Давид Фоенкинос – докато грозните му отказват, изведнъж най-красивата му се хвърля на врата
„ Много ти благодаря, че ме изкара дръвник “. Така Фредерик Бегбеде реагира на приятеля си Давид Фоенкинос, който в романа „ Загадката Анри Пик “ го слага в една леко неуместна обстановка * . Фоенкинос прави усещане на безгрижник, податлив да упражни иронията си върху всеки и върху всичко, и това е неизменима част от неговия френски сексапил, само че и от умеенето на положителния публицист да чете и експлоатира всевъзможни човешки профили.
В унисон с книгите му, и диалогът с Давид Фоенкинос е с много бележки под линия, а тематиките се въртят към литературата, както би се очаквало при среща с публицист. И този дискурс сякаш не се нрави доста на събеседника, който като че ли ти дава да схванеш, че персоналният му път в специалността не би трябвало да те интересува, а единствено крайния резултат от него. Несъмнено, романите му се изчитат на един мирис, същински празник за сетивата са и напълно еднопосочно поддържат нееднозначната фантазия на основателя им – да бъде консул в международната столица на заниманията.
Струва си да се заслушаме във всяка от думите на тази машина за бестселъри, преведи на 40 езика. Защото животът му е образец за това по какъв начин книгите могат да прекатурват ориси, а хепиендът да стартира с цялостен неуспех. Първият му разказ получава отвод на всички места, с изключение на от едно място. И чувството, споделя той, е като да отидеш на празненство, където всички грозни дами ти отхвърлят и внезапно най-красивата ти се хвърля на врата. Давид Фоенкинос – за новия си 17-и разказ, преведен и на български, за писането и рецензията, за сътрудниците, за китарата и оцеляването.
- Все още ли сте влюбен в България?**
- Малко е пресилено да кажа, че съм влюбен в България, само че е страна, в която доста обичам да пристигам. А имайки поради, че това е четвъртият път, е съвсем мазохистично.
- Прочетох „ Загадката Анри Пик “ на един мирис. Интересно ми е дали и при вас, като човек на изкуството, нещата се случват на един мирис – вдъхновението, писането, развиването на концепциите. Знам, че „ Шарлот “ е писана десетина години...
- Факт е, че „ Загадката Анри Пик “ не ми лиши 10 години, както бе с „ Шарлот “, само че пък е първата тайнственост, която пиша. Затова трябваше да имам цялостната визия за романа в главата си.
- Защо се отказахте от думата библиотека в заглавието? Въобще, мъчно ли се стига до заглавието?
- Вярно е, че работният вид на заглавието беше различен – „ Библиотеката на отхвърлените книги “, само че моят издател ми предложи да го сменя. Иначе, много по-лесно е да напишеш заглавието, в сравнение с самата книга.
- Някой в миналото прибирал ли е Ваш ръкопис? И какъв брой пъти?***
- Не, не са ми прибирали ръкопис. Просто са отказвали да го одобряват. Първият ми разказ получи отвод на всички места, с изключение на в „ Галимар “. *** * Общо взето, чувството е като да отидеш на празненство, където всички грозни дами ти отхвърлят и внезапно най-красивата ти се хвърля на врата.
- Вие самият получавате ли ръкописи от създатели, които държат на Вашето мнение?
- Да, доста постоянно получавам такива ръкописи. И когато човек е доста прочут, това е обикновено да се случва. Но аз не мога да си разреша да ги чета.
- Как избирате по кое време да пишете в аз-форма?
- Самата история го взема решение, а не аз.
- Иронията е нещо типично за книгите Ви. Интересно ми е по какъв начин се е развивала тя през годините?
- Хуморът е доста значим за мен. Но в „ Шарлот “ и последните ми две книги, които не са преведени на български, няма комизъм. Хуморът става все по-депресивен. С меланхолия, само че и с положително възприятие за комизъм.
- Обичате съветската литература, Достоевски, а също Витолд Гомбрович, Милан Кундера, Филип Рот, Ромен Гари, Робертно Боланьо. Има ли публицист, който Ви въодушевява през днешния ден?
- Мишел Уелбек.
- Пишете ли с мисълта за екранизация?
- Не. Докато пиша книгите си, в никакъв случай не мисля за това по какъв начин те ще се трансфорат в сюжет, само че е реалност, че всичките ми книги се трансформират във филми.
- Как се отнасяте към рецензията и има ли такава, която ще помните задълго?
- Нямам проблем с рецензията и съм ок с това, че някой може да не харесва концепциите ми. Всеки, който основава нещо, предстои на рецензия. Много бих желал да прочета рецензия, която ми оказва помощ да се развъртвам.
- Кой е първият четец на книгите Ви, преди да поемат към издатели и печатници? Може ли някой да промени книгата тъкмо когато Вие самият сте уверен, че е подготвена за щемпел?
- Имам един другар драматург, на чието мнение разгадавам. Иначе, за мен доста значимо е мнението на моя издател в „ Галимар “.
- Казвате, че ползата към книгите се е пробудил у Вас внезапно, след 16-ата Ви годишнина? Как стана това? Случи ли се нещо съответно? Питам Ви с вярата, че може да помогнем и на други хора да отключат тази обич у себе си.
- Тогава бях в болница. А и през 1991 година нямаше интернет, тъй че бях самичък сам в леглото. Може би, в случай че имаш интернет, нямаше да имам шанса да се срещна с книгите.
- В „ Загадката Анри Пик “ споменавате имената на двама обичани и в България създатели – Мишел Уелбек и Фредерик Бегбеде. Вторият даже е заплетен в лек книжовен скандал. Това какъв отзив имаше във Франция и имаше ли някаква противоположна връзка от горепосочените сътрудници?
- „ Много ти благодаря, че ме изкара дръвник “, сподели Бегбеде.
- Свирите на китара, сещате ли постоянно за нея?
- Не доста. Човек не може да прави всичко.
- Бил сте учител по китара, сервитьор в ресторант, работил сте в копи център. Има ли друга специалност, която бихте желал да практикуване? Актьорската не Ви ли съблазнява?
- Неспособен съм да бъда артист. По-скоро, желая да съм консул на Франция в Лос Анджелис.
- Не е ли тъжно, че в тези дни се постанова да оцеляваме с полуда?
- Вярвам,че постоянно е било комплицирано да се оцелява. И през днешния ден не е по-трудно отпреди. Не считам, че през която и да е ера е било нужно да си вманиачен, с цел да може да оцелееш.
- Ако в миналото напишете напълно автобиографичен разказ, ще го обявите ли обществено?
- Не мисля, че съм кадърен да напиша автобиография. Там има доста персонални детайли. В книгите ми обаче също има доста персонални детайли, по тази причина всеки, който ме чете, би могъл да разбере що за човек съм. Но не мога да пиша единствено за персоналния си живот.
Снимка: Даниел Димитров
Давид Фоенкинос е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри ", който продължава до 24 октомври в София и още шест града - Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.
- - -
* В Пловдив, през 2016 година, Фоенкинос сподели, че е влюбен в България, а това, което най-вече харесва в страната ни, е възприятието ни за комизъм и хубостта на българките.
* * В „ Загадката Анри Пик “ млада издателка открива същински шедьовър, написан от никому незнайния Анри Пик, умрял преди две години. След публикуването романът има голям триумф и трансформира орисите на доста хора. В цялата нервност един публицист се пробва да разгадае мистификацията, в това време писателят Фредерик Бегбеде афишира, че той е създателят на сензационната творба.
*** В „ Загадката Анри Пик “ споделя за основаването във Франция на библиотека на отхвърлените носи. Един от създателите носи собствен ръкопис, откакто е връщан 42 пъти от издатели.
*** * „ Галимар “ е издателството, с което Фоенкинос работи от 2002 година насам, с дребни изключения.
В унисон с книгите му, и диалогът с Давид Фоенкинос е с много бележки под линия, а тематиките се въртят към литературата, както би се очаквало при среща с публицист. И този дискурс сякаш не се нрави доста на събеседника, който като че ли ти дава да схванеш, че персоналният му път в специалността не би трябвало да те интересува, а единствено крайния резултат от него. Несъмнено, романите му се изчитат на един мирис, същински празник за сетивата са и напълно еднопосочно поддържат нееднозначната фантазия на основателя им – да бъде консул в международната столица на заниманията.
Струва си да се заслушаме във всяка от думите на тази машина за бестселъри, преведи на 40 езика. Защото животът му е образец за това по какъв начин книгите могат да прекатурват ориси, а хепиендът да стартира с цялостен неуспех. Първият му разказ получава отвод на всички места, с изключение на от едно място. И чувството, споделя той, е като да отидеш на празненство, където всички грозни дами ти отхвърлят и внезапно най-красивата ти се хвърля на врата. Давид Фоенкинос – за новия си 17-и разказ, преведен и на български, за писането и рецензията, за сътрудниците, за китарата и оцеляването.
- Все още ли сте влюбен в България?**
- Малко е пресилено да кажа, че съм влюбен в България, само че е страна, в която доста обичам да пристигам. А имайки поради, че това е четвъртият път, е съвсем мазохистично.
- Прочетох „ Загадката Анри Пик “ на един мирис. Интересно ми е дали и при вас, като човек на изкуството, нещата се случват на един мирис – вдъхновението, писането, развиването на концепциите. Знам, че „ Шарлот “ е писана десетина години...
- Факт е, че „ Загадката Анри Пик “ не ми лиши 10 години, както бе с „ Шарлот “, само че пък е първата тайнственост, която пиша. Затова трябваше да имам цялостната визия за романа в главата си.
- Защо се отказахте от думата библиотека в заглавието? Въобще, мъчно ли се стига до заглавието?
- Вярно е, че работният вид на заглавието беше различен – „ Библиотеката на отхвърлените книги “, само че моят издател ми предложи да го сменя. Иначе, много по-лесно е да напишеш заглавието, в сравнение с самата книга.
- Някой в миналото прибирал ли е Ваш ръкопис? И какъв брой пъти?***
- Не, не са ми прибирали ръкопис. Просто са отказвали да го одобряват. Първият ми разказ получи отвод на всички места, с изключение на в „ Галимар “. *** * Общо взето, чувството е като да отидеш на празненство, където всички грозни дами ти отхвърлят и внезапно най-красивата ти се хвърля на врата.
- Вие самият получавате ли ръкописи от създатели, които държат на Вашето мнение?
- Да, доста постоянно получавам такива ръкописи. И когато човек е доста прочут, това е обикновено да се случва. Но аз не мога да си разреша да ги чета.
- Как избирате по кое време да пишете в аз-форма?
- Самата история го взема решение, а не аз.
- Иронията е нещо типично за книгите Ви. Интересно ми е по какъв начин се е развивала тя през годините?
- Хуморът е доста значим за мен. Но в „ Шарлот “ и последните ми две книги, които не са преведени на български, няма комизъм. Хуморът става все по-депресивен. С меланхолия, само че и с положително възприятие за комизъм.
- Обичате съветската литература, Достоевски, а също Витолд Гомбрович, Милан Кундера, Филип Рот, Ромен Гари, Робертно Боланьо. Има ли публицист, който Ви въодушевява през днешния ден?
- Мишел Уелбек.
- Пишете ли с мисълта за екранизация?
- Не. Докато пиша книгите си, в никакъв случай не мисля за това по какъв начин те ще се трансфорат в сюжет, само че е реалност, че всичките ми книги се трансформират във филми.
- Как се отнасяте към рецензията и има ли такава, която ще помните задълго?
- Нямам проблем с рецензията и съм ок с това, че някой може да не харесва концепциите ми. Всеки, който основава нещо, предстои на рецензия. Много бих желал да прочета рецензия, която ми оказва помощ да се развъртвам.
- Кой е първият четец на книгите Ви, преди да поемат към издатели и печатници? Може ли някой да промени книгата тъкмо когато Вие самият сте уверен, че е подготвена за щемпел?
- Имам един другар драматург, на чието мнение разгадавам. Иначе, за мен доста значимо е мнението на моя издател в „ Галимар “.
- Казвате, че ползата към книгите се е пробудил у Вас внезапно, след 16-ата Ви годишнина? Как стана това? Случи ли се нещо съответно? Питам Ви с вярата, че може да помогнем и на други хора да отключат тази обич у себе си.
- Тогава бях в болница. А и през 1991 година нямаше интернет, тъй че бях самичък сам в леглото. Може би, в случай че имаш интернет, нямаше да имам шанса да се срещна с книгите.
- В „ Загадката Анри Пик “ споменавате имената на двама обичани и в България създатели – Мишел Уелбек и Фредерик Бегбеде. Вторият даже е заплетен в лек книжовен скандал. Това какъв отзив имаше във Франция и имаше ли някаква противоположна връзка от горепосочените сътрудници?
- „ Много ти благодаря, че ме изкара дръвник “, сподели Бегбеде.
- Свирите на китара, сещате ли постоянно за нея?
- Не доста. Човек не може да прави всичко.
- Бил сте учител по китара, сервитьор в ресторант, работил сте в копи център. Има ли друга специалност, която бихте желал да практикуване? Актьорската не Ви ли съблазнява?
- Неспособен съм да бъда артист. По-скоро, желая да съм консул на Франция в Лос Анджелис.
- Не е ли тъжно, че в тези дни се постанова да оцеляваме с полуда?
- Вярвам,че постоянно е било комплицирано да се оцелява. И през днешния ден не е по-трудно отпреди. Не считам, че през която и да е ера е било нужно да си вманиачен, с цел да може да оцелееш.
- Ако в миналото напишете напълно автобиографичен разказ, ще го обявите ли обществено?
- Не мисля, че съм кадърен да напиша автобиография. Там има доста персонални детайли. В книгите ми обаче също има доста персонални детайли, по тази причина всеки, който ме чете, би могъл да разбере що за човек съм. Но не мога да пиша единствено за персоналния си живот.
Снимка: Даниел Димитров
Давид Фоенкинос е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри ", който продължава до 24 октомври в София и още шест града - Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.
- - -
* В Пловдив, през 2016 година, Фоенкинос сподели, че е влюбен в България, а това, което най-вече харесва в страната ни, е възприятието ни за комизъм и хубостта на българките.
* * В „ Загадката Анри Пик “ млада издателка открива същински шедьовър, написан от никому незнайния Анри Пик, умрял преди две години. След публикуването романът има голям триумф и трансформира орисите на доста хора. В цялата нервност един публицист се пробва да разгадае мистификацията, в това време писателят Фредерик Бегбеде афишира, че той е създателят на сензационната творба.
*** В „ Загадката Анри Пик “ споделя за основаването във Франция на библиотека на отхвърлените носи. Един от създателите носи собствен ръкопис, откакто е връщан 42 пъти от издатели.
*** * „ Галимар “ е издателството, с което Фоенкинос работи от 2002 година насам, с дребни изключения.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ