Много села у нас с над 1000 живущи са на повече от 40 км от аптека
Много села у нас с над 1000 живущи са на повече от 40 км от аптека
„ Достъпът до медикаменти е извънредно значима тематика. Националната аптечна карта е статична. Тя е фотография на предишното. Не отразява закритите аптеки. Дори е екселска таблица с координати “, съобщи проф. Даниел Вълчев при представянето на данните от „ Здравния барометър “.
Тази година акцентът на събитието са достъпът и осигуреността с медикаменти. Изводите са въз основата на Националната аптечна карта.
Разгледани бяха достъпът до лекарствени артикули в дребните и отдалечените обитаеми места; достъпът до денонощна фармацевтична помощ (идеята за слагане на вендинг машини за продажба на медикаменти като метод за справяне с проблема); обезпечаването на лекарствени артикули в лечебните заведения (електронните търгове като гаранция за бистрота, обективност и успеваемост на процеса);
смисъла на фармацевтите при приемането на медикаменти, отпускани без лекарско наставление.
„ 14 области у нас са без денонощна аптека. Редица обитаеми места с над 1000 поданици са на повече от 40 км от аптека “, изясни проф. Вълчев.
Такива са с. Чакаларово, обл. Кърджали, с. Гиген, обл. Плевен, с. Остров, обл. Враца.
Специални посетители и лектори на събитието са доктор Петър Москов – министър на опазването на здравето в интервала 2014 – 2017 година и господин Семир Абумелих – притежател на УМБАЛ „ Дева Мария “ и Медицински център „ Света София “, и основател на първата електрона борса за лекарствени артикули, медицински произведения и консумативи.
„ Обсъждаме с доктор Москов, че концепцията за Вендинг машини за медикаменти не е ясна.
Как ще вземат участие фармацевтите? Кой ще ги зарежда и следи? Ние предлагаме форма на онлайн доставки на медикаменти с присъединяване на фармацевти или мобилни аптеки “, добави проф. Вълчев. Идея против която се оповестиха срещу от фармацевтичния съюз в лицето на Димитър Маринов. Като позитивен образец за онлайн продажба на медикаменти с наставление доктор Москов показа Англия. Той е срещу
страната да финансира отварянето на аптеки в отдалечените места, тъй като това е работа на частния бранш.
За последните 2 години над 300 лекарства са изтеглени от българския пазар поради държавни политики и ценови регулации. 180 година за 2023 и 133 през 2024 година „ Това, което виждаме от страната по отношение на медикаментите сега е незадълбочено, сочно, само че неефективно “, съобщи доктор Москов.
Сред предложенията на Здравния барометър
е да се задържат единствено артикули, даващи резултат. Да се водят договаряния за контракти върху цялото портфолио на компаниите, производители. Да се върви в посока общи политики, общи процедури на няколко страни при закупуване на медикаменти.
Според Москов съществени проблеми са изтеглянето на лекарства от пазара,
неналичието на генеричните замествания като държавна политика, ясни правила за успореден експорт.
„ Частните лечебни заведения би трябвало да вършат публични поръчки.
Това е метода за отмерено систематизиране на публичните поръчки. Така ще са спестени милиони годишно на страната “, сподели Семир Абумелих. „ Държавните лечебни заведения не могат да вземат участие в частни електронни тържища за медикаменти като тази на Семир Абумелих. Обвързани са със Закон за обществените поръчки. Има държавна електронна система
за поръчка на медикаменти, за търгове, тя е построена, само че не се употребява “, изясни доктор Москов.
Здравен барометър е гражданска самодейност за наблюдаване, разбор и оценка на положението, успеваемостта, устойчивостта и развиването на системата на опазване на здравето в България на основата
на преди всичко количествени индикатори.
Инициативата се реализира от Центъра за правни начинания с началник проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ „ Климент Охридски “. Проектът се реализира от преносим екип от здравни специалисти, адвокати и икономисти с опит в ръководството, създаването на
политики и подготовката на планове на закони и други нормативни актове.
Методологията на проучването включва система от справедливи знаци, изследващи разнообразни аспекти на системата на опазването на здравето, които биха разрешили да се вършат справедливи заключения и да се избегне постоянно открояващата се податливост за случайни ценностни съждения и преднамерени политически оценки.
В предходните броеве бе показана интерактивна карта на системата на опазване на здравето
в България с съществени количествени индикатори (в нея са включени всички лечебни заведения, добавени са и аптеките). Бяха проведени и няколко обществени полемики с присъединяване на гост-лектори, отдадени на дефицита на медикаменти, финансирането на опазването на здравето, на провокациите пред опазването на здравето по отношение на развиването на изкуствения разсъдък и на осигуреността на системата с медицински експерти.
„ Достъпът до медикаменти е извънредно значима тематика. Националната аптечна карта е статична. Тя е фотография на предишното. Не отразява закритите аптеки. Дори е екселска таблица с координати “, съобщи проф. Даниел Вълчев при представянето на данните от „ Здравния барометър “.
Тази година акцентът на събитието са достъпът и осигуреността с медикаменти. Изводите са въз основата на Националната аптечна карта.
Разгледани бяха достъпът до лекарствени артикули в дребните и отдалечените обитаеми места; достъпът до денонощна фармацевтична помощ (идеята за слагане на вендинг машини за продажба на медикаменти като метод за справяне с проблема); обезпечаването на лекарствени артикули в лечебните заведения (електронните търгове като гаранция за бистрота, обективност и успеваемост на процеса);
смисъла на фармацевтите при приемането на медикаменти, отпускани без лекарско наставление.
„ 14 области у нас са без денонощна аптека. Редица обитаеми места с над 1000 поданици са на повече от 40 км от аптека “, изясни проф. Вълчев.
Такива са с. Чакаларово, обл. Кърджали, с. Гиген, обл. Плевен, с. Остров, обл. Враца.
Специални посетители и лектори на събитието са доктор Петър Москов – министър на опазването на здравето в интервала 2014 – 2017 година и господин Семир Абумелих – притежател на УМБАЛ „ Дева Мария “ и Медицински център „ Света София “, и основател на първата електрона борса за лекарствени артикули, медицински произведения и консумативи.
„ Обсъждаме с доктор Москов, че концепцията за Вендинг машини за медикаменти не е ясна.
Как ще вземат участие фармацевтите? Кой ще ги зарежда и следи? Ние предлагаме форма на онлайн доставки на медикаменти с присъединяване на фармацевти или мобилни аптеки “, добави проф. Вълчев. Идея против която се оповестиха срещу от фармацевтичния съюз в лицето на Димитър Маринов. Като позитивен образец за онлайн продажба на медикаменти с наставление доктор Москов показа Англия. Той е срещу
страната да финансира отварянето на аптеки в отдалечените места, тъй като това е работа на частния бранш.
За последните 2 години над 300 лекарства са изтеглени от българския пазар поради държавни политики и ценови регулации. 180 година за 2023 и 133 през 2024 година „ Това, което виждаме от страната по отношение на медикаментите сега е незадълбочено, сочно, само че неефективно “, съобщи доктор Москов.
Сред предложенията на Здравния барометър
е да се задържат единствено артикули, даващи резултат. Да се водят договаряния за контракти върху цялото портфолио на компаниите, производители. Да се върви в посока общи политики, общи процедури на няколко страни при закупуване на медикаменти.
Според Москов съществени проблеми са изтеглянето на лекарства от пазара,
неналичието на генеричните замествания като държавна политика, ясни правила за успореден експорт.
„ Частните лечебни заведения би трябвало да вършат публични поръчки.
Това е метода за отмерено систематизиране на публичните поръчки. Така ще са спестени милиони годишно на страната “, сподели Семир Абумелих. „ Държавните лечебни заведения не могат да вземат участие в частни електронни тържища за медикаменти като тази на Семир Абумелих. Обвързани са със Закон за обществените поръчки. Има държавна електронна система
за поръчка на медикаменти, за търгове, тя е построена, само че не се употребява “, изясни доктор Москов.
Здравен барометър е гражданска самодейност за наблюдаване, разбор и оценка на положението, успеваемостта, устойчивостта и развиването на системата на опазване на здравето в България на основата
на преди всичко количествени индикатори.
Инициативата се реализира от Центъра за правни начинания с началник проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ „ Климент Охридски “. Проектът се реализира от преносим екип от здравни специалисти, адвокати и икономисти с опит в ръководството, създаването на
политики и подготовката на планове на закони и други нормативни актове.
Методологията на проучването включва система от справедливи знаци, изследващи разнообразни аспекти на системата на опазването на здравето, които биха разрешили да се вършат справедливи заключения и да се избегне постоянно открояващата се податливост за случайни ценностни съждения и преднамерени политически оценки.
В предходните броеве бе показана интерактивна карта на системата на опазване на здравето
в България с съществени количествени индикатори (в нея са включени всички лечебни заведения, добавени са и аптеките). Бяха проведени и няколко обществени полемики с присъединяване на гост-лектори, отдадени на дефицита на медикаменти, финансирането на опазването на здравето, на провокациите пред опазването на здравето по отношение на развиването на изкуствения разсъдък и на осигуреността на системата с медицински експерти.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ