Защо испанците помолили за барут враговете-американци?
Много страни желаят да имат тропически остров в Тихия океан.
Гуам, най-големият остров от Марианската линия, бил благосъстоятелност на испанците от 1668 година, когато те основали там задача. Но минали 200 години и ето, че през 1898 година Испания била пред война със САЩ…
Мадрид въобще не се опитвал да построи отбрана на Гуам, макар неговата стратегическа полезност – просто испанските упоритости в международен мащаб от дълго време се били смалили по мащаби. Последните вести от Испания пристигнали при губернатора на острова на 14 април 1898 година – 14 дни преди началото на американо-испанската война.
По това време Съединени американски щати решили, че испанците пречат на техните проекти както в Карибите, по този начин и в Тихия океан. Тоест, туземните племена, „ поробени “ от европейците, единствено си мечтаели американската морска пехота да им донесе независимост и народна власт на върховете на щиковете си. Поне по този начин пишело във вестниците…
Задачата по окупацията на Гуам била предоставена на крайцера „ Чарлстън “.През втората половина на юни той към този момент бил на позиция пред острова.
Първото нещо, което американците видели, бил един японски търговски транспортен съд в пристанището. Дали това било знак на ориста, не се знае. Но събитията по този начин се стекли, че след по-малко от 50 години японците завладяли Гуам, който бил отбраняван от 500 американски пехотинци. По време на интервенцията умрял единствено 1 „ самурай “.
Но през 1898 година американците били разочаровани, тъй като не срещнали нито един противников боен транспортен съд. Екипажът на „ Чарлстън “ мечтаел за сражения и популярност – още повече, че преди този момент всички борби били победоносни.
Все отново американците стреляли няколко пъти по испанския форт на Гуам. Вероятно морските пехотинци очаквали фортът да се срути и гарнизонът да развее бяло знаме.
Но екипажът на американския транспортен съд на вятъра си мечтаел за славни победи – артилеристите на „ Чарлстън “ стреляли 13 пъти, само че не улучили нито един път. Всички снаряди прелетели около задачата. Във форта просто не обърнали внимание на всичките им старания за влизане в борба. Американците към този момент се чудели какво става.
След известно време от острова се отделила дребна лодка с боен в парадна униформа. Когато се качил на борда на „ Чарлстън “, губернаторът дон Франсиско Гутиерес учтиво благодарил на американците за гръмкия салют и изискал малко барут, с цел да може и крепостта да ги поздрави. Той обяснил, че във форта нямат барут, по тази причина се извинил, че не могат да отговорят почтено с артилерийски салют на общителния привет.
Капитанът на „ Чарлстън “, Хенри Глас, бил напряко шокиран от сходно отношение и в отговор попитал дали той въобще знае, че Съединени американски щати и Испания са в положение на война. Сега пък испанският офицер бил шокиран от тази вест. Откъде да знае – последните вести пристигнали 14 дни преди началото на войната.
Смаяният дон Франсиско бил задържан, а за губернатор на острова американците краткотрайно назначили неговият адаш Франсиско Портусач – това бил притежателят на лодката, която докарала губернатора; той послужил и като преводач в диалога. Освен това, бил американски жител. Капитанът на крайцера решил, че ролята на краткотраен губернатор е подобаваща за американеца, до момента в който на острова дойде пълностоен гарнизон от Съединени американски щати.
Лошото било, че с демокрацията на Гуам нещата не потръгнали. Както след установяването на всяка народна власт, и там незабавно избухнала битка за власт. Тутакси, щом американският транспортен съд отплавал, Портусач бил свален от власт. Това направил някогашният испански касиер на Гуам, Хосе Систо.
На собствен ред той бил свален от локалните поданици отпред с В. Родриго, които не харесали такива боричкания за властта. Любопитно е, че те декларирали по какъв начин поддържат американската народна власт, а касиерът Систо упорствал, че властта на Съединени американски щати над Гуам е нелегитимна.
Но, когато американците се завърнали, назначили точно него за губернатор – и по този начин бунтовническата му пристрастеност утихнала. Може би, тъй като побързал да си изплати предплатено личната заплата за година и половина, с което разорил бюджета на острова.
Самият Франсиско Портусач, наблюдавайки цялата тази неразбория, решил в никакъв случай повече да не се забърква с властта и описал горната история в своите записки. Именно оттова тя стигнала до наши дни.
