Тайният остров на Бианка Белова, където жените пишат брутално
" Много надарено пишеш, само че аз не чета книги, написани от дами " - това чува чешката писателка Бианка Белова от познати, когато излизат първите ѝ романи. За " Езерото " тя получава премията за литература на Европейския съюз и най-високото чешко отличие " Магнезия литера ". Срещаме се в София, където идва да показа най-новата си книга " Островът " в превод на Деница Проданова (изд. " Изида " ). На 15 юни Белова завоюва интернационалното литературно отличие на Европейската банка за 2023 година, с премия от 20 000 евро. За премията бяха номинирани Орхан Памук, Олга Токарчук и Георги Господинов.С Бианка Белова беседваме на чешки и на български, тъй като татко ѝ е от България, самата тя прекарва летата си в Родопите. Интересно ми е почнали ли са нейните познати да четат романи, написани от дами, след всички международни самопризнания и награди, а тя дава отговор през горчив смях, че сексизмът си е останал - " в този момент пък има мнения, че са сюрпризирани, че жена може да написа толкоз брутално - в случай че има принуждение или недодялан език или даже в случай че си разреша да пиша за секс, отново ми лепват етикет - " това не било женско писане ". Съществува ли изобщо такова знамение като женско и мъжко писане? " Мисля, че най-малко западният свят последователно се пробва да се отърси от предразсъдъците, наслоявани с години - доказателство са награди като " Нобел " за Ани Ерно и " Букър " за Олга Токарчук, Маргарет Атууд и други "
" Много надарено пишеш, само че аз не чета книги, написани от дами " - това чува чешката писателка Бианка Белова от познати, когато излизат първите ѝ романи. За " Езерото " тя получава премията за литература на Европейския съюз и най-високото чешко отличие " Магнезия литера ". Срещаме се в София, където идва да показа най-новата си книга " Островът " в превод на Деница Проданова (изд. " Изида " ). На 15 юни Белова завоюва интернационалното литературно отличие на Европейската банка за 2023 година, с премия от 20 000 евро. За премията бяха номинирани Орхан Памук, Олга Токарчук и Георги Господинов.
С Бианка Белова беседваме на чешки и на български, тъй като татко ѝ е от България, самата тя прекарва летата си в Родопите. Интересно ми е почнали ли са нейните познати да четат романи, написани от дами, след всички международни самопризнания и награди, а тя дава отговор през горчив смях, че сексизмът си е останал - " в този момент пък има мнения, че са сюрпризирани, че жена може да написа толкоз брутално - в случай че има принуждение или недодялан език или даже в случай че си разреша да пиша за секс, отново ми лепват етикет - " това не било женско писане ". Съществува ли изобщо такова знамение като женско и мъжко писане? " Мисля, че най-малко западният свят последователно се пробва да се отърси от предразсъдъците, наслоявани с години - доказателство са награди като " Нобел " за Ани Ерно и " Букър " за Олга Токарчук, Маргарет Атууд и други "
Чешката културна среда и общност е много демократична и не толкоз консервативна, колкото прилежаща Полша да вземем за пример. В момента полякините отиват в Чехия да вършат аборт, тъй като в Полша е неразрешен, множеството чехи се гордеят с обстоятелството, че са атеисти. Липсата на набожен фанатизъм дава пространство за развиване, само че все пак някои съграждани на Бианка Белова са скандализирани от бруталността, която виждат в романите ѝ. Има и друга страна - " когато актуалните хора не усещат принадлежност към дадена вяра или общественост, могат да стартират да търсят смисъл в крайностите - крайнодесни идеологии или езотерика ", споделя писателката.
В дебютния си " Сантиментален разказ ", който е за тоталитаризма и съзряването по време на комунизма, Бианка счита, че е напълно естествено да показа действителността такава, каквото е била - брутална и без захаросване и розови очила. Той е ненапълно и автобиографичен, самата тя е родена през 1970 в Прага и в книгата си разказва невъзможността да се резервира детското и почтеното във времена на репресии.
Реклама
" Интересно е, че " Островът " тормози хората с нещо друго - гибелта, у нас не обичаме да приказваме за нея, може би това е минусът на неналичието на набожност, че отпадат ритуалите и не знаем по какъв начин да се оправяме с болката ", споделя Бианка. Тя добавя, че се стига до крайности, в Чехия има огромен % на умряли без погребения - останките се кремират и никой не се появява даже да вземе урната с прахта им. " Това се случваше още преди коронавирус пандемията - хората умират в болница, кремират ги и това е - техните познати или родственици избират този метод - без разлъка, с цел да не се травмират. "
Тя си изяснява това събитие точно с огромния % атеисти в родината ѝ, само че и с цялостната наклонност в западния свят хората да си затварят очите за старостта и гибелта. Темата засегна и сериалът " Белият лотос ", който завоюва голям брой награди " Еми " - Таня Маккуид разнася урната с прахта на умрялата си майка, само че все не съумява да я разпръсне. Със жлъч, стигащ до сардонизъм, се приказва за неумението на актуалното общество да се оправя със гибелта. Доказателство за това идва и от концерта на Pink в Лондон преди броени дни, когато почитател на певицата хвърли прахта от почината си майка на сцената.
Бианка Белова написа книгата " Островът " по време на пандемията и гибелта е на всички места - огромният брой жертви, който всеки ден се е споменавал във вестници и малките екрани, е принудил хората да извърнат внимание на крехкостта на живота. " Неизбежно сравнявах всичко с чумната зараза, в подобен миг осъзнаваме кое е значимото и кое не е. " Въпреки съответната обстановка, в която написа романа - той е безвремеви - не е ясно къде се развива и по кое време, усеща се като края на Средновековието. Все отново се загатват географски топоси като Йерусалим или Средиземно море, само че не се знае кой е " Островът ". Това е характерният почерк на Белова и в предходния ѝ разказ " Мона " - за здравна сестра, която се грижи за жертвите от войната, не се знае къде е болничното заведение, къде е войната. И двете книги се впуска в проучване на характерното положение на ръба сред гибелта и живота.
В " Островът " е пренесена атмосферата от коронавирус пандемията - " гибелта е на всички места ". Въпреки това съществува една раздалеченост - стилът е като в легенда, приказка, поверие. Може би и по тази причина съпоставят книгата с произведения на Умберто Еко или даже с приказки като " Хиляда и една нощ " и " Декамерон ". Княгинята в " Островът " е властна и строга - сходно на неприятната стопанка - споделя, че се е въодушевила от една актриса от израелския сериал " Фауда ". " Имаше първообраз и в живота ми, само че няма да споделям коя е дамата, по този начин или другояче към този момент има някои ядосани от предходните ми книги ", признава Бианка Белова.
Реклама
Но тези леко ядосани познати са от напълно безобидни обстановки, нищо общо с последния скандал в чешката литературна общественост, който озадачава Бианка - " хората с такава гняв се атакуват и бързо заемат страна, сигурно една от повода са обществените мрежи, в които всичко се преувеличава ". Най-продаваната сега чешка писателка Алена Морнщайнова (на български излезе романът ѝ " Хана " от изд. СОНМ) е упрекната от жена в интернет, че е употребила личната ѝ персонална история в разказ. " Жената е била полово насилвана от дядо си, споделяла го е в миналото във конгрес някъде из интернет, само че Алена даже няма по какъв начин да потвърди, че в никакъв случай не е чела този конгрес и че е съвпадане, че една от основните ѝ героини имат същата трагична орис ", споделя Бианка Белова.
Според писателката обществените мрежи единствено ускоряват разликите - " дали ще е пандемия, войната в Украйна, актуалните полезности ". А и непрекъснато се търсят кликове и брой четения, може би и в търсенето на сензация е повода, че в случай че напишете името Бианка Белова, с изключение на премиите и романите, незабавно излиза информация, че българската ѝ баба е била красива манекенка. " Да, това е доста смешно - след дълго изявление публицистите това бяха извадили като водеща информация и всички незабавно го препечатаха, или пък в Чехия пишат писателката с български корени просто с цел да ми лепнат етикет, само че какво в действителност стои зад това ", пита се Белова.
За нея персонално стоят топлите идилични мемоари от летата, прекарани на независимост в игри в родопското село точно с тази нейна красива баба манекенка. " Тя беше доста нежна и обичлива, по този начин я помня, по какъв начин ме гледаше с огромна обич. " Част от детството си е описала в първия си разказ " Зелено къри ", който е обвързван и с пътешестване до Индия, само че към момента не е оповестен. " Бих го преработила, преди да го предложа, от дълго време съм го писала, в този момент бих го написала по този начин, че да има занимателен сюжет, история, да има забавен поврат ", споделя Белова.
Музиката в романите също е значима за Бианка освен тъй като брачният партньор ѝ е британски музикант в инди рок група. " В " Сантиментален разказ " имаше доста препратки към съответни части, само че до момента в който пиша, в никакъв случай не чувам музика. " Бианка Белова споделя, че написа нормално вечер, трите ѝ деца към този момент са пораснали и не ѝ пречат, само че сега отделя доста време в грижите за майка си.
" Много надарено пишеш, само че аз не чета книги, написани от дами " - това чува чешката писателка Бианка Белова от познати, когато излизат първите ѝ романи. За " Езерото " тя получава премията за литература на Европейския съюз и най-високото чешко отличие " Магнезия литера ". Срещаме се в София, където идва да показа най-новата си книга " Островът " в превод на Деница Проданова (изд. " Изида " ). На 15 юни Белова завоюва интернационалното литературно отличие на Европейската банка за 2023 година, с премия от 20 000 евро. За премията бяха номинирани Орхан Памук, Олга Токарчук и Георги Господинов.
С Бианка Белова беседваме на чешки и на български, тъй като татко ѝ е от България, самата тя прекарва летата си в Родопите. Интересно ми е почнали ли са нейните познати да четат романи, написани от дами, след всички международни самопризнания и награди, а тя дава отговор през горчив смях, че сексизмът си е останал - " в този момент пък има мнения, че са сюрпризирани, че жена може да написа толкоз брутално - в случай че има принуждение или недодялан език или даже в случай че си разреша да пиша за секс, отново ми лепват етикет - " това не било женско писане ". Съществува ли изобщо такова знамение като женско и мъжко писане? " Мисля, че най-малко западният свят последователно се пробва да се отърси от предразсъдъците, наслоявани с години - доказателство са награди като " Нобел " за Ани Ерно и " Букър " за Олга Токарчук, Маргарет Атууд и други "
Чешката културна среда и общност е много демократична и не толкоз консервативна, колкото прилежаща Полша да вземем за пример. В момента полякините отиват в Чехия да вършат аборт, тъй като в Полша е неразрешен, множеството чехи се гордеят с обстоятелството, че са атеисти. Липсата на набожен фанатизъм дава пространство за развиване, само че все пак някои съграждани на Бианка Белова са скандализирани от бруталността, която виждат в романите ѝ. Има и друга страна - " когато актуалните хора не усещат принадлежност към дадена вяра или общественост, могат да стартират да търсят смисъл в крайностите - крайнодесни идеологии или езотерика ", споделя писателката.
В дебютния си " Сантиментален разказ ", който е за тоталитаризма и съзряването по време на комунизма, Бианка счита, че е напълно естествено да показа действителността такава, каквото е била - брутална и без захаросване и розови очила. Той е ненапълно и автобиографичен, самата тя е родена през 1970 в Прага и в книгата си разказва невъзможността да се резервира детското и почтеното във времена на репресии.
Реклама
" Интересно е, че " Островът " тормози хората с нещо друго - гибелта, у нас не обичаме да приказваме за нея, може би това е минусът на неналичието на набожност, че отпадат ритуалите и не знаем по какъв начин да се оправяме с болката ", споделя Бианка. Тя добавя, че се стига до крайности, в Чехия има огромен % на умряли без погребения - останките се кремират и никой не се появява даже да вземе урната с прахта им. " Това се случваше още преди коронавирус пандемията - хората умират в болница, кремират ги и това е - техните познати или родственици избират този метод - без разлъка, с цел да не се травмират. "
Тя си изяснява това събитие точно с огромния % атеисти в родината ѝ, само че и с цялостната наклонност в западния свят хората да си затварят очите за старостта и гибелта. Темата засегна и сериалът " Белият лотос ", който завоюва голям брой награди " Еми " - Таня Маккуид разнася урната с прахта на умрялата си майка, само че все не съумява да я разпръсне. Със жлъч, стигащ до сардонизъм, се приказва за неумението на актуалното общество да се оправя със гибелта. Доказателство за това идва и от концерта на Pink в Лондон преди броени дни, когато почитател на певицата хвърли прахта от почината си майка на сцената.
Бианка Белова написа книгата " Островът " по време на пандемията и гибелта е на всички места - огромният брой жертви, който всеки ден се е споменавал във вестници и малките екрани, е принудил хората да извърнат внимание на крехкостта на живота. " Неизбежно сравнявах всичко с чумната зараза, в подобен миг осъзнаваме кое е значимото и кое не е. " Въпреки съответната обстановка, в която написа романа - той е безвремеви - не е ясно къде се развива и по кое време, усеща се като края на Средновековието. Все отново се загатват географски топоси като Йерусалим или Средиземно море, само че не се знае кой е " Островът ". Това е характерният почерк на Белова и в предходния ѝ разказ " Мона " - за здравна сестра, която се грижи за жертвите от войната, не се знае къде е болничното заведение, къде е войната. И двете книги се впуска в проучване на характерното положение на ръба сред гибелта и живота.
В " Островът " е пренесена атмосферата от коронавирус пандемията - " гибелта е на всички места ". Въпреки това съществува една раздалеченост - стилът е като в легенда, приказка, поверие. Може би и по тази причина съпоставят книгата с произведения на Умберто Еко или даже с приказки като " Хиляда и една нощ " и " Декамерон ". Княгинята в " Островът " е властна и строга - сходно на неприятната стопанка - споделя, че се е въодушевила от една актриса от израелския сериал " Фауда ". " Имаше първообраз и в живота ми, само че няма да споделям коя е дамата, по този начин или другояче към този момент има някои ядосани от предходните ми книги ", признава Бианка Белова.
Реклама
Но тези леко ядосани познати са от напълно безобидни обстановки, нищо общо с последния скандал в чешката литературна общественост, който озадачава Бианка - " хората с такава гняв се атакуват и бързо заемат страна, сигурно една от повода са обществените мрежи, в които всичко се преувеличава ". Най-продаваната сега чешка писателка Алена Морнщайнова (на български излезе романът ѝ " Хана " от изд. СОНМ) е упрекната от жена в интернет, че е употребила личната ѝ персонална история в разказ. " Жената е била полово насилвана от дядо си, споделяла го е в миналото във конгрес някъде из интернет, само че Алена даже няма по какъв начин да потвърди, че в никакъв случай не е чела този конгрес и че е съвпадане, че една от основните ѝ героини имат същата трагична орис ", споделя Бианка Белова.
Според писателката обществените мрежи единствено ускоряват разликите - " дали ще е пандемия, войната в Украйна, актуалните полезности ". А и непрекъснато се търсят кликове и брой четения, може би и в търсенето на сензация е повода, че в случай че напишете името Бианка Белова, с изключение на премиите и романите, незабавно излиза информация, че българската ѝ баба е била красива манекенка. " Да, това е доста смешно - след дълго изявление публицистите това бяха извадили като водеща информация и всички незабавно го препечатаха, или пък в Чехия пишат писателката с български корени просто с цел да ми лепнат етикет, само че какво в действителност стои зад това ", пита се Белова.
За нея персонално стоят топлите идилични мемоари от летата, прекарани на независимост в игри в родопското село точно с тази нейна красива баба манекенка. " Тя беше доста нежна и обичлива, по този начин я помня, по какъв начин ме гледаше с огромна обич. " Част от детството си е описала в първия си разказ " Зелено къри ", който е обвързван и с пътешестване до Индия, само че към момента не е оповестен. " Бих го преработила, преди да го предложа, от дълго време съм го писала, в този момент бих го написала по този начин, че да има занимателен сюжет, история, да има забавен поврат ", споделя Белова.
Музиката в романите също е значима за Бианка освен тъй като брачният партньор ѝ е британски музикант в инди рок група. " В " Сантиментален разказ " имаше доста препратки към съответни части, само че до момента в който пиша, в никакъв случай не чувам музика. " Бианка Белова споделя, че написа нормално вечер, трите ѝ деца към този момент са пораснали и не ѝ пречат, само че сега отделя доста време в грижите за майка си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ