Един много ядосан французин
" Много съм сърдит през днешния ден и наскърбен. Това не е нещо, което съдружници вършат един на различен. "
По този метод реагира френският министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан на новината, че Австралия, Англия и Съединени американски щати са сключили партньорство за сигурност (AUKUS), което планува съдействие в отбранителните технологии (и специфичен фокус в областта на изкуствения разсъдък и киберпространството).
Дипломат номер едно на Париж избра да не мимикрира зад професионалното си занятие и да не крие отношението на страната, която съставлява: " Това е удар в гърба. С Австралия създадохме връзки, построени на доверие, и това доверие е разрушено. "
С какво съответно обаче Канбера, дружно с Вашингтон и Лондон, предизвикаха такава реакция на европейската страна?
Всъщност упоменатото партньорство за сигурност AUKUS компрометира ползите на Франция по два метода: търговски и геополитически.
По отношение на икономическия вектор, AUKUS планува Австралия да създаде в съдействие осем подводници, задвижвани от нуклеарни мотори, по американска технология (Канбера ще закупи и крилати ракети " Томахоук " с огромен обхват, само че това към този момент не касае Париж). Сдобиването на подводници с американска технология обаче става за сметка на подписаното през 2016-та година съглашение с френската компания Naval Group; договорка на стойност 31 милиарда евро против 12 подводници от европейския производител.
Още повече, че до момента Париж се опитваше да създаде дизелов вид на нуклеарната си подводница клас " Баракуда ", точно тъй като от Канбера бяха декларирали преди 6 години, че не желаят подводници с нуклеарен мотор. Последният, за разлика от дизеловия мотор, разрешава осъществяването на по-дълги направления и има по-слаба опция за засичане от противников радари заради по-малката нужда от придвижване покрай повърхността. Потенциалното сдобиване с подводници с нуклеарен мотор даде опция на китайската страна да упрекна Съединени американски щати и Австралия, че предизвикат превъоръжаване в района.
В търговски и конкурентен проект, анулираната договорка с Париж и подписването на такава с Вашингтон последва относително скорошното решение на Швейцария да се спре на закупуването на изтребители F-35, за сметка на френските " Рафал ".
Щетите за Париж обаче не се изчерпват единствено с финансови загуби. Както бе упоменато, налице са и геополитически такива.
В случая става дума за трилатералния съюз в Индо-Тихоокеанския район, който Париж се пробва да построи с Индия и Австралия (тази ос бива наричана също съюз на районните сили, т.е. тези, които нямат световните опциите на страни като Съединени американски щати и Китай). При все, че тази трилатерална колаборация сред Париж, Ню Делхи и Канбера е относително нова, тя е комфортен вид за всяка една от трите столици, защото има двойна защитна функционалност: и по отношение на Китай, и по отношение на Съединени американски щати. Когато става дума за Пекин, трилатералният формат служи като проява за поддръжка сред съставящите го държави; когато става дума за Вашингтон, той демонстрира на американците, че въпросните столици имат и други варианти за партньорства. Това е съюз, който би трябвало да адресира по едно и също време както повишаването на въздействието на Китай в Азия, по този начин и афиширането на Съединени американски щати като безалтернативния сътрудник в района.
Този трилатерален формат на Париж, Ню Делхи и Канбера служеше на Франция като опит да придаде дипломатическа обвивка на личните й активи в Индо-Тихоокеанския район (тези активи са отвъдморските територии на страната, около които Париж има 11 млн. кв. км извънредна икономическа зона, към 1.5 млн. жители в района, военни бази както в Индийския, по този начин и в Тихия океан, както и клиенти на отбранителната му промишленост - изтребители за Индия, подводници за Австралия...). При това, с характерен френски почерк: Париж, сходно на Вашингтон, приема повишеното въздействие на Китай в Индо-Тихоокеанския района като проблем, само че не приема Съединени американски щати като обезателно решение на казуса.
А сходно мислене импонира, въпреки и по друг метод, както на Индия, по този начин и на Австралия. По отношение на Ню Делхи, то е в благозвучие с отколешната индийската идея за " стратегическа самостоятелност " (тук е моментът да напомним, че самата Франция постанова сходна идея, касаеща обаче Европейския съюз). По отношение на Канбера, то дава опция за по-голяма маневреност, доколкото Австралия е извънредно подвластна от комерсиалните си връзки с Пекин (през 2020-та 43% от австралийския експорт е бил предопределен за Китай; макар наказателните мита, които Поднебесната империя постановяваше на австралийски артикули като виното, зърнените култури, говеждото и някои типове потребни изкопаеми).
Още повече, че през последните години Франция, наречена от президента Еманюел Макрон през 2018-та година " индо-тихоокеанска мощ ", фактически задълбочи двустранните си връзки с редица страни от Азия. Един от емблематичните образци в това отношение бе точно Канбера, с която Париж има подписани редица съглашения - за шерване на разследваща информация, за логистично съдействие, в това число взаимно потребление на военните им бази. Двете страни участваха дружно и в редица военни образования, паралелно с други страни.
На многостранно равнище обаче Париж знае, че има какво още да се желае. И тъкмо поради това за Франция бе значим трилатералният формат с Ню Делхи и Канбера: Париж искаше да си завоюва в допълнение дипломатическо пространство и външно-политическа роля. И без това Индия и Австралия, дружно със Съединени американски щати и Япония, са част от Четиристранния разговор по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, по-известен като The Quad), а Канбера взе участие и в разследващия съюз Петте очи (The Five Eyes, FVEY), паралелно на Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и Съединени американски щати.
Много им се събра на французите тази година. Отпаднаха рано на европейското по футбол, освен това, от швейцарците, които, от горната страна на всичко, избраха американски пред френски изтребител. В Москва пък одобриха закон, съгласно който " шампанско " може да бъде наричано единствено това, което е създадено в Русия, до момента в който френската напитка била " пенливо вино ". В Индо-Тихоокеанския район пък янките и техните англоезични другари удрят по кокалчетата Париж.
В професионалната характерност на дипломатите честността не е наложителен аксесоар. Но когато Жан-Ив льо Дриан споделя, че е сърдит, имаме всички учредения да му повярваме.
По този метод реагира френският министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан на новината, че Австралия, Англия и Съединени американски щати са сключили партньорство за сигурност (AUKUS), което планува съдействие в отбранителните технологии (и специфичен фокус в областта на изкуствения разсъдък и киберпространството).
Дипломат номер едно на Париж избра да не мимикрира зад професионалното си занятие и да не крие отношението на страната, която съставлява: " Това е удар в гърба. С Австралия създадохме връзки, построени на доверие, и това доверие е разрушено. "
С какво съответно обаче Канбера, дружно с Вашингтон и Лондон, предизвикаха такава реакция на европейската страна?
Всъщност упоменатото партньорство за сигурност AUKUS компрометира ползите на Франция по два метода: търговски и геополитически.
По отношение на икономическия вектор, AUKUS планува Австралия да създаде в съдействие осем подводници, задвижвани от нуклеарни мотори, по американска технология (Канбера ще закупи и крилати ракети " Томахоук " с огромен обхват, само че това към този момент не касае Париж). Сдобиването на подводници с американска технология обаче става за сметка на подписаното през 2016-та година съглашение с френската компания Naval Group; договорка на стойност 31 милиарда евро против 12 подводници от европейския производител.
Още повече, че до момента Париж се опитваше да създаде дизелов вид на нуклеарната си подводница клас " Баракуда ", точно тъй като от Канбера бяха декларирали преди 6 години, че не желаят подводници с нуклеарен мотор. Последният, за разлика от дизеловия мотор, разрешава осъществяването на по-дълги направления и има по-слаба опция за засичане от противников радари заради по-малката нужда от придвижване покрай повърхността. Потенциалното сдобиване с подводници с нуклеарен мотор даде опция на китайската страна да упрекна Съединени американски щати и Австралия, че предизвикат превъоръжаване в района.
В търговски и конкурентен проект, анулираната договорка с Париж и подписването на такава с Вашингтон последва относително скорошното решение на Швейцария да се спре на закупуването на изтребители F-35, за сметка на френските " Рафал ".
Щетите за Париж обаче не се изчерпват единствено с финансови загуби. Както бе упоменато, налице са и геополитически такива.
В случая става дума за трилатералния съюз в Индо-Тихоокеанския район, който Париж се пробва да построи с Индия и Австралия (тази ос бива наричана също съюз на районните сили, т.е. тези, които нямат световните опциите на страни като Съединени американски щати и Китай). При все, че тази трилатерална колаборация сред Париж, Ню Делхи и Канбера е относително нова, тя е комфортен вид за всяка една от трите столици, защото има двойна защитна функционалност: и по отношение на Китай, и по отношение на Съединени американски щати. Когато става дума за Пекин, трилатералният формат служи като проява за поддръжка сред съставящите го държави; когато става дума за Вашингтон, той демонстрира на американците, че въпросните столици имат и други варианти за партньорства. Това е съюз, който би трябвало да адресира по едно и също време както повишаването на въздействието на Китай в Азия, по този начин и афиширането на Съединени американски щати като безалтернативния сътрудник в района.
Този трилатерален формат на Париж, Ню Делхи и Канбера служеше на Франция като опит да придаде дипломатическа обвивка на личните й активи в Индо-Тихоокеанския район (тези активи са отвъдморските територии на страната, около които Париж има 11 млн. кв. км извънредна икономическа зона, към 1.5 млн. жители в района, военни бази както в Индийския, по този начин и в Тихия океан, както и клиенти на отбранителната му промишленост - изтребители за Индия, подводници за Австралия...). При това, с характерен френски почерк: Париж, сходно на Вашингтон, приема повишеното въздействие на Китай в Индо-Тихоокеанския района като проблем, само че не приема Съединени американски щати като обезателно решение на казуса.
А сходно мислене импонира, въпреки и по друг метод, както на Индия, по този начин и на Австралия. По отношение на Ню Делхи, то е в благозвучие с отколешната индийската идея за " стратегическа самостоятелност " (тук е моментът да напомним, че самата Франция постанова сходна идея, касаеща обаче Европейския съюз). По отношение на Канбера, то дава опция за по-голяма маневреност, доколкото Австралия е извънредно подвластна от комерсиалните си връзки с Пекин (през 2020-та 43% от австралийския експорт е бил предопределен за Китай; макар наказателните мита, които Поднебесната империя постановяваше на австралийски артикули като виното, зърнените култури, говеждото и някои типове потребни изкопаеми).
Още повече, че през последните години Франция, наречена от президента Еманюел Макрон през 2018-та година " индо-тихоокеанска мощ ", фактически задълбочи двустранните си връзки с редица страни от Азия. Един от емблематичните образци в това отношение бе точно Канбера, с която Париж има подписани редица съглашения - за шерване на разследваща информация, за логистично съдействие, в това число взаимно потребление на военните им бази. Двете страни участваха дружно и в редица военни образования, паралелно с други страни.
На многостранно равнище обаче Париж знае, че има какво още да се желае. И тъкмо поради това за Франция бе значим трилатералният формат с Ню Делхи и Канбера: Париж искаше да си завоюва в допълнение дипломатическо пространство и външно-политическа роля. И без това Индия и Австралия, дружно със Съединени американски щати и Япония, са част от Четиристранния разговор по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, по-известен като The Quad), а Канбера взе участие и в разследващия съюз Петте очи (The Five Eyes, FVEY), паралелно на Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и Съединени американски щати.
Много им се събра на французите тази година. Отпаднаха рано на европейското по футбол, освен това, от швейцарците, които, от горната страна на всичко, избраха американски пред френски изтребител. В Москва пък одобриха закон, съгласно който " шампанско " може да бъде наричано единствено това, което е създадено в Русия, до момента в който френската напитка била " пенливо вино ". В Индо-Тихоокеанския район пък янките и техните англоезични другари удрят по кокалчетата Париж.
В професионалната характерност на дипломатите честността не е наложителен аксесоар. Но когато Жан-Ив льо Дриан споделя, че е сърдит, имаме всички учредения да му повярваме.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ