Много отговорно е от лекоатлет да станеш треньор. Всичко се

Много отговорно е от лекоатлет да станеш треньор. Всичко се обръща. Въпреки това доста лекоатлети намират избавление точно в треньорската специалност.

Това уточни коментаторът по Българска национална телевизия на Олимпийските игри в Париж лекоатлетката ни Ивет Лалова. 

Никога не съм лъгала, а съм била доста откровена за това, че не виждам себе си като треньор. Не за друго, а тъй като съм доста по-силна в осъществяването на съответни задания, в сравнение с в слагането им и чакането на това някой различен да ги извърши. Разчитам повече на себе си, сподели тя.

По различен метод би изглеждала обстановката, в случай че има една построена конструкция, в случай че има място, където да попадне този треньор, където да се развива и да има какво да се прави с него, да се знае какво му следва, изясни Лалова компликациите.

Защото въобще не е елементарно да започнеш трьнорска дейнст след края на своята спортна кариера, макар че нашата атлетика у нас го разрешава, защото можеш да си направиш клуб, да събереш няколко деца и с едно известно самообладание да изчакаш да намериш гений, което няма да отнеме дълго. Защото би трябвало да повторим още веднъж и още веднъж, че по нашите земи гениите са безчет. Хубаво би било обаче да се поработи върху една конструкция, която да резервира лекоатлетите си, да им оказва помощ те да са треньори и по някакъв метод те да връщат назад в тази система всичко, което те са научили. Защото който пътува, събира опит, учи неща. Защо да не се върне назад в страната си и да ги съобщи на младежите, разяснява Лалова.  

В Съединени американски щати е много развита тази система. Там се знае какво се случва със спортистите. Като начинаещи имат място като асистенти и се учат, добави тя.