Историята на един бъдещ татко: Не беше нещастен случай, а убийство от любов
Много пъти бях чувал, че другарството може да приключи с обич, само че любовта с другарство – в никакъв случай! Дълго не имах вяра в тази максима. Докато не я претърпях. С Нели бяхме същински другари и за две години по никакъв мотив и при никакви условия не преминахме границата. Често си говорехме, че рано или късно всеки от нас ще срещне огромната обич, ще откри половинката си и ще продължи живота си с обичания човек, само че се бяхме зарекли, че каквото и да се случи, ние двамата ще си останем другари. След време отпътувах на бригада в чужбина и там открих своето момиче – Марияна, българка, с която се влюбихме надали не от пръв взор. Аз бях софиянец, нейните родители живееха в провинцията. Като се прибрахме в България, тя даде обещание, че ще се върне при тях за малко, едвам я видят, и ще си пристигна при мен. Нашите нямаха нищо срещу – оставаше ми година, с цел да се дипломирам, а и Марияна следваше в София, тъй че нищо не пречеше да се съберем. Вече говорехме за женитба и обмисляхме кой е най-подходящият миг.
Първият човек, с който споделих какво съм претърпял на бригадата, беше Нели. Излях пред нея душата си, само че не усетих да се радва от сърце. Усмихна се на новината, махна с ръка и си потегли. След няколко дни се отби у нас, с цел да се запознае с Марияна. Двете се прегърнаха, все едно са остарели познати, и даже вечерта излязохме тримата дружно. Не ми беше прелестно да го призная, само че от онази вечер Нели стартира същински да ни се натрапва. Както се споделя, единствено дето не се намърда да спи сред нас в леглото. Майка ми усети какво се случва и ме предизвести да внимавам – тя беше уверена, че тази история няма да приключи добре. Все повтаряше, че другарството сред трима е невероятно. Отначало не давах ухо на тези нейни думи, само че се сетих за тях един път, когато не знам по какъв начин, само че Нели се изпусна, че се е надявала най-сетне да видя какво има зад другарството ни и да му разреша да прерасне в това, което от дълго време гори у нея… Гледах я, слушах я и не можех да допускам. Наистина, беше пийнала повече и аз отдадох приказките й на алкохола.
След няколко месеца разбрах, че ще ставам татко. Не го бяхме възнамерявали по този начин, може би не му беше и времето, тъй като още не бях се дипломирал, само че – както се споделя – детето е Божи подарък и никой естествен човек не би се отказал от него. Разбира се, похвалих се и на Нели и ми се стори, че се зарадва, когато научи новината. Седмица-две по-късно тя пристигна у дома, с цел да вземе Марияна и дружно да излязат на пазар. Ние нямахме кола, само че Нели караше джипа на татко си и когато двете се качиха, нещо ме стегна в сърцето. Тъкмо затварях вратата и за момент се подвоумих дали да не накарам жена си да се върне, Нели хлопна своята врата и потегли с цялостна газ. За последно по този начин видях Марияна – да ми се усмихва и да ми маха с ръка.
След два часа ме потърсиха от полицията – Нели и Марияна бяха претърпели страшна злополука. И двете бяха починали на място. По-късно сестрата на Нели донесе писмо, оставено за мен. Преди да го прочета, все се прокрадваше в главата ми мисълта, че злополуката е инцидентна, малшанс, трагичен случай… Надеждите и опитите да оправдая приятелката си се изпариха в мига, в който прочетох написаното от Нели – тя беше изляла своята безнадеждно влюбена душа. Честно казано, и след гибелта не можах да й простя това, което ми аргументи. Та тя по този начин безгрижно умъртви една млада жена, щастлива, обичаща, тръпнеща да стане майка! Уби и нашето неродено дете. За момент унищожи всичко. В това число и моя живот, тъй като след онази преживелица нищо не е същото.
Жечо, Лична драма
