Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива

Много са малко.
Все отново ги има.
А пък аз тъкмо такива одобрявам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват фамозни
и неразрешени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към господ и демон.
Все са поети -
без разновидности.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят единствено лирични страни!
Обикновено
не са щастливи.
(В елементарния смисъл, елементарен като " здрасти ".)
А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат благополучие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, в случай че сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена публика.
И кой ги знае
отде се взимат...
Е, отново оттова, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз тъкмо такива обичам.