Samsung HotShots: Разочарование и надежда в емоционалния ден №4 на Sofia Open
Много разнообразни страсти предложи на почитателите ден №4 от Sofia Open. Той си беше като едно влакче на ужасите, в което ту чувстваш невероятна еуфория, ту искаш просто да слезеш и в никакъв случай повече да не си причиняваш сходно прекарване. От позиция на равнището на тениса – надали можеше да се надяваме на освен това. От позиция на българското присъединяване – то приключи с мъка, само че и с доста вяра, че бъдещето пред мъжкия ни тенис е оптимистично. Но по ред на номерата.
В очакване на завръщането на Григор Димитров денят стартира с два чудесни мача на Централния корт, в който видяхме някои огромни първенци. Лоренцо Сонего, спечелил купата в Метц преди няколко дни, продължи с успехите и несъмнено дава поръчка за кандидат за трофея и в София. След него видяхме на корта и тенисист, достигал до №7 в света. На 38 Фернандо Вердаско продължава да играе прелестен тенис, а хубавото е, че ще го гледаме още веднъж, тъй като победи Николоз Басилашвили.
Дойде ред и за българските мачове. Тийнейджърите Янаки Милев и Пьотр Нестеров по нищо не демонстрираха, че за първи път играят на равнище АТР. Те победиха с лекост американските близнаци Ванс и по този начин донесоха четвърта „ българска “ победа от началото на шампионата.
Някъде по това време нашият неотклонен оператор и фотограф Марина ме посети в коментаторската кабина. Очаквайте в четвъртък и забавен материал, в който ще ви покажа какво съставлява тя.
Публиката в залата ставаше все по-многобройна, събра се и агитката на Тенискафе, а повода бе ясна.
Малко след 18 часа на корта се появи Григор Димитров. Еуфорията бе огромна, упованията също, само че даже и невероятната атмосфера не бе способна да разколебае Иля Ивашка. Съперникът на Григор се намира в добра форма, завоюва значимите точки, а с това и в профил първенеца от 2017-а.
Важното място след мача, несъмнено, бе залата за конференции. Григор се появи очевидно тъжен от отпадането си, само че и с оптимизъм, че ще успее да усъвършенства равнището си и занапред да реализира огромни триумфи.
Оптимизъм струеше и от изявите на Александър Лазаров, който по това време играеше като еднакъв с еднакъв против един от огромните гении на международния тенис Лоренцо Музети.
Бомби от сервис с над 220 км/ч, брилянтни осъществявания от бекхенд, елегантни къси топки – това несъмнено бе мачът на шампионата до този миг и не е пресилено да кажем, един от най-стойностните през цялата година.
The peRFect backhand smash
