Майката на Даниела, която беше в плен на „Хамас“ 477 дни: „Чувства се виновна, че е оцеляла“
„ Много сме признателни на госпожа Мария Габриел и дипломат Славена Гергова за тяхната помощ, грижа и поддръжка ”, споделя Орли Гилбоа
Даниела Гилбоа бе отвлечена на 7 октомври 2023 година от „ Хамас “ от базата Нахал Оз на границата с Газа, където е карала постоянната си военна работа в израелската войска. Макар и ранена, тя оцелява, а над 60 нейни сътрудници са убити. Тя бе пленник 477 дни. В плен навърши 20 години. През това време получи българско поданство, защото дядо й е роден в Пловдив. Баща и Ран също е български жител. В началото на годината бе освободена след договаряния със съдействието на емира на Катар, помолен за помощ от българското държавно управление (на Денков). Не е ясно в какво тъкмо се е изразявало то, само че Външно министерство публично му благодари.
Майката на Даниела, Орли, споделя за първи път шокиращи елементи за това, което щерка й претърпява, до момента в който е пленена от терористите и по какъв начин се усеща към днешна дата младото момиче.
Като цяло Даниела е добре. Вкъщи е и това е най-важното! Тя е в развой на рехабилитация и този развой е дълъг, само че е поела по верния път към възобновяване. В всекидневието си се пробва да прави нещата, които обича, такива, които обичаше и преди да бъде отвлечена – музиката. Тя написа песни, почнала е и да прави записи и възприема музиката като нещо доста лековито за нея. Като част от рехабилитационния развой се среща с другари и се пробва да бъде едно обикновено 21-годишно момиче като всяко друго. Разбира се, това, което й се случи, не е нещо нормално, само че тя несъмнено е поела в вярната посока. Това споделя пред Орли Гилбоа, майката на Даниела Гилбоа, която беше отвлечена от „ Хамас “ и бе държана в плен в продължение на 477 дни.
По думите на Орли Даниела е била ранена в крайници и в главата.
„ В главата – от огромно парче шрапнел, което е било извадено още до момента в който е била в Газа. В крайници пострадването беше по-сериозно, от откъс от граната. Поради тази причина преди два месеца претърпя интервенция за отстраняването му, само че към момента има шрапнели в крайници. Когато се завърна от плен, този откъс към момента бе в нея. Беше мъчително, само че нямаше незабавна нужда да се отстрани незабавно. Тя избра първо да се възвърне душевен от цялата контузия. Не искаше незабавно, откакто се прибра, да влезе в интервенция, по тази причина живя няколко месеца по този начин – с болежка, само че въпреки всичко можеше да употребява крайници си. Сега, откакто фрагментът е отстранен, всичко е наред – няма ограничавания в придвижването ”, разкри Орли.
Друга добра новинаоколо Даниела е това, че се е сгодила.
„ Всъщност, не публично. Това се случи, до момента в който тя към момента беше в плен. По време на религиозна гала в нашия дом – доста прочувствено събитие – нейният другар извика към небесата, с вярата тя да го чуе: „ Ще се омъжиш ли за мен? ”. Не беше публично предложение, само че истината е, че нямаше и потребност – за двамата е ясно, че това е посоката, към която са се устремили. На 14 октомври ще отпразнуват девет години дружно. Познават се от 12-годишни, на една и съща възраст са и учиха дружно. Ясно е, че това в последна сметка ще докара до женитба, само че публично предложение към момента не е имало и ще мине още малко време. Приятелят на Даниела Рой също се занимава с музика като занимание и през годините – даже по време на военната си работа – са записвали някои от нейните песни. Част от тях към този момент са подготвени за издаване, само че тя към момента прави корекции. Тази споделена обич постоянно ги е съпътствала ”, споделя майката на освободеното от „ Хамас “ младо момиче.
Орли разкрива и детайлности за деня, в който щерка й е пленена.
„ Опитвам се да потисна загатна за този ужасяващ ден. Преди няколко дни по-малката ми щерка ми подсети, че в действителност е спала у другарка и че съм отишла да я взема. Пътувала съм напред-назад – а аз даже не го помня. Имам бели петна в паметта. Самия ден обаче си го припомням и в никакъв случай няма да го не помни. Чувствата, напрежението – необятен набор от страсти и чувства. Всичко стартира към 6:30 сутринта, когато влязохме в убежището, тъй като и в централната част на страната имаше сирени. Когато излизахме оттова, си разменях известия с Даниела – а след това разбрах, че още по това време терористите към този момент са били вътре в самата база, а аз не съм разбирала. Цял час пишех известия по WhatsApp, уверена, че тя единствено чува шумове извън, че е на несъмнено място, че има бойци с нея. Тя не ми отговаряше доста и аз бях сигурна, че всичко е наред. Едва към 07:30 сутринта ми написа: „ Тук стрелят, аз съм в базата, молете се за мен. ” Опитах се да й се обадя, само че към този момент не отговаряше. Впоследствие разбрахме, че по това време тя към този момент е била в ръцете на терористите, които са проникнали в базата. И въпреки всичко през целия ден ние и другите родители бяхме уверени, че девойките са били преместени в друга база, че са в бункер и по тази причина не можем да се свържем с тях. Докато не започнаха да идват фотоси от протичащото се в базата – бойци, вързани в бомбоубежищата – тогава разбрахме, че става дума за доста по-сериозен случай. Едва следобяд, когато нашите сили за сигурност си върнаха контрола над тази база, картината се обясни: девойките, които не се бяха свързали с околните си бяха или ранени, отвлечени или убити. На идващия ден по обяд приятелят ѝ Рой видя видео от отвличането, пусна го на занимателен каданс и тогава разпозна главата ѝ. Така разбрахме, че това е тя. От друго видео, което самата тя бе снимала вътре в укритието пък видяхме, че няма друго момиче със същата коса като нейната, тъй че, когато прегледахме видеото от отвличането и осъзнахме, че това е тя – разбрахме, че е жива. Не знаехме в какво положение е, само че видяхме, че седи изправена. Това за нас беше момент на светлина – защото към този момент мислехме, че я няма, че сме я изгубили ”, разказва Орли.
Пленяването на Даниела е снимано от „ Хамас “. Тя е ранена с шрапнел от граната в единия крайник и подскача на другия с вързани зад тила ръце, жестоко блъскана от терористите
По думите на Орли този ден е най-травмиращият за Даниела от всичките 477 дни в плен, тъй като тогава момичето губи 18 свои другари. Пред очите ѝ терористите са завладяли бомбоубежището. Седяли са два часа вързани, притиснати до стената, гледайки телата на мъртвите си приятели. За нея това е било най-тежкото прекарване през целия този период.
„ Разберете, те бяха като сестри. С някои от тях беше дружно още от първия ден в армията. Живееха дружно денонощно. И до през днешния ден ѝ е мъчно да го одобри. Колкото повече наближава 7 октомври, толкоз повече тя потъва в тъга. В началото не е осъзнавала изцяло мащаба на събитията, едвам по време на интервала, в който е била в плен е схванала, че някои от войничките от базата са били убити – когато е видяла ефирен анонс, в който са посочили изгорената база ”, казва майка й.
По думите й Даниела има чувство за задача да уважи паметта на приятелките си. Първо започва инициатива за тениски в памет на Авив,която е най-хубавата й другарка,а след това и за всички 53-ма починали в базата. Това е извънредно значимо за нея. Помага на Асоциацията на наблюдаващите, разгласява фотоси на своите приятелки, взе участие в подкаст, отдаден на тях.
„ Тя желае да бъде гласът на тези девойки, които бяха убити, с цел да не бъдат забравени нито техните истории, нито случилото се в базата ”, разказва още Орли.
Майката споделя и за всички ужасяващи 477 дни в плен на щерка си:
„ Няколко неща. Първо – физическите компликации. Тя е била ранена от шрапнел и е имала откъс от граната в крайници. Лекували са я само с йод и превръзки. Изпитвала е болежка и дълго време не е могла да стъпва на крайници си. Истинска здравна помощ не й е била оказана, даже и когато в Газа е имало опция за такава. Психическата контузия е била не по-малко тежка. Отнасяли са се към тях с цялостно пренебрежение – „ Ти не си човек, ти си пленник. Нямаш усеща, нямаш стремежи. " Не им е било разрешено да плачат, да приказват без позволение. Трябвало е само да извършват каквото им кажат. В началото това е било потрес за Даниела, само че тя бързо е схванала, че в случай че на всичко споделя „ да " и мълчи – ще оцелее. В някои моменти с Карина са се опитвали да си приказват безшумно и да си напомнят за естествените си дни. Пред похитителите те са се опитвали да бъдат невидими, защото всеки опит за несъгласие или някаква смелост е завършвал с наказване. Освен това е имало моменти, в които животът ѝ е бил заплашен – два пъти едвам не е починала при бомбардировки от наша страна. Санитарните условия са били тежки. В един миг тя е хванала някаква бактериална зараза и е била с висока температура и болки в стомаха – поради водата, която са пиели от яма в тунела, идваща подпочвено или от морето. Получавали са по половин питка самун дневно. За сметка на това, обаче самите терористи от нищо не са се лишавали – имали са задоволително храна и положителни условия. Понякога са ги държали в домовете на фамилии в Газа, даже в къщи, в които е имало деца. За тези фамилиите всичко е продължавало обикновено, до момента в който девойките са били заключени в някоя стая. Когато фамилиите са излизали, на тях също им е било разрешено да излизат от стаята, само че в случай че са идвали посетители не им било разрешено да излизат въобще. Държали са ги по през целия ден без достъп до тоалетна или вода. Само по себе си това е принуждение, изключително тежко за дамите. През последната половин година от отвличането са били изцяло откъснати от света. Слушали са само това, което терористите са им казвали – „ Никога няма да излезете отсам ”.
След първата договорка за освобождение на заложници те са претърпяли тежък прочувствен срив, осъзнавайки, че може да минат години преди да бъдат освободени.
„ Хамас ” инсценира гибелта на Даниела и изпраща видео.
„ В първия миг светът ми се срина. Дотогава всичко, което " Хамас " публикуваше за заложниците, които са умрели, се оказваше правилно. Въпреки че армията ни сподели, че това евентуално е психическа офанзива, те не можеха да потвърдят сигурно. Бях съкрушена. Но на идващия ден си споделих – нещо тук не е наред. Свързах се даже с ясновидка, посредством майката на едно от девойките, които бяха убити. Тя незабавно ми сподели, че видеото е подправено. Аз повярвах на това. Постепенно и в разузнаването започнаха да се ускоряват подозренията, че фрагментите не са същински. Две седмици по-късно към този момент ни дадоха публично удостоверение, че Даниела към момента е жива. Съпругът ми, който е доста набожен човек, от самото начало вярваше, че тя ще се върне вкъщи. Той беше опората на фамилията ”, споделя Орли.
Каква обаче е връзката на Даниела с България?
„ Дядото на Даниела по бащина линия е роден в Пловдив през 1940 година. По време на Втората международна война татко му е бил в трудов лагер, а той дружно с майка си и двамата си братя се е преместил в близко село. Съседите им християни ги защитавали и се грижели за тях. Сестрата на дядото помни, че евреите били събрани в учебното заведение, с цел да бъдат депортирани в лагери, само че това е било предотвратено. Благодарение на решението на България да избави своите евреи, те са оживели. За дядото, да види, че през 2023 година България още веднъж се притече на помощ на него и на внучката му, беше изключително прочувствено. Това демонстрира дълбоката и доста специфична връзка сред нашите нации “, безапелационна е Орли.
Тя разкрива и как българските власти помагат за освобождението на Даниела и изрича изключителната си признателност към хората, които стоят зад това.
„ Още в първите седмици след 7 октомври установихме контакт с българския дипломат в Израел, Славена Гергова. Тя се ангажира доста с нас и искаше да направи всичко допустимо, с цел да помогне. През ноември 2023 година, когато министър председателят Денков и вицепремиерът, външният министър Мария Габриел, посетиха страната, се срещнахме с тях. От тази среща нататък бяхме в пряк контакт с Мария Габриел и със Славена Гергова. Проведохме много диалози и дружно обсъждахме какво може да се направи. Зная, че българското държавно управление оказа въздействие основно във връзка с Катар, с цел да изиска освобождението на заложниците с българско поданство, да се погрижи за тях и да упражни напън. Много съм признателна на Мария Габриел и на дипломат Гергова за тяхната помощ, грижа и поддръжка през целия интервал. Това беше доста значимо, а Даниела е изцяло наясно с всички тези старания. Надявам се скоро да можем да се срещнем с посланика и да посетим България ”, казва Орли.
Ран и Орли Гилбоа посрещат освободената си щерка Даниела през януари 2025 година.
„ Нашето всекидневие няма да се върне в естественото си положение, до момента в който всички заложници не се завърнат. За мен войната ще свърши, едвам когато всички те се приберат вкъщи. Не съм политик или общественик, не знам по какъв начин би трябвало да се направи – знам единствено, че те би трябвало да се върнат и то в този момент. Много добре знаех, че времето е сериозно в дните, когато Даниела беше в плен, а през днешния ден – месеци по-късно – то е от още по-голямо значение. Трябва да се направи всичко допустимо, с цел да бъдат върнати. Доверявам се на тези, които би трябвало да вземат решенията – те би трябвало да работят. За мен това ще постави завършек на войната. От това зависи и нашето възобновяване. Семействата не могат да дишат, до момента в който заложниците към момента са там. Самата аз изгубих братовчед – Йоси Шараби – който беше похитен жив, само че погубен в плен. Той би трябвало да бъде върнат най-малко за почтено заравяне. Матан Ангрест, другият пленник с български корени, е като наследник за мен, Евиатар, Ром и доста други – мисля за тях всеки ден. Всеки ден рева за паниката и болката, която претърпяват фамилиите им. Невъзможно е да се живее обикновено, знаейки, че те са още там. Това тежи на всеки един от нас в страната. Дори освободените заложници изпитват отчаяние и виновност – това, което назоваваме „ синдром на оживелия ”. Те се питат за какво аз се върнах, а другите към момента са там. Всеки схваща – това би трябвало да завърши със завръщането на заложниците, и за това се апелирам и аз ”, категорична е Орли.
Даниела Гилбоа бе отвлечена на 7 октомври 2023 година от „ Хамас “ от базата Нахал Оз на границата с Газа, където е карала постоянната си военна работа в израелската войска. Макар и ранена, тя оцелява, а над 60 нейни сътрудници са убити. Тя бе пленник 477 дни. В плен навърши 20 години. През това време получи българско поданство, защото дядо й е роден в Пловдив. Баща и Ран също е български жител. В началото на годината бе освободена след договаряния със съдействието на емира на Катар, помолен за помощ от българското държавно управление (на Денков). Не е ясно в какво тъкмо се е изразявало то, само че Външно министерство публично му благодари.
Майката на Даниела, Орли, споделя за първи път шокиращи елементи за това, което щерка й претърпява, до момента в който е пленена от терористите и по какъв начин се усеща към днешна дата младото момиче.
Като цяло Даниела е добре. Вкъщи е и това е най-важното! Тя е в развой на рехабилитация и този развой е дълъг, само че е поела по верния път към възобновяване. В всекидневието си се пробва да прави нещата, които обича, такива, които обичаше и преди да бъде отвлечена – музиката. Тя написа песни, почнала е и да прави записи и възприема музиката като нещо доста лековито за нея. Като част от рехабилитационния развой се среща с другари и се пробва да бъде едно обикновено 21-годишно момиче като всяко друго. Разбира се, това, което й се случи, не е нещо нормално, само че тя несъмнено е поела в вярната посока. Това споделя пред Орли Гилбоа, майката на Даниела Гилбоа, която беше отвлечена от „ Хамас “ и бе държана в плен в продължение на 477 дни.
По думите на Орли Даниела е била ранена в крайници и в главата.
„ В главата – от огромно парче шрапнел, което е било извадено още до момента в който е била в Газа. В крайници пострадването беше по-сериозно, от откъс от граната. Поради тази причина преди два месеца претърпя интервенция за отстраняването му, само че към момента има шрапнели в крайници. Когато се завърна от плен, този откъс към момента бе в нея. Беше мъчително, само че нямаше незабавна нужда да се отстрани незабавно. Тя избра първо да се възвърне душевен от цялата контузия. Не искаше незабавно, откакто се прибра, да влезе в интервенция, по тази причина живя няколко месеца по този начин – с болежка, само че въпреки всичко можеше да употребява крайници си. Сега, откакто фрагментът е отстранен, всичко е наред – няма ограничавания в придвижването ”, разкри Орли.
Друга добра новинаоколо Даниела е това, че се е сгодила.
„ Всъщност, не публично. Това се случи, до момента в който тя към момента беше в плен. По време на религиозна гала в нашия дом – доста прочувствено събитие – нейният другар извика към небесата, с вярата тя да го чуе: „ Ще се омъжиш ли за мен? ”. Не беше публично предложение, само че истината е, че нямаше и потребност – за двамата е ясно, че това е посоката, към която са се устремили. На 14 октомври ще отпразнуват девет години дружно. Познават се от 12-годишни, на една и съща възраст са и учиха дружно. Ясно е, че това в последна сметка ще докара до женитба, само че публично предложение към момента не е имало и ще мине още малко време. Приятелят на Даниела Рой също се занимава с музика като занимание и през годините – даже по време на военната си работа – са записвали някои от нейните песни. Част от тях към този момент са подготвени за издаване, само че тя към момента прави корекции. Тази споделена обич постоянно ги е съпътствала ”, споделя майката на освободеното от „ Хамас “ младо момиче.
Орли разкрива и детайлности за деня, в който щерка й е пленена.
„ Опитвам се да потисна загатна за този ужасяващ ден. Преди няколко дни по-малката ми щерка ми подсети, че в действителност е спала у другарка и че съм отишла да я взема. Пътувала съм напред-назад – а аз даже не го помня. Имам бели петна в паметта. Самия ден обаче си го припомням и в никакъв случай няма да го не помни. Чувствата, напрежението – необятен набор от страсти и чувства. Всичко стартира към 6:30 сутринта, когато влязохме в убежището, тъй като и в централната част на страната имаше сирени. Когато излизахме оттова, си разменях известия с Даниела – а след това разбрах, че още по това време терористите към този момент са били вътре в самата база, а аз не съм разбирала. Цял час пишех известия по WhatsApp, уверена, че тя единствено чува шумове извън, че е на несъмнено място, че има бойци с нея. Тя не ми отговаряше доста и аз бях сигурна, че всичко е наред. Едва към 07:30 сутринта ми написа: „ Тук стрелят, аз съм в базата, молете се за мен. ” Опитах се да й се обадя, само че към този момент не отговаряше. Впоследствие разбрахме, че по това време тя към този момент е била в ръцете на терористите, които са проникнали в базата. И въпреки всичко през целия ден ние и другите родители бяхме уверени, че девойките са били преместени в друга база, че са в бункер и по тази причина не можем да се свържем с тях. Докато не започнаха да идват фотоси от протичащото се в базата – бойци, вързани в бомбоубежищата – тогава разбрахме, че става дума за доста по-сериозен случай. Едва следобяд, когато нашите сили за сигурност си върнаха контрола над тази база, картината се обясни: девойките, които не се бяха свързали с околните си бяха или ранени, отвлечени или убити. На идващия ден по обяд приятелят ѝ Рой видя видео от отвличането, пусна го на занимателен каданс и тогава разпозна главата ѝ. Така разбрахме, че това е тя. От друго видео, което самата тя бе снимала вътре в укритието пък видяхме, че няма друго момиче със същата коса като нейната, тъй че, когато прегледахме видеото от отвличането и осъзнахме, че това е тя – разбрахме, че е жива. Не знаехме в какво положение е, само че видяхме, че седи изправена. Това за нас беше момент на светлина – защото към този момент мислехме, че я няма, че сме я изгубили ”, разказва Орли.
Пленяването на Даниела е снимано от „ Хамас “. Тя е ранена с шрапнел от граната в единия крайник и подскача на другия с вързани зад тила ръце, жестоко блъскана от терористите
По думите на Орли този ден е най-травмиращият за Даниела от всичките 477 дни в плен, тъй като тогава момичето губи 18 свои другари. Пред очите ѝ терористите са завладяли бомбоубежището. Седяли са два часа вързани, притиснати до стената, гледайки телата на мъртвите си приятели. За нея това е било най-тежкото прекарване през целия този период.
„ Разберете, те бяха като сестри. С някои от тях беше дружно още от първия ден в армията. Живееха дружно денонощно. И до през днешния ден ѝ е мъчно да го одобри. Колкото повече наближава 7 октомври, толкоз повече тя потъва в тъга. В началото не е осъзнавала изцяло мащаба на събитията, едвам по време на интервала, в който е била в плен е схванала, че някои от войничките от базата са били убити – когато е видяла ефирен анонс, в който са посочили изгорената база ”, казва майка й.
По думите й Даниела има чувство за задача да уважи паметта на приятелките си. Първо започва инициатива за тениски в памет на Авив,която е най-хубавата й другарка,а след това и за всички 53-ма починали в базата. Това е извънредно значимо за нея. Помага на Асоциацията на наблюдаващите, разгласява фотоси на своите приятелки, взе участие в подкаст, отдаден на тях.
„ Тя желае да бъде гласът на тези девойки, които бяха убити, с цел да не бъдат забравени нито техните истории, нито случилото се в базата ”, разказва още Орли.
Майката споделя и за всички ужасяващи 477 дни в плен на щерка си:
„ Няколко неща. Първо – физическите компликации. Тя е била ранена от шрапнел и е имала откъс от граната в крайници. Лекували са я само с йод и превръзки. Изпитвала е болежка и дълго време не е могла да стъпва на крайници си. Истинска здравна помощ не й е била оказана, даже и когато в Газа е имало опция за такава. Психическата контузия е била не по-малко тежка. Отнасяли са се към тях с цялостно пренебрежение – „ Ти не си човек, ти си пленник. Нямаш усеща, нямаш стремежи. " Не им е било разрешено да плачат, да приказват без позволение. Трябвало е само да извършват каквото им кажат. В началото това е било потрес за Даниела, само че тя бързо е схванала, че в случай че на всичко споделя „ да " и мълчи – ще оцелее. В някои моменти с Карина са се опитвали да си приказват безшумно и да си напомнят за естествените си дни. Пред похитителите те са се опитвали да бъдат невидими, защото всеки опит за несъгласие или някаква смелост е завършвал с наказване. Освен това е имало моменти, в които животът ѝ е бил заплашен – два пъти едвам не е починала при бомбардировки от наша страна. Санитарните условия са били тежки. В един миг тя е хванала някаква бактериална зараза и е била с висока температура и болки в стомаха – поради водата, която са пиели от яма в тунела, идваща подпочвено или от морето. Получавали са по половин питка самун дневно. За сметка на това, обаче самите терористи от нищо не са се лишавали – имали са задоволително храна и положителни условия. Понякога са ги държали в домовете на фамилии в Газа, даже в къщи, в които е имало деца. За тези фамилиите всичко е продължавало обикновено, до момента в който девойките са били заключени в някоя стая. Когато фамилиите са излизали, на тях също им е било разрешено да излизат от стаята, само че в случай че са идвали посетители не им било разрешено да излизат въобще. Държали са ги по през целия ден без достъп до тоалетна или вода. Само по себе си това е принуждение, изключително тежко за дамите. През последната половин година от отвличането са били изцяло откъснати от света. Слушали са само това, което терористите са им казвали – „ Никога няма да излезете отсам ”.
След първата договорка за освобождение на заложници те са претърпяли тежък прочувствен срив, осъзнавайки, че може да минат години преди да бъдат освободени.
„ Хамас ” инсценира гибелта на Даниела и изпраща видео.
„ В първия миг светът ми се срина. Дотогава всичко, което " Хамас " публикуваше за заложниците, които са умрели, се оказваше правилно. Въпреки че армията ни сподели, че това евентуално е психическа офанзива, те не можеха да потвърдят сигурно. Бях съкрушена. Но на идващия ден си споделих – нещо тук не е наред. Свързах се даже с ясновидка, посредством майката на едно от девойките, които бяха убити. Тя незабавно ми сподели, че видеото е подправено. Аз повярвах на това. Постепенно и в разузнаването започнаха да се ускоряват подозренията, че фрагментите не са същински. Две седмици по-късно към този момент ни дадоха публично удостоверение, че Даниела към момента е жива. Съпругът ми, който е доста набожен човек, от самото начало вярваше, че тя ще се върне вкъщи. Той беше опората на фамилията ”, споделя Орли.
Каква обаче е връзката на Даниела с България?
„ Дядото на Даниела по бащина линия е роден в Пловдив през 1940 година. По време на Втората международна война татко му е бил в трудов лагер, а той дружно с майка си и двамата си братя се е преместил в близко село. Съседите им християни ги защитавали и се грижели за тях. Сестрата на дядото помни, че евреите били събрани в учебното заведение, с цел да бъдат депортирани в лагери, само че това е било предотвратено. Благодарение на решението на България да избави своите евреи, те са оживели. За дядото, да види, че през 2023 година България още веднъж се притече на помощ на него и на внучката му, беше изключително прочувствено. Това демонстрира дълбоката и доста специфична връзка сред нашите нации “, безапелационна е Орли.
Тя разкрива и как българските власти помагат за освобождението на Даниела и изрича изключителната си признателност към хората, които стоят зад това.
„ Още в първите седмици след 7 октомври установихме контакт с българския дипломат в Израел, Славена Гергова. Тя се ангажира доста с нас и искаше да направи всичко допустимо, с цел да помогне. През ноември 2023 година, когато министър председателят Денков и вицепремиерът, външният министър Мария Габриел, посетиха страната, се срещнахме с тях. От тази среща нататък бяхме в пряк контакт с Мария Габриел и със Славена Гергова. Проведохме много диалози и дружно обсъждахме какво може да се направи. Зная, че българското държавно управление оказа въздействие основно във връзка с Катар, с цел да изиска освобождението на заложниците с българско поданство, да се погрижи за тях и да упражни напън. Много съм признателна на Мария Габриел и на дипломат Гергова за тяхната помощ, грижа и поддръжка през целия интервал. Това беше доста значимо, а Даниела е изцяло наясно с всички тези старания. Надявам се скоро да можем да се срещнем с посланика и да посетим България ”, казва Орли.
Ран и Орли Гилбоа посрещат освободената си щерка Даниела през януари 2025 година.
„ Нашето всекидневие няма да се върне в естественото си положение, до момента в който всички заложници не се завърнат. За мен войната ще свърши, едвам когато всички те се приберат вкъщи. Не съм политик или общественик, не знам по какъв начин би трябвало да се направи – знам единствено, че те би трябвало да се върнат и то в този момент. Много добре знаех, че времето е сериозно в дните, когато Даниела беше в плен, а през днешния ден – месеци по-късно – то е от още по-голямо значение. Трябва да се направи всичко допустимо, с цел да бъдат върнати. Доверявам се на тези, които би трябвало да вземат решенията – те би трябвало да работят. За мен това ще постави завършек на войната. От това зависи и нашето възобновяване. Семействата не могат да дишат, до момента в който заложниците към момента са там. Самата аз изгубих братовчед – Йоси Шараби – който беше похитен жив, само че погубен в плен. Той би трябвало да бъде върнат най-малко за почтено заравяне. Матан Ангрест, другият пленник с български корени, е като наследник за мен, Евиатар, Ром и доста други – мисля за тях всеки ден. Всеки ден рева за паниката и болката, която претърпяват фамилиите им. Невъзможно е да се живее обикновено, знаейки, че те са още там. Това тежи на всеки един от нас в страната. Дори освободените заложници изпитват отчаяние и виновност – това, което назоваваме „ синдром на оживелия ”. Те се питат за какво аз се върнах, а другите към момента са там. Всеки схваща – това би трябвало да завърши със завръщането на заложниците, и за това се апелирам и аз ”, категорична е Орли.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ