Интервюто с Бернардо Силва: На 14 се съмнявах, че ще стана футболист
Много разбиращият футбола Доменек Торент – тогава помощник-мениджър на Джосеп Гуардиола, сподели нещо пророческо в един леден следобяд на 2017 година в Манчестър: „ Внимавайте с Монако, че имат един Силва, който е също толкоз добър, колкото е и нашият!”. Само един месец по-късно Монако на Бернардо Силва в профил Манчестър Сити на Давид Силва в елиминационните стадии на Шампионската лига, а две години по-късно португалецът се трансформира в най-хубавия и непрекъснат състезател на устремения към домакински требъл в Англия Сити.
- Нещата, които вършиме с левия си гален в играта, наподобяват като въртене на 360 градуса. Вие ли сте най-гъвкавият измежду своите сътрудници?
- Не съм мислил за това изобщо, само че истината е, че в никакъв случай не съм имал травми в този гален и може и на това да се дължи.
- Отпаднахте от Тотнъм на четвъртфиналите на ШЛ, като пропуснахте загубата в първия мач в Лондон заради контузия. Заради това ли тимът Ви имаше там толкоз компликации в началния стадий на градежа на играта си?
- Не. Просто това бе първи мач от двоен елиминационен конфликт и съгласно мен никой от двата тима не искаше да поема прекалено много опасности. Първият получен гол в първи мач може да промени доста неща в целия конфликт.
- Вие се превърнахте в един от най-големите играчи в света. Мислел ли сте си в миналото, че това ще се случи?
- Когато ме покачиха в първия тим на Бенфика на 19 години, не ми бе елементарно. От доста дребен си мечтаех да дебютирам за тима на сърцето си. Когато стигнах до там обаче, открих, че треньорът не ме желае.
- Страхувал ли сте се някой път за своята кариера и че няма да стигнете до професионалния футбол?
- Човек постоянно се съмнява. Когато си на 14-15 години, а не играеш в този значим стадий от развиването си… Много пъти оставах отвън игра поради това, че съм по-мъничък от другите. Не играех изобщо! Това постоянно води подозренията. Искаш го, само че не знаеш дали ще го постигнеш. Когато се изкачих в Б-отбора на Бенфика, към този момент започнах да имам вяра, че ще стана професионален футболист. Никога обаче не съм си и представял, че ще стигна до равнище Премиър Лийг, още по-малко пък до равнище Манчестър Сити. Напускането на Монако бе най-хубавото решение, което съм вземал. То ми оказа помощ да израсна като човек и като футболист.
- Истина ли е, че Жорже Жезуш – старши треньорът на Бенфика през 2015 година, Ви е сложил ляв бек на подготовка? Как оправда това си решение?
- Не, не беше на подготовка, а в цяла една предсезонна подготовка и в контролите в нея. Аз идвах от Б-отбора с желанието да се наложа при мъжете, само че треньорът не разчиташе на мен. Пусна ме ляв бек в лятната подготовка и в един-единствен турнирен мач, а най-после на сезона ми сподели, че желае да се върна още една година във филиала. Аз усещах, че това няма да е добре за мен, дадох си сметка, че би трябвало да напусна и по този начин се озовах в Монако. В първия ми сезон там останахме 3-ти в Лига 1 и играхме четвъртфинали в ШЛ, като научих доста от футболисти като Тиаго, Караско, Жоао Моутиньо, Фабиньо, Рикарду Карвалю… Между това и другото – да остана в Бенфика Б, сякаш съм взел по-доброто решение, нали по този начин?
- Там открихте Килиан Мбапе…
- При първото му покачване да тренира с нас бях с Моутиньо и двамата останахме сащисани: „ Кой е този малчуган?!”. Беше единствено на 16 години, а към този момент беше удивителен. Знаех, че имаме нещо особено. И след един сезон, когато дебютира и станахме първенци, първият му в действителност значим мач беше на „ Етихад” против Сити в ШЛ през февруари. Вкара един гол и оттова насетне взриви бомбата.
- Обичайно е одарените по природа играчи да пестят силата си за своите срещи с топката. Този сезон в ПЛ обаче Вие сте откраднал цели 136 топки, тъкмо колкото и опорният ви халф Фернандиньо. Това да не би да е плод на загатна за това обезсърчение от времената, когато сте се плашил дали ще станете професионален футболист?
- Винаги съм бил доста деятелен. Обичам да играя по този начин, тъй като изживявам футбола на максимума. Според мен при затворен противник и 0:0 бранителите се усещат уютно, в случай че не се движиш непрекъснато без топка и не се опитваш да я спечелиш назад мигновено след загубата.
- Португалия по традиция изважда доста атлетични играчи: Еузебио, Луиш Фигу, Кристиано Роналдо, че даже и Ренату Саншес – Вашият сътрудник в академията на Бенфика, който за разлика от Вас беше любимец на треньорите и бе извикан в състава за триумфалното Евро 2016. До каква степен е значима физиката, с цел да играеш футбол?
- Аз бях в тима до-17, когато стартира ерата Пептим с Барселона на Джосеп Гуардиола. Гледката на триумфиращи играчи като Лионел Меси, Иниеста и Чави – трима от най-хубавите в света в най-силния тим на планетата и с сходни на моите размери – ми даде мощ да продължа, тъй като тогава аз не играех единствено задето съм по-мъничък от наборите ми… Разбира се, че с цел да играеш футбол, би трябвало да си добре физически, само че има разнообразни характерности за другите постове. В центъра на отбраната да вземем за пример ти би трябвало повече растеж, а на фланговете – експедитивност. Най-важното във футбола обаче е главата, вземаните от играча решения, разбирането на мига дали да дадеш топката вляво или вдясно, с повече или с по-малко мощ, с повече или с по-малко въртене. Това е огромната разлика сред топ играчите и останалите.
- Мислите ли преди вземането на свое решение на терена, или действате по инстинкт?
- Мисли се, само че след един избран миг, когато си оттренирал и отигравал няколко дни, нещата се трансформират лекинко в автоматизъм. Разбира се обаче, че мислиш на терена.
- Иниеста и Чави взимаха позиционно преимущество посредством паса и придвижването за изплъзване от настойчивост. Все едно изкачваха стълбите. Имаше обаче един миг, в който се спираха, тъй като виждаха, че въпреки с всеки извоюван метър да се покачва заплахата за противника, в същото време се прибавя и риск да се изгуби топката и да последва рискова контраофанзива. Вас от време на време Ви виждаме по-напред да предприемате рискови маневри като изплъзване от настойчивост сред линиите, където сякаш няма доста пространство, а Вие въпреки всичко го намирате. Как успявате?
- От една страна са си персонално мои решения, само че да не забравяме, че играя в един тим, който ми разрешава това. Сити съвсем от самото начало на мача владее топката и съвсем постоянно има пет или шест футболисти зад мен, подредени в подготвеност да се намесят, в случай че изгубим топката. Тази конструкция ни дава сигурността хората напред доста бързо да организираме клопки за бързото връщане на топката назад в наше владеене. Когато гърбът ти е предпазен, получаваш повече независимост да твориш напред по-спокойно, да създаваш повече пространства и повече благоприятни условия.
- Как успявате да получавате топката толкоз постоянно в толкоз високи и гъсто обитаеми зони?
- Заради нашите бранители. Мнозина си мислят, че атакуват нападателите и пазят бранителите, но това е една неистина. Защото в случай че бранителите не умеят по този начин добре да намират сътрудниците пред себе си, те пък няма да намират пространството да нападат. А в случай че нападателите не стартират защитата с положително пресиране високо по терена, бранителите ще имат доста повече работа. Много пъти съществуването на огромни пространства напред, в които да нападаме, се дължи на това, че нашите бранители и халфове ловко притеглят противниците в своята зона, с цел да сме по-свободни ние в нашата.
- Виждаме Ви да разбалансирате противниците с пас и придвижване, но и с доста дрибли. Кое е най-хубавото Ви оръжие?
- По малко и от двете. Пасът е най-важното във футбола, тъй като движи топката и съперниците, с цел да откриеш междина. Финтът обаче ти оказва помощ да запазиш успокоение поради чувството, че когато топката е в краката ти, бранителите няма да ти я лишават. Аз доста обичам да се допирам до топката. Дрибълът е значима част от моята игра.
- Когато играете на крилото, имате два разновидността: надясно към аутлинията или по диагонал във вътрешността. Как съгласно Вас нанасяте повече вреди на противника?
- Обичам да влизам във вътрешността, тъй като по този начин ми остава по-голям ъгъл за левия крайник. Там се усещам най-удобно, само че би трябвало и да се разнообразява, тъй като другояче бранителите надушват по-лесно дейностите ти и те пресичат.
- Гуардиола Ви слага като крило и като халф. Последното като че ли е против Вашата природа, а при все че изглеждате в свои води. Кое е първото обвързване на полузащитника и кое – на крилото?
- Първото обвързване на всеки един пост е да се движиш. Ако се движиш и даваш всичко на терена, по-късно твоето качество, мощ и техника ще ти разрешат да направиш разликата с топката. Ваденето от равновесие на противника обаче може да е разследване единствено на доста придвижване преди този момент. На крилото би трябвало да дриблираш и да рискуваш, с цел да избягаш на бека и да вкараш гол. В центъра би трябвало да разбираш моментите: по кое време да атакуваш, по кое време да запазиш позиция, по кое време да движиш бързо топката и по кое време да я държиш у себе си, с цел да приканиш противниците да тръгнат към теб и по този начин да освободят пространства за нападателите за голови положения.
Диего Торес, „ Ел Паис” Премиър лийг 35 кръг, събота 20 април
Манчестър Сити 1:0краен резулат 
Тотнъм
- Нещата, които вършиме с левия си гален в играта, наподобяват като въртене на 360 градуса. Вие ли сте най-гъвкавият измежду своите сътрудници?
- Не съм мислил за това изобщо, само че истината е, че в никакъв случай не съм имал травми в този гален и може и на това да се дължи.
- Отпаднахте от Тотнъм на четвъртфиналите на ШЛ, като пропуснахте загубата в първия мач в Лондон заради контузия. Заради това ли тимът Ви имаше там толкоз компликации в началния стадий на градежа на играта си?
- Не. Просто това бе първи мач от двоен елиминационен конфликт и съгласно мен никой от двата тима не искаше да поема прекалено много опасности. Първият получен гол в първи мач може да промени доста неща в целия конфликт.
- Вие се превърнахте в един от най-големите играчи в света. Мислел ли сте си в миналото, че това ще се случи?
- Когато ме покачиха в първия тим на Бенфика на 19 години, не ми бе елементарно. От доста дребен си мечтаех да дебютирам за тима на сърцето си. Когато стигнах до там обаче, открих, че треньорът не ме желае.
- Страхувал ли сте се някой път за своята кариера и че няма да стигнете до професионалния футбол?
- Човек постоянно се съмнява. Когато си на 14-15 години, а не играеш в този значим стадий от развиването си… Много пъти оставах отвън игра поради това, че съм по-мъничък от другите. Не играех изобщо! Това постоянно води подозренията. Искаш го, само че не знаеш дали ще го постигнеш. Когато се изкачих в Б-отбора на Бенфика, към този момент започнах да имам вяра, че ще стана професионален футболист. Никога обаче не съм си и представял, че ще стигна до равнище Премиър Лийг, още по-малко пък до равнище Манчестър Сити. Напускането на Монако бе най-хубавото решение, което съм вземал. То ми оказа помощ да израсна като човек и като футболист.
- Истина ли е, че Жорже Жезуш – старши треньорът на Бенфика през 2015 година, Ви е сложил ляв бек на подготовка? Как оправда това си решение?
- Не, не беше на подготовка, а в цяла една предсезонна подготовка и в контролите в нея. Аз идвах от Б-отбора с желанието да се наложа при мъжете, само че треньорът не разчиташе на мен. Пусна ме ляв бек в лятната подготовка и в един-единствен турнирен мач, а най-после на сезона ми сподели, че желае да се върна още една година във филиала. Аз усещах, че това няма да е добре за мен, дадох си сметка, че би трябвало да напусна и по този начин се озовах в Монако. В първия ми сезон там останахме 3-ти в Лига 1 и играхме четвъртфинали в ШЛ, като научих доста от футболисти като Тиаго, Караско, Жоао Моутиньо, Фабиньо, Рикарду Карвалю… Между това и другото – да остана в Бенфика Б, сякаш съм взел по-доброто решение, нали по този начин?
- Там открихте Килиан Мбапе…
- При първото му покачване да тренира с нас бях с Моутиньо и двамата останахме сащисани: „ Кой е този малчуган?!”. Беше единствено на 16 години, а към този момент беше удивителен. Знаех, че имаме нещо особено. И след един сезон, когато дебютира и станахме първенци, първият му в действителност значим мач беше на „ Етихад” против Сити в ШЛ през февруари. Вкара един гол и оттова насетне взриви бомбата.
- Обичайно е одарените по природа играчи да пестят силата си за своите срещи с топката. Този сезон в ПЛ обаче Вие сте откраднал цели 136 топки, тъкмо колкото и опорният ви халф Фернандиньо. Това да не би да е плод на загатна за това обезсърчение от времената, когато сте се плашил дали ще станете професионален футболист?
- Винаги съм бил доста деятелен. Обичам да играя по този начин, тъй като изживявам футбола на максимума. Според мен при затворен противник и 0:0 бранителите се усещат уютно, в случай че не се движиш непрекъснато без топка и не се опитваш да я спечелиш назад мигновено след загубата.
- Португалия по традиция изважда доста атлетични играчи: Еузебио, Луиш Фигу, Кристиано Роналдо, че даже и Ренату Саншес – Вашият сътрудник в академията на Бенфика, който за разлика от Вас беше любимец на треньорите и бе извикан в състава за триумфалното Евро 2016. До каква степен е значима физиката, с цел да играеш футбол?
- Аз бях в тима до-17, когато стартира ерата Пептим с Барселона на Джосеп Гуардиола. Гледката на триумфиращи играчи като Лионел Меси, Иниеста и Чави – трима от най-хубавите в света в най-силния тим на планетата и с сходни на моите размери – ми даде мощ да продължа, тъй като тогава аз не играех единствено задето съм по-мъничък от наборите ми… Разбира се, че с цел да играеш футбол, би трябвало да си добре физически, само че има разнообразни характерности за другите постове. В центъра на отбраната да вземем за пример ти би трябвало повече растеж, а на фланговете – експедитивност. Най-важното във футбола обаче е главата, вземаните от играча решения, разбирането на мига дали да дадеш топката вляво или вдясно, с повече или с по-малко мощ, с повече или с по-малко въртене. Това е огромната разлика сред топ играчите и останалите.
- Мислите ли преди вземането на свое решение на терена, или действате по инстинкт?
- Мисли се, само че след един избран миг, когато си оттренирал и отигравал няколко дни, нещата се трансформират лекинко в автоматизъм. Разбира се обаче, че мислиш на терена.
- Иниеста и Чави взимаха позиционно преимущество посредством паса и придвижването за изплъзване от настойчивост. Все едно изкачваха стълбите. Имаше обаче един миг, в който се спираха, тъй като виждаха, че въпреки с всеки извоюван метър да се покачва заплахата за противника, в същото време се прибавя и риск да се изгуби топката и да последва рискова контраофанзива. Вас от време на време Ви виждаме по-напред да предприемате рискови маневри като изплъзване от настойчивост сред линиите, където сякаш няма доста пространство, а Вие въпреки всичко го намирате. Как успявате?
- От една страна са си персонално мои решения, само че да не забравяме, че играя в един тим, който ми разрешава това. Сити съвсем от самото начало на мача владее топката и съвсем постоянно има пет или шест футболисти зад мен, подредени в подготвеност да се намесят, в случай че изгубим топката. Тази конструкция ни дава сигурността хората напред доста бързо да организираме клопки за бързото връщане на топката назад в наше владеене. Когато гърбът ти е предпазен, получаваш повече независимост да твориш напред по-спокойно, да създаваш повече пространства и повече благоприятни условия.
- Как успявате да получавате топката толкоз постоянно в толкоз високи и гъсто обитаеми зони?
- Заради нашите бранители. Мнозина си мислят, че атакуват нападателите и пазят бранителите, но това е една неистина. Защото в случай че бранителите не умеят по този начин добре да намират сътрудниците пред себе си, те пък няма да намират пространството да нападат. А в случай че нападателите не стартират защитата с положително пресиране високо по терена, бранителите ще имат доста повече работа. Много пъти съществуването на огромни пространства напред, в които да нападаме, се дължи на това, че нашите бранители и халфове ловко притеглят противниците в своята зона, с цел да сме по-свободни ние в нашата.
- Виждаме Ви да разбалансирате противниците с пас и придвижване, но и с доста дрибли. Кое е най-хубавото Ви оръжие?
- По малко и от двете. Пасът е най-важното във футбола, тъй като движи топката и съперниците, с цел да откриеш междина. Финтът обаче ти оказва помощ да запазиш успокоение поради чувството, че когато топката е в краката ти, бранителите няма да ти я лишават. Аз доста обичам да се допирам до топката. Дрибълът е значима част от моята игра.
- Когато играете на крилото, имате два разновидността: надясно към аутлинията или по диагонал във вътрешността. Как съгласно Вас нанасяте повече вреди на противника?
- Обичам да влизам във вътрешността, тъй като по този начин ми остава по-голям ъгъл за левия крайник. Там се усещам най-удобно, само че би трябвало и да се разнообразява, тъй като другояче бранителите надушват по-лесно дейностите ти и те пресичат.
- Гуардиола Ви слага като крило и като халф. Последното като че ли е против Вашата природа, а при все че изглеждате в свои води. Кое е първото обвързване на полузащитника и кое – на крилото?
- Първото обвързване на всеки един пост е да се движиш. Ако се движиш и даваш всичко на терена, по-късно твоето качество, мощ и техника ще ти разрешат да направиш разликата с топката. Ваденето от равновесие на противника обаче може да е разследване единствено на доста придвижване преди този момент. На крилото би трябвало да дриблираш и да рискуваш, с цел да избягаш на бека и да вкараш гол. В центъра би трябвало да разбираш моментите: по кое време да атакуваш, по кое време да запазиш позиция, по кое време да движиш бързо топката и по кое време да я държиш у себе си, с цел да приканиш противниците да тръгнат към теб и по този начин да освободят пространства за нападателите за голови положения.
Диего Торес, „ Ел Паис” Премиър лийг 35 кръг, събота 20 април
Манчестър Сити 1:0краен резулат Тотнъм Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ