Важно за всички ученици: МОН въвежда входен тест за деветокласниците
Много повече на практика и междупредметни задания ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които приключват 10. клас. От идната образователна година за първи път сходен формат изпит ще се организира и за децата от 4. клас. Учениците, които сега са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на напълно нов формат за изпита след 7. клас през 2025/2026. Това разгласи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха показани ограничения за промени в учебното обучение.
" Знаем какъв брой значим е изпитът след седми клас. Затова желаеме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат дейно готови за новия формат “, акцентира министър Цоков. Той подчертава и върху ограниченията, които се взимат, с цел да се трансформират образователните стратегии и да се създаде визия за напълно нови, с цел да може образованието да приготвя хора с компетентности и умения за живота.
Екипът на МОН към този момент е подготвен с създаването на визия за Стандарт за качеството в учебното и предучилищното обучение. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде създаден с признатите законови промени през 2016 година, само че до в този момент са липсвали дейности в тази посока. " За пет месеца и половина успяхме да създадем идея, която ще обсъдим в елементи със обществените сътрудници, работодателите и заетите в системата, с цел да предложим за публично разискване и съответните нормативни текстове “, сподели министърът.
Според стандарта качествено обучение значи приобщаващо и поощряване на опциите за учене през целия живот за всички деца и възпитаници. Придобитите познания и развитите връзки, настройки и умения следва да способстват за сполучливото личностно и професионално развиване на учениците. Качеството в образованието е реализиране на рационален баланс сред обезпечаване на благополучието на децата и учениците, и развиването на техните компетентности. Министър Цоков добави, че се планува този стандарт да има подкрепяща роля и да предизвиква просветителните институции сами да вършат самокритика на мощните и слабите си страни и да възнамеряват ограничения на тази основа. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата просветителна система.
С помощта на специалисти от МОН, учители, шефове, обществени сътрудници, бизнес и цивилен организации са избрани индикаторите за качество в 4 посоки: преподаване, ръководство на институцията, взаимоотношение с общността и резултати на учениците и учебното заведение.
Проф. Цоков означи, че когато се приказва за качество, то би трябвало да се мери съгласно спецификата на обособената институция. Затова учебните заведения и детските градини ще могат да се концентрират върху тези области, които в най-голяма степен ще им оказват помощ да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло обаче ще бъдат заложени минимални упования: за обсег, обезпечаване на безвредна среда, индивидуализиран метод при образованието, решения, основани на данни.
" Целта ни е механизмът да стартира да работи през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се тества първо посредством Национална стратегия през 2024-2025, с цел да се усъвършенства, в случай че би трябвало, а ще бъде въведен през 2025/26 образователна година “, обясни проф. Цоков.
През утрешния ден се чакат данните от интернационалното проучване PISA. В тази връзка бяха показани и ограничения за възстановяване на представянето на българските възпитаници, които през годините не демонстрират приемливи резултати на него. Дългосрочните са ориентирани към смяна образованието и оценяването тъй че да понижи сухото наизустяване и възпроизвеждане на познания и дейното учене да се насочи към създаване на умения за живота и благоприятни условия за повече практическо потребление на основни компетентности.
" От идната образователна година се планува въвеждане на подкрепящи ограничения за учители и възпитаници, които да образуват у тях умения за живота, които мери и интернационалното проучване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не положителни резултати “, сподели министър Цоков. Според него е доста значимо да се създаде визия за рамкови образователни стратегии, насочени към компетентности, и смяната в тях да се случи през идващите години. Необходима е и смяна в оценяването и въвеждане на принадлежности за формиращо оценяване. Тази смяна е обвързвана и с друг вид тестови задания главно ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.
" Затова и още през идната година ще бъдат въведени национални входни равнища за деветокласниците, като тестванията ще съдържат повече на практика задания за премерване на умения в предметите български език и литература, математика и по естествени науки “, изясни министърът. Предвижда се и включване на български учебни заведения в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “PISA for Schools ", през която ще се получава доста сериозна методическа поддръжка, включително с примерни проби и поддръжка за смяна метода на образуване на уменията.
Министър Цоков загатна и измененията, които екипът му направи през първите шест месеца на ръководство на министерството като се даде опция на учениците да се явят на спомагателна дата на НВО, в случай че са заболели, измененията в наредбите, свързани с оценяването, организацията на дейностите, приобщаващото обучение, както и в тази за кариерното развиване и квалификацията на педагогическите експерти.
Очаква се до дни да бъде оповестена и Наредба 16, което ще разреши пускане на състезанията за шефове на учебни заведения и детски градини, стана ясно по време на брифинга.
В събитието участваха заместник-министрите на образованието и науката проф. Генка Петрова, Емилия Лазарова, Мариета Петрова и Наталия Митева.
" Знаем какъв брой значим е изпитът след седми клас. Затова желаеме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат дейно готови за новия формат “, акцентира министър Цоков. Той подчертава и върху ограниченията, които се взимат, с цел да се трансформират образователните стратегии и да се създаде визия за напълно нови, с цел да може образованието да приготвя хора с компетентности и умения за живота.
Екипът на МОН към този момент е подготвен с създаването на визия за Стандарт за качеството в учебното и предучилищното обучение. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде създаден с признатите законови промени през 2016 година, само че до в този момент са липсвали дейности в тази посока. " За пет месеца и половина успяхме да създадем идея, която ще обсъдим в елементи със обществените сътрудници, работодателите и заетите в системата, с цел да предложим за публично разискване и съответните нормативни текстове “, сподели министърът.
Според стандарта качествено обучение значи приобщаващо и поощряване на опциите за учене през целия живот за всички деца и възпитаници. Придобитите познания и развитите връзки, настройки и умения следва да способстват за сполучливото личностно и професионално развиване на учениците. Качеството в образованието е реализиране на рационален баланс сред обезпечаване на благополучието на децата и учениците, и развиването на техните компетентности. Министър Цоков добави, че се планува този стандарт да има подкрепяща роля и да предизвиква просветителните институции сами да вършат самокритика на мощните и слабите си страни и да възнамеряват ограничения на тази основа. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата просветителна система.
С помощта на специалисти от МОН, учители, шефове, обществени сътрудници, бизнес и цивилен организации са избрани индикаторите за качество в 4 посоки: преподаване, ръководство на институцията, взаимоотношение с общността и резултати на учениците и учебното заведение.
Проф. Цоков означи, че когато се приказва за качество, то би трябвало да се мери съгласно спецификата на обособената институция. Затова учебните заведения и детските градини ще могат да се концентрират върху тези области, които в най-голяма степен ще им оказват помощ да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло обаче ще бъдат заложени минимални упования: за обсег, обезпечаване на безвредна среда, индивидуализиран метод при образованието, решения, основани на данни.
" Целта ни е механизмът да стартира да работи през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се тества първо посредством Национална стратегия през 2024-2025, с цел да се усъвършенства, в случай че би трябвало, а ще бъде въведен през 2025/26 образователна година “, обясни проф. Цоков.
През утрешния ден се чакат данните от интернационалното проучване PISA. В тази връзка бяха показани и ограничения за възстановяване на представянето на българските възпитаници, които през годините не демонстрират приемливи резултати на него. Дългосрочните са ориентирани към смяна образованието и оценяването тъй че да понижи сухото наизустяване и възпроизвеждане на познания и дейното учене да се насочи към създаване на умения за живота и благоприятни условия за повече практическо потребление на основни компетентности.
" От идната образователна година се планува въвеждане на подкрепящи ограничения за учители и възпитаници, които да образуват у тях умения за живота, които мери и интернационалното проучване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не положителни резултати “, сподели министър Цоков. Според него е доста значимо да се създаде визия за рамкови образователни стратегии, насочени към компетентности, и смяната в тях да се случи през идващите години. Необходима е и смяна в оценяването и въвеждане на принадлежности за формиращо оценяване. Тази смяна е обвързвана и с друг вид тестови задания главно ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.
" Затова и още през идната година ще бъдат въведени национални входни равнища за деветокласниците, като тестванията ще съдържат повече на практика задания за премерване на умения в предметите български език и литература, математика и по естествени науки “, изясни министърът. Предвижда се и включване на български учебни заведения в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “PISA for Schools ", през която ще се получава доста сериозна методическа поддръжка, включително с примерни проби и поддръжка за смяна метода на образуване на уменията.
Министър Цоков загатна и измененията, които екипът му направи през първите шест месеца на ръководство на министерството като се даде опция на учениците да се явят на спомагателна дата на НВО, в случай че са заболели, измененията в наредбите, свързани с оценяването, организацията на дейностите, приобщаващото обучение, както и в тази за кариерното развиване и квалификацията на педагогическите експерти.
Очаква се до дни да бъде оповестена и Наредба 16, което ще разреши пускане на състезанията за шефове на учебни заведения и детски градини, стана ясно по време на брифинга.
В събитието участваха заместник-министрите на образованието и науката проф. Генка Петрова, Емилия Лазарова, Мариета Петрова и Наталия Митева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ