Прекалените похвали възпитават мързеливи деца
Много родители имат вяра, че похвалите дават самочувствие на децата и ги подтикват да реализират повече
Психолозите обаче споделят, че това зависи от формулировката на похвалата.
Синът или щерка ви демонстрира рисунка – човек с несъразмерно дълги кракa, без торс, само че с обилна коса. Това сте вие. В ъгъла се е разляло Жълто леке. Това е слънце.
Какво да кажете на детето, което нетърпеливо чака реакцията ви? „ Забележително! Толкова красива картина в никакъв случай не съм виждала! “ То сияе от благополучие.
Според психолозите все пак не сте намерили точните думи. Защото сте преувеличили, а е нездравословно. Не бива вместо „ добре “ да казвате „ идеално “. Родителите постоянно позволяват тази неточност, тъй като желаят да дадат на децата си повече самонадеяност. Но преувеличението може да създаде противоположния резултат.
Неискрената хвалба скапва всичко
Не единствено тъй като синът или щерка ви може да забележи вашето увъртане. Има по-сериозен проблем – децата, на които възрастните прекомерно се възхищават, след това се стремят да заобикалят компликациите.
Изследванията демонстрират, че девойките и момчетата, които постоянно чуват, че са нарисували „ необикновено красива картина “, рядко се захващат с по-сложни задания от своите връстници, които са хвалени просто за „ красива картина “, настояват психолозите. Причината е, че прекадената хвалба вди-
га високо летвата и детето стартира да се бои, че няма да отговори на упованията на възрастните.
Д-р Еди Брумелман, психолог по личностно развиване в Станфордския университет, поучава първо да помислите какво тъкмо желаете да кажете и да внимавате какви качества поощрявате със своята хвалба.
С резултати от опит професорът по логика на психиката в същия университет Каръл Дуек дава образец до какво води удивление от
качествата на детето – да вземем за пример какъв брой е мъдро, и хвалба за положеното изпитание – да вземем за пример „ ти доста добре се постара “.
Тя провела опит, при който деца били хвалени или за свършена работа, или за разум. Оказало се, че „ умните “ по-късно се стараели да не рискуват, избирали задания, които знаели по какъв начин да изпълнят, а при положение на крах се разстройвали доста повече.
Проф. Дуек предлага за хвалба родителите да обръщат внимание на
дейностите, които детето прави, с цел да реализира задачата: „ Браво, ти съумя да се съсредоточиш “. Ако нещо не върви добре, забележките би трябвало да са градивни, с цел да успее да разбере детето по какъв начин да реши казуса.
Формулировката на похвалите доста зависи и от възрастта
Психологът Дженифър Хендерлонг Корпус давала на деца на възраст 9-11 години задания, а след това ги хвалела по друг метод. Едни – за линия на характера им. Други – за постигнатите резултати. Трети – за метода към осъществяването. Някои изобщо не хвалела.
След това им давала задания, с които те не можели да се оправят, и следила реакциите им. Децата, които преди били похвалени за линия на характера, тежко преживявали неуспеха и губели мотивация. Хвалените за постигнатите резултати или за метода при осъществяването не се давали толкоз елементарно.
А би трябвало ли да се споделя на децата, че са се справили по-добре от другите?
Корпус направила и подобен опит с 9-10-годишни. След осъществяването на задания на някои казвала: „ Прекрасна работа! Ти се оправи по-добре от връстниците си “ или „ Това е една от най-хубавите работи измежду децата на твоята възраст! “ Други поздравявала: „ Отлична работа! Ти към този момент се научи да решаваш такива задания! “
След това упълномощила да рисуват, само че не коментирала и децата не знаели дали са се справили добре. В третия кръг им предложила да изберат сред комплицирана и лесна задача.
Похвалата, която съпоставя с другите, е по-лоша от отсъствието на хвалба, разяснява Корпус. Тя намалява мотивацията и кара детето да си избира по-лесни задания, евентуално от боязън да не загуби водещата си позиция. Съобщението, че се е справило със задачата по-добре от другите, го кара да мисли, че основното е да победиш, а не да получиш задоволство от осъществяването на задачата.
Похвалата за старанието и за метода към осъществяването на задачата доста покачва мотивацията, а в случай че хвалите детето за постигнатия резултат, е значимо да не прекалявате, обобщава психоложката.
