Притча за коня и свободата
Много от дълго време трима ездачи пътували с конете си от един град към различен. Тъй като дистанцията било доста огромно, а се смрачило на открито, решили да пренощуват в близкия хан и да продължат пътя си на идната заран.
Двама от тях вързали конете си в конюшнята. Но тя била прекомерно тясна и за третия жребец нямало място. Никой от ездачите обаче не желал да остане с него на открито, с цел да го пази да не избяга.
Започнали да се чудят какво да създадат. Тогава един от мъжете се сетил за хитро решение на казуса. Той застанал до коня и изимитирал с придвижвания, че го връзва с въжето за мислена скоба. Въпреки че действително такава нямала и конят останал свободен. След това ездачите се прибрали в хана и си легнали.
На сутринта трите животни още ги чакали. След като извели двата коня от конюшнята, забелязали, че третият към момента стои на място и не помръдва. Тогава ездачът, който се направил, че го връзва предния ден, в този момент изимитирал, че развързва жребеца. Така и третият кон най-сетне потеглил напред...
Притчата за коня и свободата илюстрира доста ясно държанието на доста хора. Те имат свободата да вземат сами решения и да моделират живота си по собствен усет, само че не го вършат. Вместо това работят, водени от старите си привички или пък от някакви страхове. Сами си поставят мислени ограничавания, които им пречат да продължат напред и да са сполучливи.
