Много родители си мислят, че децата не разбират, че не

„ Много родители си мислят, че децата не схващат, че не ги интересува. Но си заслужава да седнете в спокойна конюнктура и да попитате детето си дали то знае нещо за войната и не се тревожи за себе си и за родителите си. “

Такава рекомендация даде психологът Иван Игов във връзка с това по какъв начин новините за война се отразяват на детската душeвност.

Децата виждат или чуват, че нещо става, само че не могат да се ориентират сами , уточни той.

 

Военните психолози изваждат на напред във времето така наречен пост травматичен синдром . Това е чувството на хора след война, които са претърпели война, които са били на фронта. Сега имам възприятието, че това се отнася за целия свят – освен за хората, които са били вътре в спора.

Ние сме „ вътре в спора “ през цялото време – през медиите, през това, което хората приказват по сред си.

Аз имам вяра на това, което виждат очите ми, само че може би други хора имат вяра на други неща – и това е страшното при представянето на споровете .

Ние към този момент свикнахме с едната война (в Украйна – бел. ред.). Много хора се изолират – те просто не слушат, тъй като това ги наранява по някакъв метод. Друг споделят „ айде бе, няма ли да вземат да се схванат по сред си “... Нещо такова сподели и президентът, и Зеленски го попита „ вие коя част от България бихте дали “?

Изглежда, че сме привикнали с жестокостта и насилието. Разумът ни не може да одобри такова нещо в действителността.

Децата не приказват за война. Най-общо казано, те не беседват за тези неща, които родителите им гледат.

Моя клиентка сподели, че при започване на войната в Украйна детето ѝ я попита „ мамо, ние всички ли ще умрем? “. В такива случаи, на първо време един родител би трябвало да резервира хладнокръвие, тъй като самото изявление е трагично. И по-късно да разпита детето – какво е чуло, какво знае, от какво се притеснява...

Едно от нещата, които родителят може да каже е, че стотици хиляди хора по света работят за това тази война да бъде прекъсната, да не стигне до България. Че ние по някакъв метод сме предпазени.

 

Има доста способи, по които да го кажем, само че родителят най-много може да успокои детето с наличието си и със самообладанието, което самият той резервира. И би трябвало оптимално да им спестяваме тези вести.

Ако би трябвало, в даден миг и да изключим тв приемниците. Но най-добре е детето да се занимава с нещо, да приказваме с него за това .

 

 

Цялото изявление вижте във видеото.