Той ме носеше на ръце, но сега се срамувам от него: Когато бях на преглед при гинеколог, всичко се разбра
Много съм обезверена и взех решение да споделя с вас моята персонална драма. Намирам се на кръстопът и съм на прага да получа нервозен срив.
Омъжена съм от 12 години. С приятеля ми излизахме от шест месеца, когато той внезапно ми предложи брак.
Бяхме млади, а на мен доста ми харесваше вниманието му. Радо беше грижовен, безусловно ме носеше на ръце, а от време на време ме чакаше с часове да изляза от уроците по хорово пеене. И защото постоянно пътувахме по концерти, той ме убеди да напусна групата, тъй като не желал да бъдем разграничени дълго време.
Тогава не знаех, че човек може да ревнува толкоз мъчително. Когато се оженихме, работих в детски бутик, само че брачният партньор ми ме измъкна оттова с оправданието, че ми заплащат прекомерно малко. Радо получаваше добра залата и умерено мога да кажа, че живеехме много обичайно.
Имаме наследник и за благополучие е наследил гените на татко си, до момента в който аз постоянно болен съм и всяка година лежа в болничното заведение. Всъщност казусът не е в здравето ми, а в ревността на брачна половинка ми. Ако отида до магазина, бързам да се прибера, тъй като той засича какъв брой време съм отсъствала. В рейса се сърди, види ли непознат мъж да седне до мен.
Блъска го и го кара да се реалокира на друга седалка.
Няколко пъти ми е удрял плесници. После плаче и се извинява, оправдавайки се, че доста ме обичал. На всичкото от горната страна злоупотребява с алкохола. В такива моменти се трансформира в същински звяр. Понякога не се прибира с дни, тъй като с приятелите си обикалят от механа на механа. Искам да го напусна, само че родителите ми не ме поддържат.
Те са от патриархално семейство и са уверени, че каквото и да става, дамата би трябвало да бъде до мъжа си.
Миналата седмица се наложи да посетя гинеколог. Разбира се, Радо ме придружи. И не щеш ли пристигна моят ред. Влязох в кабинета, съблякох се и тъкмо когато лекарят стартира прегледа, вратата се отвори и брачният партньор ми нахлу вътре.
Изглеждаше по този начин, като че ли всеки миг ще получи инсулт – почервенял, потен, с изцъклени очи. Оказа се, че глупавият ревнивец си мислел, че гинекологът е жена и щом схванал грешката си, безусловно превъртял.
Толкова засрамена се почувствах от държанието му. Срамувам се, че 12 години съм омъжена за него и никой не знае за драмата, която претърпявам. Отдавна желая да го напусна, само че по екзистенциални аргументи се постанова да понасям.
Инфо: За Жената
