-Много, вика, бил уморен, разказва ми моята приятелка Габриела, докато

-Много, вика, бил изтощен, споделя ми моята другарка Габриела, до момента в който пием кафе. Хваща ме малко преди да потегли от работа, тъкмо когато ми е най-напечено. Просто си го представям по какъв начин гледа жално-жално и ги реди като професионална оплаквачка: " След нощна промяна се прибирам. Направо съм отмалял ".

-А аз го чувам и нареждам дневния ред за вечерта, продължава Габриела. - Викам си, добре, няма да го окачам. Ще измия тенджерата, ще нахраня детето и кучетата, ще нахраня него, ще почистя, ще измия прозорците, ще простра прането, дето през вчерашния ден не остана ярко да го кача на простора, и след това ще ида да взема детската кухня.

-И какво? - запитвам, едвам подкрепям диалога. Защото другояче се досещам за развоя на обстановката.

-Е, по какъв начин какво! - възмущава се приятелката ми като че ли на моя въпрос, а в действителност на нещо напълно друго. - Прибирам се и какво да видя. Господинът гледа някакъв мач. Те в последно време спортните канали са най-малко пет, постоянно ще се откри някакъв мач за гледане. Ще ми окажеш помощ ли, крещя. Малко, да подържиш детето, до момента в който се събуя. Защото, в случай че го оставя на земята, до момента в който се събувам, дребният току-виж се сурне надолу по стълбите и си потроши главата. 

Аз запалвам цигара и до момента в който виждам страховитата картинка на убит от тютюнопушенето мъж, си мисля. " Къде го откри и тя тоя. Интелигентно момче е. Завърши висше, след това и магистратура изкара, а у дома се държи по този начин, като че ли няма и начално обучение ".

То май на всички ни фамилният живот е малко като сапунка - повтаряне на към този момент познати случки и страсти. Така, че към този момент предчувствам отговора, който негова съпружеска благосклонност е дал на Габриела. Но тя продължава да реди думите като скороговорка и виждам към този момент по какъв начин бледата  кожа става червеникава. Още малко и пушек ще почне да излиза от ушите.

-А той се не помръдва, показа си. Вика ми, то доста комплицирано било това да се съблечеш и събуеш. И си лежи на дивана с пакет слънчоглед в ръце. Е, тогава,ти споделям, падна ми пердето. Такъв скандал му спретнах. Изгасих му тв приемника и му споделих да върви да спи, в случай че, правилно, е толкоз изтощен, колкото разправя. Ако не, да се хваща на работа, да ми помогне и той с нещо. Защото аз съм станала в шест и към този момент съм свършила работа що се касае за трима китайци.

Аз се дръзвам и сръбвам от кафето си. То в една селска къща постоянно има работа що се касае за половината китайски народ. Но подкрепям диалога, най-много с цел да не обидя Габриела. 

-И той какво направи? - запитвам я.

-Какво мислиш направи? Тръгна да оправя покрива, дето лани мощният вятър разбърка половината керемиди.  Да, но на кукуво лято! Грънци!! Отиде да си легне, без думичка да каже. Обиден! Пък аз се разревах от изтощение. Оф, споделям ти, толкоз ме е гняв на него към този момент... Чакам и аз не знам към този момент какъв брой години една вътрешна тоалетна с баня да направи. И една кухня като хорските. Няма, братче! Като не е на работа, той е доста ангажиран да пуши в градината и да „ медитира ”. Нали знаеш какво му споделих един път: „ Мъжо, на това във вашто село не знам по какъв начин му викат, медитация ли, какво ли... Ама в нашто село му викат мързел ”. 

Аз пръхвам да се дръзвам, само че в това време съчувствам на Габриела. Защото във Варвара всички мъже са такива. Ама тия,  от новото потомство, дето в този момент не се знае кой е мъжът в фамилията и кой е дамата. Едно време е било друго. Жените в множеството случаи са седели вкъщи с години, да не кажа цялостен живот, и са гледали децата и къщната работа. Мъжете са осигурявали прехраната и са вършели мъжката работа. В една селска къща постоянно има мъжка работа - по къщата, по двора. Сега към този момент отговорностите не се разделят на мъжки и женски. Общи били. И тъй като са общи, дай-по-добре дамата да ги свърши. Щото мъжът е постоянно изтощен. Все едно дамата не върви на работа и не се изморява.

Сбъркана работа. Джендър общество не, ами напряко изцяло сбъркано общество. И след това разправят, че мъжете към този момент били слабият пол, щото се чувствали потиснати от това, че дамите постоянно носели повече пари от тях в къщата. Имали потребност от схващане, от поддръжка. От психоаналитик, надали не... Само дето личните дами май не стават за непрекъсната приложимост като кошчета за душевни боклуци, та и днешните мъже не не помнят да опитат няма ли да клъвне някоя непозната. Да го приласкае, щото мама е надалеч, а личната заспива, преди да помирише възглавницата.

Много, вика, бил изтощен, стартира още веднъж Габриела. И се пита дали и китайските мъже са такива - постоянно изтощени...