Много пъти са ми разбивали сърцето, но този път се

Много пъти са ми разбивали сърцето, само че този път се усещах друго! Наистина знаех, че този път е по-различно. Взех решението, че това ще е последния път, в който разрешавам на този мъж да разбие сърцето ми. Беше го правил хиляди пъти през последните 7 години, само че това беше за финален път. Докато лежах на пода и обмислях последния ни диалог, знаех, че в действителност го мислех, когато му споделих да не ме търси повече. „ Ако държиш на мен, остави ме да продължа напред “, споделих аз. И тогава затворих телефона. Щеше да бъде последния път след години на неистини, манипулиране и изневери. Най-сетне в мозъка ми се появи фразата „ Той не е за мен “. Той не се отнасяше с мен по този начин, както би трябвало и най-сетне го осъзнах. Също по този начин в никакъв случай нямаше да се отнася с мен по този начин, както би трябвало.

Ето за какво съм признателна, че сърцето ми е разрушено. Вече знам какво желая от една връзка. Бях на 19, а той беше на 20 години и това беше обич от пръв взор за мен.
Чувствах се като най-щастливото момиче на света, когато прояви интерес към мен. Разбира се, той прояви интерес към доста девойки, тъй че допускам, че е трябвало да е червен байрак. Но бях млада, влюбена и нямаше никакъв метод да схвана, че блуждаещите му очи и страхът от ангажираност ще ми костват толкоз болежка. Всичко вървеше отлично, прекарвахме всяка секунда дружно. Докато една година след началото на връзката ни не разбрах, че ми е изневерил, до момента в който съм била на отмора. Тогава за пръв път сложих „ края “. Това беше първият път, в който разруши сърцето ми.

След това той ми се обади, закле се, че ме обича и ще се промени. Толкова доста желаех да му допускам, че го направих. След довеждане докрай на колежа, той стартира работа. Толкова доста го обичах, че разбирах за какво му лишава толкоз доста време да върне позвъняване, разбирах за какво не се виждаме толкоз постоянно и така нататък Както се досещате, той още веднъж изневери. Разделихме се и аз започнах да се срещам с различен. Продължавахме да се чуваме и да се виждаме. Питате се за какво. Може би просто бях любопитна. Още ли имах усеща към него? Разбира се! Продължихме да се виждаме, правехме проекти за бъдещето, само че аз не бях включена в неговите проекти.
Бяхме разграничени много време, само че аз не можех да си го избия от мозъка, защото той понякога се появяваше и замъгляваше разсъдъка ми. Реших, че аз би трябвало да направя нещо по въпроса, с цел да получа това, което желая. Попитах го дали ще ме придружи на сватбата на мой другар.

Той, несъмнено, имаше хиляди извинения, с цел да не пристигна. Това беше моментът, в който ми писна. В този ден си споделих, че няма да се срещам с човек, който не ме слага преди всичко. Единственото, което желаех, беше мъж, който да е благ с мен и да ме обича. Толкова ли доста желаех? Оказа се, че не. Няколко седмици по-късно срещнах бъдещия ми брачен партньор. Той беше цялостна диаметралност на индивида, с който си имах работа дотогава. Той ме изслушваше, беше благ с мен, почиташе ме. Той ми сподели, че аз съм приоритет в живота му и по този начин и не се обърнах обратно. Дадох си сметка, че в случай че не бях толкоз засегната и в случай че не се беше случило всичко това, нямаше да знам какво желая от една връзка и от индивида до себе си и нямаше да срещна този човек, който е подготвен на всичко за мен.
Инфо: jenite.bg