Науката доказа, че кучетата наистина приличат на стопаните си
Много притежатели на кучета се чудят дали имат общи черти с кучетата си, в това число характерности като спокоен темперамент, общителна персона или даже малко непримиримост.
Идеята, че хората и кучетата си наподобяват, не е просто смешка . Всъщност, някои откриватели са проучвали този въпрос.
Разбирането на това, което е известно до момента за приликите сред хората и кучетата, е от решаващо значение, защото това може да разкрие дали усещанията за сходни физически и личностни черти играят роля в качеството на връзката, която хората споделят с кучетата си.
Изследванията върху възприеманите прилики сред хората и кучетата им имат за цел да схванат дали такива усещания са точни и по какъв начин те въздействат на връзката сред хората и кучетата им.
Неотдавнашно изследване обобщава резултатите от 15 емпирични проучвания, които преглеждат приликите сред двойките куче-човек, както по външен тип, по този начин и по темперамент. По отношение на характера, резултатите демонстрират, че кучетата и техните стопани могат да имат сходни черти, като степен на екстровертност, тревога и словоохотливост.
При по-задълбочено разглеждане се оказва, че някои хора наподобяват да избират кучета, които физически наподобяват на тях, изключително когато избират породисто куче. Интересно е, че наподобява да има връзка сред дължината на косата на дамите и тяхното желание към кучета с сходна дължина на ушите, до момента в който дамите с къса коса наподобяват да избират породи с къси уши.
Друго изследване допуска, че приликата сред стопаните и техните кучета може да се следи изключително в региона на очите . Други изследвания демонстрират позитивна корелация сред показателя на телесна маса (ИТМ) на притежателите и степента на наднормено тегло на техните кучета, което евентуално е обвързвано с общия им метод на живот.
Важно е да се означи, че доста от тези изследвания употребяват въпросници, на които дават отговор самите стопани. Това може да докара някои хора до заключението, че резултатите отразяват единствено усещанията на стопаните. Въпреки това, група откриватели помоли участници, които в никакъв случай не са срещали двойките куче-стопанин, да съпоставят фотоси на кучета и техните стопани въз основа на възприемани прилики.
Интересното е, че участниците съумяват да съпоставят вярно множеството двойки куче-стопанин. Това изобретение допуска, че приликата може да не е единствено въпрос на личното усещане на стопанина. Но за какво се случва това? Една догадка е обвързвана с нашата еволюционна история, защото ние също имаме податливост да търсим хора със сходни възгледи.
В постепенен подтекст, принадлежността към сплотени и предсказуеми групи е увеличавала съдействието и възможностите за оцеляване. Тези модели не престават да въздействат на нашите взаимоотношения с другите, като благоприятстват връзките с хора, които наподобяват съгласувани с нашите полезности, държание или даже физически характерности. Очевидно сходни механизми въздействат и на това по какъв начин се отнасяме към кучетата.
Подобни сходства се следят и при хората, които живеят с породисти кучета. Това може да се дължи на обстоятелството, че хората са склонни да избират породи, свързани с несъмнено държание, а чистокръвните кучета са по-предсказуеми и постоянни в държанието си с помощта на стандартизираните характерности на породата.
Други пояснения за сходствата в личността могат да бъдат свързани с прочувствения продан сред хората и техните кучета , взаимното контролиране, подсилването на държанието и ученето посредством наблюдаване и реплика.
Например, хората могат да укрепват несъмнено държание у кучетата си въз основа на личните си желания или привички, а от време на време това може даже да не е съзнателно. В същото време прочувственият продан сред хората и кучетата също може да образува прочувственото положение на едните и другите с течение на времето.
Повече от научна ученолюбивост, разбирането за това по какъв начин усещанията за подобие образуват връзките на хората с кучетата им може да спомогне за построяването на по-пълноценни връзки сред хората и кучетата.
Такива усещания могат да доведат до по-голяма прочувствена инвестиция във връзката и даже да повлияят на метода, по който хората интерпретират и ръководят предизвикателните държания на своите кучета. Например, те могат да бъдат по-толерантни към избрани държания, когато разпознават сходен модел в себе си.
От друга страна, до момента в който възприеманите прилики могат да укрепят връзката, такива усещания могат също да образуват упованията на хората, карайки ги да проектират човешки характерности върху своите кучета, вместо да ги виждат такива, каквито са в реалност.
Дори когато личностите на хората и техните кучета не са сходни, те въпреки всичко могат да си пасват съвършено. Представете си куче, което е игриво и пламенно, живеещо с човек, който е по-сдържан или интровертен.
Енергията на кучето може да насърчи индивида да бъде по-активен, което може да докара до по-здравословни привички, като разходки или превозване на време навън. Споделянето на моменти на наслада, отчаяние или даже горест с обичаното куче също може да даде възприятие за дружба и прочувствена поддръжка.
Въпреки че хората и техните кучета от време на време си наподобяват, изследванията демонстрират, че съвместимостта може да бъде различен основен детайл за построяването на позитивни връзки с кучетата . Фактори като жанр на обвързаност и аспекти на човешката персона могат да бъдат също толкоз значими.
Освен това, чувството за аналогия не постоянно е неотложно и може да възникне посредством взаимна регулация и взаимно укрепване, сходно на това, което се случва в околните човешки връзки. В този подтекст съвместимостта може да съществува даже когато хората и кучетата не са идентични. Точно както в връзките сред хората, приликата не е безусловно това, което ни държи дружно. Въпреки че приликата играе роля, от време на време най-значимите връзки не са сред тези, които си наподобяват.
Това, което наподобява най-важно, е какъв брой добре се свързваме, поддържаме се, одобряваме евентуалните разлики и построяваме взаимно схващане.
