Учиш за биолог, ставаш продавач: как се реализират младите висшисти в България
Много висок е процентът на осъществили се по специалността си измежду приключилите " Фармация " (63,1%) и " Стоматология " (59,83%)
Какво работят младите висшисти в България? Реализират ли се по специалността си? В кои области образованието предлага висока степен на сигурност за реализация по специалността? Ако изкарват прехраната си с друго, то изисква ли висше обучение, или годините - вложени в лекции, извършения, изпити, стажове - наподобяват ненужни, написа Оffnews.bg.
Две са професионалните посоки, чиято професионална реализация впечатлява с високия % осъществени по специалността си висшисти, приключили през последните 5 години, демонстрира тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в Република България. Те са „ Военно дело “ и „ Медицина “ .
В първото 98,54% от приключилите са станали държавни чиновници. Във второто 91,23% работят като медицински експерти, 0,7% са специализанти. 1,7% са преподаватели, 0,6% - държавни чиновници.
Много висок е процентът на осъществили се по специалността си измежду приключилите " Фармация " (63,1%) и " Стоматология " (59,83%). При последните работещите като зъболекари евентуално са много повече, защото към горния % можем да се прибавят и огромна част от деклариралите се като самоосигуряващи, а те са 26,5%.
Реализацията на приключилите компетентност от направлението „ Информатика и компютърни науки “ също е добра. 50,5% работят като експерти по ИКТ. Стопански и административни експерти са 5.08%, икономически и административни приложни експерти – 4,39%, техници в региона на ИКТ – 3,8%, държавни чиновници – 3,6%, също толкоз са и експертите по естествени и механически науки. Нещо друго работят 28,93%.
С висок % реализация по специалността си могат да се похвалят и приключилите компетентност от професионалното направление „ Здравни грижи “ (в него учат бъдещите медицински сестри, акушерки, лаборанти, зъботехници, помощник-фармацевти). Обобщените данни за университетите ни сочат, че 47,61% от приключилите през последните 5 година са станали медицински експерти, 26,38% - приложни експерти в опазването на здравето, 2,8% са заети в областта на персоналните услуги, само че 3,24% са продавачи.
Висок е процентът на реализация и в „ Национална сигурност “ : 44,29% от приключилите го са станали държавни чиновници.
Уви, вложените време, пари и старания в не всички специалности се отблагодаряват по този начин. Като продавачи работят млади висшисти от богата палитра специалности. При някои от тях значение за реализацията има и университетът, в който са учили. Такъв е образецът с „ Администрация и ръководство “ , където систематизираните данни за приключилите през последните 5 години компетентност от това направление в България демонстрират, че икономически и административни приложни експерти са станали 14.3%, икономически и административни експерти - 12,25%; държавни чиновници – 9,49%. Но 7,95% са продавачи, а 6,1% - общи административни чиновници и оператори на организационна техника – 6.1%. Нещо друго работят 49,9%.
Различна е картината, в случай че се прегледат не усреднените данни, а тези за направлението на водещия университет за него – Американският. Там продавачи няма, а част от младите висшисти към този момент са на управителни длъжности. Стопанските и административни експерти са 33,24%; административните ръководители и ръководители в търговски сдружения – 15,45%; експертите по осведомителни и информационни технологии – 13,7%; стопанските и административни приложни експерти – 10.79%; ръководителите в производството и профилираните услуги – 6,12%, нещо друго работят 20.70%.
Посоченото нагоре направление „ Здравни грижи “ също е подобен образец. За разлика от усреднените данни, тези за приключилите го в Софийския университет сочат, че 91,14% от тях работят като медицински експерти.
Само може да се допуска какво се крие зад графата „ Друго “ (което в много посоки заема най-големия дял) и дали то е обвързвано с ученото в университета, само че сигурно казусът не е подобен при графата „ Продавачи “.
Какъв е делът на продавачите по професионални посоки?
От всички 52 посоки приключилите специалности в 30 от тях има млади висшисти, които работят като продавачи. Най-високият им % е в „ Биологически науки “ – 12,18% продавачи висшисти. Двуцифрено е цифрата и в „ Науки за земята “ (10,27), „ Социални действия “ (10,9%), „ Туризъм “ (10,7%), „ Растителна отбрана “ (10,1%). Останалите посоки са: „ Животновъдство “, „ Социология, антропология и науки за културата “, „ Философия “ (по 9,6%), „ Биотехнологии “ (9,1%), „ Химически науки “ (8,5%), „ Изобразително изкуство “ и „ Хранителни технологии “ (по 8,3%), „ История и археология “ (8,2%), „ Администрация и ръководство “ (8%), „ Химични технологии “ (7,9%), „ Икономика “ (7,84%) „ Филология “ (7,3%), „ Обществени връзки и осведомителни науки “ (7%), „ Общо инженерство “ (6,9%), „ Математика “ и „ Музикално и танцово изкуство “ (по 6,4%), „ Педагогика на образованието по... “ (6,2%), „ Физика “ и „ Ветеринарна медицина “ (по 5,9%), „ Религия и теология “ (5,5%), „ Теория на изкуствата “ и „ Педагогика “ (по 5,4%), „ Национална сигурност “ (4,9%), „ Здравни грижи “ (3,2%), „ Теория и ръководство на образованието “ (1,6%).
И тук данните по университети и висши учебни заведения за съответните посоки се разграничават, от време на време доста, от общите данни. Например тези за най-масовото направление в страната, с най-многото студенти – „ Икономика “, където страната сви приема на половина през последните години, демонстрират, че от приключилите го в Техническия университет в Габрово 29,03% работят като продавачи при 7,84% приблизително за страната. Процентът за Русенския университет е 16,58, а за Университета „ Проф. доктор Асен Златаров “ в Бургас е 15,35.
Сериозна е разликата сред общите данни и тези по университети и в професионално направление „ Музикално и танцово изкуство “. При приблизително 6,4% работещи като продавачи измежду възпитаниците на тези специалности в Пловдивския университет процентът е 19,15%.
Според общите данни за някои посоки може и да няма рубрика „ Продавачи “, само че някои от учебните заведения, които образоват в него, да имат подобен % млади ученици (например „ Машинно инженерство “ и др.).
Направления във фокуса на политиката
„ Здравни грижи “ е едно от направленията, в която страната насочи политики за увеличение на приема, с цел да се преодолее сериозният дефицит на медицински сестри и цитираните нагоре данните демонстрират, че напъните стартират да дават резултат. Каква е обстановката с другите посоки, където също бяха вложени доста старания: педагогическите? Проблемът измежду учителите беше в сериозното застаряване и неналичието на млади фрагменти, които да поемат работата в учебните заведения.
59,42% от приключилите през последните пет години компетентност от направлението „ Педагогика “ са станали преподаватели. При „ Педагогика на образованието по... “ 42,96% са станали преподаватели. Много по-голям е процентът на станалите преподаватели измежду приключилите компетентност от направление „ Теория и ръководство на образованието “ – 71,47%. При приключилите лингвистика през последните пет години процентът на станалите преподаватели е 25,3%. При философите процентът на преподавателите е 20%. 17,51% от приключилите спортна компетентност също са станали преподаватели.
Какво да кажем за „ стилните “ през годините специалности, като „ Право “ и „ Психология “?
Картината при „ Право “ е, може да се каже, шарена. Като адвокати и експерти по публични науки и просвета работят 20,19%, 22,35% са станали държавни чиновници, 8,6% са самоосигуряващи се, икономически и административни приложни експерти са 7,7%, икономически и административни експерти – 7,2%, нещо друго работят 33,97%.
Завършилите през последните пет години „ Психология “ са се осъществили по следния метод: 18,1% работят в областта на публичните науки и културата; 12,07% са станали преподаватели; икономически и административни експерти са станали 11,4%; други 7,33% са икономически и административни приложни специалисти; 6,7% са самоосигуряващи се. Реализацията на 44,4% попада в графата „ Друго “.
Какво работят младите висшисти в България? Реализират ли се по специалността си? В кои области образованието предлага висока степен на сигурност за реализация по специалността? Ако изкарват прехраната си с друго, то изисква ли висше обучение, или годините - вложени в лекции, извършения, изпити, стажове - наподобяват ненужни, написа Оffnews.bg.
Две са професионалните посоки, чиято професионална реализация впечатлява с високия % осъществени по специалността си висшисти, приключили през последните 5 години, демонстрира тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в Република България. Те са „ Военно дело “ и „ Медицина “ .
В първото 98,54% от приключилите са станали държавни чиновници. Във второто 91,23% работят като медицински експерти, 0,7% са специализанти. 1,7% са преподаватели, 0,6% - държавни чиновници.
Много висок е процентът на осъществили се по специалността си измежду приключилите " Фармация " (63,1%) и " Стоматология " (59,83%). При последните работещите като зъболекари евентуално са много повече, защото към горния % можем да се прибавят и огромна част от деклариралите се като самоосигуряващи, а те са 26,5%.
Реализацията на приключилите компетентност от направлението „ Информатика и компютърни науки “ също е добра. 50,5% работят като експерти по ИКТ. Стопански и административни експерти са 5.08%, икономически и административни приложни експерти – 4,39%, техници в региона на ИКТ – 3,8%, държавни чиновници – 3,6%, също толкоз са и експертите по естествени и механически науки. Нещо друго работят 28,93%.
С висок % реализация по специалността си могат да се похвалят и приключилите компетентност от професионалното направление „ Здравни грижи “ (в него учат бъдещите медицински сестри, акушерки, лаборанти, зъботехници, помощник-фармацевти). Обобщените данни за университетите ни сочат, че 47,61% от приключилите през последните 5 година са станали медицински експерти, 26,38% - приложни експерти в опазването на здравето, 2,8% са заети в областта на персоналните услуги, само че 3,24% са продавачи.
Висок е процентът на реализация и в „ Национална сигурност “ : 44,29% от приключилите го са станали държавни чиновници.
Уви, вложените време, пари и старания в не всички специалности се отблагодаряват по този начин. Като продавачи работят млади висшисти от богата палитра специалности. При някои от тях значение за реализацията има и университетът, в който са учили. Такъв е образецът с „ Администрация и ръководство “ , където систематизираните данни за приключилите през последните 5 години компетентност от това направление в България демонстрират, че икономически и административни приложни експерти са станали 14.3%, икономически и административни експерти - 12,25%; държавни чиновници – 9,49%. Но 7,95% са продавачи, а 6,1% - общи административни чиновници и оператори на организационна техника – 6.1%. Нещо друго работят 49,9%.
Различна е картината, в случай че се прегледат не усреднените данни, а тези за направлението на водещия университет за него – Американският. Там продавачи няма, а част от младите висшисти към този момент са на управителни длъжности. Стопанските и административни експерти са 33,24%; административните ръководители и ръководители в търговски сдружения – 15,45%; експертите по осведомителни и информационни технологии – 13,7%; стопанските и административни приложни експерти – 10.79%; ръководителите в производството и профилираните услуги – 6,12%, нещо друго работят 20.70%.
Посоченото нагоре направление „ Здравни грижи “ също е подобен образец. За разлика от усреднените данни, тези за приключилите го в Софийския университет сочат, че 91,14% от тях работят като медицински експерти.
Само може да се допуска какво се крие зад графата „ Друго “ (което в много посоки заема най-големия дял) и дали то е обвързвано с ученото в университета, само че сигурно казусът не е подобен при графата „ Продавачи “.
Какъв е делът на продавачите по професионални посоки?
От всички 52 посоки приключилите специалности в 30 от тях има млади висшисти, които работят като продавачи. Най-високият им % е в „ Биологически науки “ – 12,18% продавачи висшисти. Двуцифрено е цифрата и в „ Науки за земята “ (10,27), „ Социални действия “ (10,9%), „ Туризъм “ (10,7%), „ Растителна отбрана “ (10,1%). Останалите посоки са: „ Животновъдство “, „ Социология, антропология и науки за културата “, „ Философия “ (по 9,6%), „ Биотехнологии “ (9,1%), „ Химически науки “ (8,5%), „ Изобразително изкуство “ и „ Хранителни технологии “ (по 8,3%), „ История и археология “ (8,2%), „ Администрация и ръководство “ (8%), „ Химични технологии “ (7,9%), „ Икономика “ (7,84%) „ Филология “ (7,3%), „ Обществени връзки и осведомителни науки “ (7%), „ Общо инженерство “ (6,9%), „ Математика “ и „ Музикално и танцово изкуство “ (по 6,4%), „ Педагогика на образованието по... “ (6,2%), „ Физика “ и „ Ветеринарна медицина “ (по 5,9%), „ Религия и теология “ (5,5%), „ Теория на изкуствата “ и „ Педагогика “ (по 5,4%), „ Национална сигурност “ (4,9%), „ Здравни грижи “ (3,2%), „ Теория и ръководство на образованието “ (1,6%).
И тук данните по университети и висши учебни заведения за съответните посоки се разграничават, от време на време доста, от общите данни. Например тези за най-масовото направление в страната, с най-многото студенти – „ Икономика “, където страната сви приема на половина през последните години, демонстрират, че от приключилите го в Техническия университет в Габрово 29,03% работят като продавачи при 7,84% приблизително за страната. Процентът за Русенския университет е 16,58, а за Университета „ Проф. доктор Асен Златаров “ в Бургас е 15,35.
Сериозна е разликата сред общите данни и тези по университети и в професионално направление „ Музикално и танцово изкуство “. При приблизително 6,4% работещи като продавачи измежду възпитаниците на тези специалности в Пловдивския университет процентът е 19,15%.
Според общите данни за някои посоки може и да няма рубрика „ Продавачи “, само че някои от учебните заведения, които образоват в него, да имат подобен % млади ученици (например „ Машинно инженерство “ и др.).
Направления във фокуса на политиката
„ Здравни грижи “ е едно от направленията, в която страната насочи политики за увеличение на приема, с цел да се преодолее сериозният дефицит на медицински сестри и цитираните нагоре данните демонстрират, че напъните стартират да дават резултат. Каква е обстановката с другите посоки, където също бяха вложени доста старания: педагогическите? Проблемът измежду учителите беше в сериозното застаряване и неналичието на млади фрагменти, които да поемат работата в учебните заведения.
59,42% от приключилите през последните пет години компетентност от направлението „ Педагогика “ са станали преподаватели. При „ Педагогика на образованието по... “ 42,96% са станали преподаватели. Много по-голям е процентът на станалите преподаватели измежду приключилите компетентност от направление „ Теория и ръководство на образованието “ – 71,47%. При приключилите лингвистика през последните пет години процентът на станалите преподаватели е 25,3%. При философите процентът на преподавателите е 20%. 17,51% от приключилите спортна компетентност също са станали преподаватели.
Какво да кажем за „ стилните “ през годините специалности, като „ Право “ и „ Психология “?
Картината при „ Право “ е, може да се каже, шарена. Като адвокати и експерти по публични науки и просвета работят 20,19%, 22,35% са станали държавни чиновници, 8,6% са самоосигуряващи се, икономически и административни приложни експерти са 7,7%, икономически и административни експерти – 7,2%, нещо друго работят 33,97%.
Завършилите през последните пет години „ Психология “ са се осъществили по следния метод: 18,1% работят в областта на публичните науки и културата; 12,07% са станали преподаватели; икономически и административни експерти са станали 11,4%; други 7,33% са икономически и административни приложни специалисти; 6,7% са самоосигуряващи се. Реализацията на 44,4% попада в графата „ Друго “.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ