Удоволствието да построиш нещо
Много модерни хранителни стартъпи научиха от първа ръка, че някои клиенти избират да вземат дейна роля при приготвянето на ястията си. Но това просветление не е ново. През 50-те години на предишния век готовите смеси за торта срещат опозиция на пазарна, тъй като хората добиват възприятието, че може би тези смеси вършат цялото готвене прекомерно елементарно, подценявайки труда и уменията на готвача.
Марката Betty Crocker наема психолога Ърнест Дихтер, който ги поучава да създадат една дребна, само че доста значима смяна – да накарат клиентите си да прибавят яйце към сместа. Така нещата се прекатурват напълно, тъй като усилва ролята на клиентите в процеса на подготвяне. Това от своя страна оказа помощ за стимулиране на продажбите на продукта.
През 2011 година екип от учени назовават този вид когнитивно користолюбие „ резултатът на IKEA “, поради това, че клиентите на мебелния колос сами би трябвало да си сглобяват покупките. Както се изяснява в едно от изследванията, оповестени от Майкъл И. Нортън от Бизнес школата на Харвард, Даниел Мохон от Йейл и Дан Ариели от Дюк: „ Полагането на труд може да бъде задоволително, с цел да ни накара да харесваме повече плодовете на този труд: даже сглобяването на едно просто бюро, сложна и самотна задача, може да накара хората да надценят своето (често неприятно сглобено) създание. “
Получаването на задоволство от добре свършена работа ни е познато прекарване, само че до момента в който част от това наслаждение е обвързано с резултата от работата, проучванията демонстрират, че друга част от него идва и от самия развой. Друг образец е компанията Build-a-Bear, която разрешава на хората сами да си създадат плюшено мече. Както и хейкейшъните (haycation, от англ. hay – плява + vacation – ваканция), на които хората отиват да работят във плантация. Освен това, резултатът на IKEA стопира деяние, в случай че приключеното нещо след това бъде разрушено, тъй че самото довеждане докрай на нещо не е задоволително.
