграничена на два лагера. Нещо, което не се нрави на ръководещия хайлайф бюрократи и „ законотворци “ в Брюксел.