Неетично и злонамерено: 5 държави, в които трябва да внимаваме с облеклото
Много туристи си поставят барети, с цел да обиколят Париж, или си купуват цветни ризи от вида " Алоха " в деня на кацането си в Хавай. Обличането като локален гражданин, когато отивате на ново място, може да бъде метод да се впишете и да се потопите в атмосферата на новата дестинация.
" Приемането на сарториалните кодове и обществените традиции е форма на самопризнание и признателност ", споделя Денис Н. Грийн, професор по дизайн на облекло в университета Корнел, заяви National Geographic.
И въпреки всичко, в случай че купувате и обличате дреха, която показва несъмнено място или хора, има тънка граница сред културната благодарност и културното заграбване. Не е проблем да облечете килт в Шотландия, кимоно в Япония или сари в Индия, изключително за празник. Но други детайли, като индианска шапка от пера, червено-черно раирана забрадка шука от племето масаи в Източна Африка, могат да бъдат сметнати за обидни или безчувствени.
Това важи с особена мощ, в случай че дрехата има религиозна символика. Когато се съмнявате, попитайте, преди да купите или носите египетската туника или огърлицата на австралийското радикално население.
" Носенето на нещо от друга просвета по метод, който я унижава, осмива или подиграва, е явно неуместно, неетично и злонамерено ", споделя Грийн. " От друга страна, носенето на културно подобаваща дреха в общността, от която произлиза, за особено събитие като женитба или когато се чака избран дрескод, може да бъде акт на благодарност. "
Ето пет култури, които ви канят да се облечете и да се присъедините към празненството.
Ризи " Алоха ": Хаваи
Разходете се из плажа Уайкики в Хонолулу и ще откриете десетки блестящо осветени магазини, снабдени със закуски, сувенири и ризи " Алоха ". Емблематичните ризи с къси ръкави - постоянно с ярки щампи (кокосови дървета, ананаси, морски костенурки) - могат да накарат всеки да се почувства в въодушевление за отмора.
Но те са желани и от локалните поданици, изключително от политиците и предприемачите. " В Хаваите ризите " Алоха " се носят съвсем на всички места и от всички ", споделя Челе Пахинуи, изпълнителен шеф на спектакъл Nā'ālehu на Големия остров на Хаваите. " Ако отидете на празнична вечер, съвсем всеки мъж е облечен с тях ".
Ризите " Алоха " се появяват на островите през 30-те години на предишния век, като постоянно са изработвани от японски имигранти благодарение на плат за кимоно. С течение на годините тъканите се развиват дружно с мултиетническата общественост на Хаваите - коприна от китайски имигранти, оризови торбички от японски имигранти и палака, каре, въведено от британските моряци през 18-ти и 19-ти век. Принтовете стартират да отразяват хавайската просвета: канута, дъги, сърфисти.
Кафтани: Северна Африка и Близкия изток
Кафтаните, разказани в Библията като облекла, които падат под коленете, са носени още в антична Месопотамия (днешна Турция, Сирия и Ирак). Обикновено с дълги ръкави и без копчета, тези облекла са били носени от султани и високопоставени чиновници по време на Османската империя сред XIV и XVIII век. През XVI в. те мигрират в Северна Африка (Мароко, Алжир).
Днес мъже и дами в Близкия изток, Северна Африка и Сенегал носят кафтани в разнообразни стилове - от публични (коприна, кадифе) до ежедневни (вълна, която защищава от пустинния прах). През 2023 година Алжир и Мароко предлагат облеклото за включване в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.
Кебая: Югоизточна Азия
Пътешествениците по света могат да разпознаят кебаята - сходна на сако блуза с вграден панел - като част от униформата, с която са облечени стюардесите на Сингапурските или Малайзийските авиолинии. Смята се, че е съкратен потомък на кафтана от Близкия изток, само че е пристигнала в Югоизточна Азия по морските търговски пътища и е била известна измежду дамите поради скромния си жанр. " Кебаята има огромно значение за нашата мултикултурна общественост в Сингапур и Югоизточна Азия ", споделя Ратяна Тахир, притежател на Kebaya by Ratianah в Сингапур. " Тя постоянно се носи на публични специфични събития и сватби. "
В цяла Югоизточна Азия кебаите се създават в разнообразни форми, силуети и материи. През 2023 година Малайзия, Бруней, Индонезия, Сингапур и Тайланд взаимно предлагат обичайна блуза за включване в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.
Гуаяберас: Латинска Америка
Ако отивате на фиеста, женитба или друго празненство в Мексико, Куба, Гватемала или Южна Флорида, има възможност да видите някой с ленена или памучна риза гуаябера. Ризите с копчета са със заострени яки, четири джоба (два на гърдите и два на талията) и бродирани плисета или алфорзи.
Свежите ризи евентуално са се появили за първи път през XVIII в., само че точният им генезис е неразбираем. Дали първата гуаябера е била направена за фермер (тези джобове наподобяват идеални за семена или инструменти), или е произлязла от испанска военна униформа? Въпреки че кубинската гражданска война от 1959 година краткотрайно приключва пристрастеността към ризите на този остров, те имигрират във Флорида.
Малкият град Текит в мексиканския щат Юкатан е прочут като столица на гуаябера. Много от жителите му създават ризите в фамилни работилници, а всяко лято годишният панаир на Гуаябера притегля хиляди гости, които се интересуват от мода.
" Сан Антонино " рокли: Мексико и Тексас
Бродирани с цветя и назъбени листа, пъстрите рокли " Сан Антонино " изпълват историческия пазарен площад в центъра на Сан Антонио, Тексас. Повсеместно присъстващи на тексаските празненства, изключително на годишната пролетна фиеста в Сан Антонио, роклите получават името си от Сан Антонино Кастильо Веласко, Мексико, живописното градче в Оахака, където се създават.
" В роклите и блузите са вложени толкоз доста дребни елементи ", споделя Треса Кастро, притежател на бутик в Сан Антонио, Тексас. " Прозвището им е hazme si puedes, или направи ме, в случай че можеш, заради тяхната трудност. "
Пътувайте до Сан Антонио или Оаксака и ще видите роклите и блузите на туристи, локални поданици и даже на танцьори от Деня на мъртвите. " Не бива да имате никакви запаси по отношение на носенето на рокля от Сан Антонино ", споделя Кастро. " Това оказва помощ да се резервира работата на занаятчиите. "
" Приемането на сарториалните кодове и обществените традиции е форма на самопризнание и признателност ", споделя Денис Н. Грийн, професор по дизайн на облекло в университета Корнел, заяви National Geographic.
И въпреки всичко, в случай че купувате и обличате дреха, която показва несъмнено място или хора, има тънка граница сред културната благодарност и културното заграбване. Не е проблем да облечете килт в Шотландия, кимоно в Япония или сари в Индия, изключително за празник. Но други детайли, като индианска шапка от пера, червено-черно раирана забрадка шука от племето масаи в Източна Африка, могат да бъдат сметнати за обидни или безчувствени.
Това важи с особена мощ, в случай че дрехата има религиозна символика. Когато се съмнявате, попитайте, преди да купите или носите египетската туника или огърлицата на австралийското радикално население.
" Носенето на нещо от друга просвета по метод, който я унижава, осмива или подиграва, е явно неуместно, неетично и злонамерено ", споделя Грийн. " От друга страна, носенето на културно подобаваща дреха в общността, от която произлиза, за особено събитие като женитба или когато се чака избран дрескод, може да бъде акт на благодарност. "
Ето пет култури, които ви канят да се облечете и да се присъедините към празненството.
Ризи " Алоха ": Хаваи
Разходете се из плажа Уайкики в Хонолулу и ще откриете десетки блестящо осветени магазини, снабдени със закуски, сувенири и ризи " Алоха ". Емблематичните ризи с къси ръкави - постоянно с ярки щампи (кокосови дървета, ананаси, морски костенурки) - могат да накарат всеки да се почувства в въодушевление за отмора.
Но те са желани и от локалните поданици, изключително от политиците и предприемачите. " В Хаваите ризите " Алоха " се носят съвсем на всички места и от всички ", споделя Челе Пахинуи, изпълнителен шеф на спектакъл Nā'ālehu на Големия остров на Хаваите. " Ако отидете на празнична вечер, съвсем всеки мъж е облечен с тях ".
Ризите " Алоха " се появяват на островите през 30-те години на предишния век, като постоянно са изработвани от японски имигранти благодарение на плат за кимоно. С течение на годините тъканите се развиват дружно с мултиетническата общественост на Хаваите - коприна от китайски имигранти, оризови торбички от японски имигранти и палака, каре, въведено от британските моряци през 18-ти и 19-ти век. Принтовете стартират да отразяват хавайската просвета: канута, дъги, сърфисти.
Кафтани: Северна Африка и Близкия изток
Кафтаните, разказани в Библията като облекла, които падат под коленете, са носени още в антична Месопотамия (днешна Турция, Сирия и Ирак). Обикновено с дълги ръкави и без копчета, тези облекла са били носени от султани и високопоставени чиновници по време на Османската империя сред XIV и XVIII век. През XVI в. те мигрират в Северна Африка (Мароко, Алжир).
Днес мъже и дами в Близкия изток, Северна Африка и Сенегал носят кафтани в разнообразни стилове - от публични (коприна, кадифе) до ежедневни (вълна, която защищава от пустинния прах). През 2023 година Алжир и Мароко предлагат облеклото за включване в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.
Кебая: Югоизточна Азия
Пътешествениците по света могат да разпознаят кебаята - сходна на сако блуза с вграден панел - като част от униформата, с която са облечени стюардесите на Сингапурските или Малайзийските авиолинии. Смята се, че е съкратен потомък на кафтана от Близкия изток, само че е пристигнала в Югоизточна Азия по морските търговски пътища и е била известна измежду дамите поради скромния си жанр. " Кебаята има огромно значение за нашата мултикултурна общественост в Сингапур и Югоизточна Азия ", споделя Ратяна Тахир, притежател на Kebaya by Ratianah в Сингапур. " Тя постоянно се носи на публични специфични събития и сватби. "
В цяла Югоизточна Азия кебаите се създават в разнообразни форми, силуети и материи. През 2023 година Малайзия, Бруней, Индонезия, Сингапур и Тайланд взаимно предлагат обичайна блуза за включване в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.
Гуаяберас: Латинска Америка
Ако отивате на фиеста, женитба или друго празненство в Мексико, Куба, Гватемала или Южна Флорида, има възможност да видите някой с ленена или памучна риза гуаябера. Ризите с копчета са със заострени яки, четири джоба (два на гърдите и два на талията) и бродирани плисета или алфорзи.
Свежите ризи евентуално са се появили за първи път през XVIII в., само че точният им генезис е неразбираем. Дали първата гуаябера е била направена за фермер (тези джобове наподобяват идеални за семена или инструменти), или е произлязла от испанска военна униформа? Въпреки че кубинската гражданска война от 1959 година краткотрайно приключва пристрастеността към ризите на този остров, те имигрират във Флорида.
Малкият град Текит в мексиканския щат Юкатан е прочут като столица на гуаябера. Много от жителите му създават ризите в фамилни работилници, а всяко лято годишният панаир на Гуаябера притегля хиляди гости, които се интересуват от мода.
" Сан Антонино " рокли: Мексико и Тексас
Бродирани с цветя и назъбени листа, пъстрите рокли " Сан Антонино " изпълват историческия пазарен площад в центъра на Сан Антонио, Тексас. Повсеместно присъстващи на тексаските празненства, изключително на годишната пролетна фиеста в Сан Антонио, роклите получават името си от Сан Антонино Кастильо Веласко, Мексико, живописното градче в Оахака, където се създават.
" В роклите и блузите са вложени толкоз доста дребни елементи ", споделя Треса Кастро, притежател на бутик в Сан Антонио, Тексас. " Прозвището им е hazme si puedes, или направи ме, в случай че можеш, заради тяхната трудност. "
Пътувайте до Сан Антонио или Оаксака и ще видите роклите и блузите на туристи, локални поданици и даже на танцьори от Деня на мъртвите. " Не бива да имате никакви запаси по отношение на носенето на рокля от Сан Антонино ", споделя Кастро. " Това оказва помощ да се резервира работата на занаятчиите. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ