Ромската интеграция е мисия възможна
Много от ромчетата в село Долни Цибър в Северозападна България приключват и висше обучение.
Ромската интеграция е от проблемите, които стоят пред актуалното българско общество в социално-демографски, само че и в стопански и политически проект. А в случай че се приложи вярна политика и доста работа с циганския етнос, той може умерено да се трансформира от усложнение в ресурсен актив. Вече имаме такива позитивни образци в България, в това число и от нашата лична процедура в Министерството на труда и обществената политика.
По публични данни на Национален статистически институт от преброяването през 2011 година ромите в страната са към 326 хиляди души, или 4,7% от популацията на България. Според изследвания на специалисти демографи обаче действителният им брой е сред 700 и 800 хиляди души, което значи над 10% от цялото ни население. При сегашните демографски трендове техният брой се чака към средата на века да бъде към 1 250 000, или близо 25% от популацията на България. Ромите сами по себе си не са проблем, те са хора като всички нас. Големият проблем се зароди в годините на преход, когато тази група беше използвана само и единствено по време на избори с доста обещания към тях, само че оставени без обучение, без работа, без издръжка. Така поражда така наречен „ Цигански въпрос “.
Днес, 30 години по-късно, си даваме сметка за позволените груби неточности и дейности. Големият проблем на ромите през днешния ден е в думичката обучение. По последни данни едвам 0,5% от ромите в България имат висше обучение и под 10% приблизително обучение. Няма по какъв начин да чакаме обикновено развиване и интеграция в развита европейска страна на едно малцинство, когато над 90% от него са с по-ниско от приблизително обучение, изключително в актуалния технологизиран свят. В същото време, ромите с тяхната извънредно млада възрастова конструкция и висока на фона на страната ни раждаемост, съставляват запас, който можем и сме задължени да използваме оптимално. Особено в този момент, когато има сериозен недостиг на работна ръка, поради тежката ни демографска рецесия. Проблемът на пазара на труда не търпи отсрочване.
През последните години от държавното управление на Бойко Борисов бяха препоръчани разнообразни механизми за ограничение на приемането на някои обществени помощи, както и надзор при приемането на детски добавки. Често чуваме и рецензии от опозицията за незадоволително средства за уязвимите групи на българското общество.
Ето малко статистически данни за 2017 година, които са сладкодумен образец за отговорността към тях – отпуснатите общо помощи по Закона за фамилните помощи за деца (ЗСПД) са 532 363 341 лева, по Правилника за използване на закона за обществено подкрепяне (ППЗСП) са отпуснати 32 714 715 лева Еднократни помощи за неосигурени 11 230 лица са отпуснати 1 684 800 лева.; помощи, получени от малолетни майки – 3 023 лица, към 1 милион лв..; месечна помощ за развъждане на дете в натура за малолетни майки – 2 671 лица, 1 620 000 лв.. и т. н., т.е. страната в лицето на държавното управление поставя всички старания, с цел да подкрепи всички нуждаещи.
Ниското обучение слага ромите в обществена изолираност и сегрегация, трансформира ги в новобранец на обществото ни. Но също по този начин, съчетано с тяхната етнопсихология, се задейства и различен механизъм – този на „ заучената беззащитност “. Предполагам всеки от вас е чул думите: „ страната е длъжна да направи нещо за нас “, „ и ние желаеме да живеем в естествени жилища и условия “, „ по какъв начин ще си платя тока и парното, като не работя и нямам пари “, „ страната би трябвало да даде пари, тъй като с какво другояче да прехранвам седемте си деца “, „ да, къщата ми е противозаконна, само че по какъв начин ще ме изгони общината, като ние сме 10 индивида в тая къща и няма къде да идем “. Съвсем обикновено е, че доста българи възразяват и са непримирими с това. Независимо от приходите, които получават, и ниските пенсии българите заплащат консумативи, налози, такси, застраховки и с право се усещат дискриминирани по отношение на циганската общественост.
Сред сериозните проблеми, свързани с така наречен „ цигански въпрос “, са големият % противозаконни жилища, които тези хора населяват при примитивни битови и хигиенични условия, а също и гетата, които трансформират кварталите им безусловно в „ страна в страната “.
Решението на този въпрос не търпи отсрочване.
По отношение на образованието, което би понижило дистанцията сред ромите и останалите български жители, и би им осигурило по-добра реализация, позитивните образци са свързани с отношението на локалните управляващи, само че и с желанието от самата циганска общественост. Така да вземем за пример в община Куклен, където работи организацията „ Инди-Рома “, посредством диалози, предварителна защита и положителни практики има съвсем 100% успеваемост за довеждане докрай на приблизително обучение на девойките. А това е огромен проблем при тях, заради по-ниската възраст за подписване на брак, което мигновено ги слага в маргинално състояние. Село Долни Цибър в Северозападна България пък е известно като „ ромският Кеймбридж “. Там с изключение на, че 100% от ромите приключват приблизително обучение, една немалка част от тях приключват и висше обучение. В община Стралджа в учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “, където множеството деца са от ромски генезис, бе прибавен така наречен „ исландски модел “ за справяне с експанзията измежду децата, използването на алкохол и наркотични субстанции. Идеята на този модел е децата след края на образователните занятия да бъдат ангажирани в учебно заведение с извънкласни занимания, само че такива, които да са им забавни, занимателни и потребни. Те са в региона на спорта и изкуството – девойките се занимават с волейбол, песни и национални танци, а момчетата с футбол, бокс и национална музика. И резултатите са повече от впечатляващи.
Другият проблем при ромите е обвързван с високите равнища на безработица и живота на обществени помощи. И тук могат да се приложат съответни и по-сериозни ограничения. Съгласно наредбите на член 2 алинея 4 от Закона за обществено подкрепяне (ЗСП), приемането на месечни помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд. Правителството е планувало в своята стратегия (2017-2021 г.) възстановяване на организацията на полагане на труд от лица, които са на обществено подкрепяне. По сегашната стратегия безработните са задължени да поставят общественополезен труд 14 дни в месеца по 4 часа. Безспорен факт е, че тези условия не се съблюдават в доста обитаеми места, тъй като липсва надзор. За да има положителни резултати, е належащо обществените помощи да бъдат обвързани с визитата на децата им на учебно заведение и със наложително полагане на труд за всички, които са в трудоспособна възраст, и са здрави. Абсурдно е такава огромна група от популацията да живее на гърба на страната и работещите в нея.
Все по-често работодателите се тревожат от неналичието на работна ръка. И най-хубавото решение е ромите в страната да бъдат подготвени и употребявани, вместо да се търси работна ръка от Виетнам, Филипините и други Решаването на проблемите с образованието и заетостта на ромската общественост ще спомогне и за решаването на другия доста тежък проблем с тях – гетата и противозаконните жилища. Пример за това е направеното в Унгария – страна със подобен проблем. През 2006 година Ласло Богдан става кмет на село Черди, което е в югозападна Унгария, с 430 поданици, съвсем всичките роми. Селото има тъкмо нашите проблеми на циганските махали – безработица, нечистотия, заболявания, престъпност, неначетеност. Само за два негови мандата селото се трансформира в проспериращо и за образец, с добре поддържани къщи, работещи поданици и ускорено намаляване на равнищата на престъпност. Как го реализира? Мерките са безкомпромисни, започвайки с фрапантно редуциране на обществените помощи. Успоредно с това той се възползва оптимално от националната стратегия за претовареност и улеснява основаването на към 100 нови работни места в земеделския бранш. Общината предизвиква инсталирането на бани в жилищата, обезпечаване на работа на родителите при интензивно присъединяване на децата им в просветителния развой и основаването на общинска полиция, която да охранява селскостопанската продукция, в която влизат и значително роми. Всичко това дава отлични резултати. Хората споделят, че в Черди се е случило знамение, на което кметът Богдан дава отговор: „ Какво знамение има в това ромите да работят и живеят обикновено? “.
Наистина в това няма знамение, а е най-нормалното и съответно нещо за една развита европейска страна. Нужно е единствено да си сменим гледната точка, да спрем със стандартите, клишетата и оправданията и да работим целеустремено в вярната посока. Циганите са естествена част от обществото ни, с всички произлизащи от това права, само че и отговорности.
Просто е – ромите би трябвало да учат, да работят, наложително да заплащат налози, такси, осигуровки. Ако това стане, значи че сме на верния път за разрешаването на така наречен „ цигански въпрос “.
Ромската интеграция е от проблемите, които стоят пред актуалното българско общество в социално-демографски, само че и в стопански и политически проект. А в случай че се приложи вярна политика и доста работа с циганския етнос, той може умерено да се трансформира от усложнение в ресурсен актив. Вече имаме такива позитивни образци в България, в това число и от нашата лична процедура в Министерството на труда и обществената политика.
По публични данни на Национален статистически институт от преброяването през 2011 година ромите в страната са към 326 хиляди души, или 4,7% от популацията на България. Според изследвания на специалисти демографи обаче действителният им брой е сред 700 и 800 хиляди души, което значи над 10% от цялото ни население. При сегашните демографски трендове техният брой се чака към средата на века да бъде към 1 250 000, или близо 25% от популацията на България. Ромите сами по себе си не са проблем, те са хора като всички нас. Големият проблем се зароди в годините на преход, когато тази група беше използвана само и единствено по време на избори с доста обещания към тях, само че оставени без обучение, без работа, без издръжка. Така поражда така наречен „ Цигански въпрос “.
Днес, 30 години по-късно, си даваме сметка за позволените груби неточности и дейности. Големият проблем на ромите през днешния ден е в думичката обучение. По последни данни едвам 0,5% от ромите в България имат висше обучение и под 10% приблизително обучение. Няма по какъв начин да чакаме обикновено развиване и интеграция в развита европейска страна на едно малцинство, когато над 90% от него са с по-ниско от приблизително обучение, изключително в актуалния технологизиран свят. В същото време, ромите с тяхната извънредно млада възрастова конструкция и висока на фона на страната ни раждаемост, съставляват запас, който можем и сме задължени да използваме оптимално. Особено в този момент, когато има сериозен недостиг на работна ръка, поради тежката ни демографска рецесия. Проблемът на пазара на труда не търпи отсрочване.
През последните години от държавното управление на Бойко Борисов бяха препоръчани разнообразни механизми за ограничение на приемането на някои обществени помощи, както и надзор при приемането на детски добавки. Често чуваме и рецензии от опозицията за незадоволително средства за уязвимите групи на българското общество.
Ето малко статистически данни за 2017 година, които са сладкодумен образец за отговорността към тях – отпуснатите общо помощи по Закона за фамилните помощи за деца (ЗСПД) са 532 363 341 лева, по Правилника за използване на закона за обществено подкрепяне (ППЗСП) са отпуснати 32 714 715 лева Еднократни помощи за неосигурени 11 230 лица са отпуснати 1 684 800 лева.; помощи, получени от малолетни майки – 3 023 лица, към 1 милион лв..; месечна помощ за развъждане на дете в натура за малолетни майки – 2 671 лица, 1 620 000 лв.. и т. н., т.е. страната в лицето на държавното управление поставя всички старания, с цел да подкрепи всички нуждаещи.
Ниското обучение слага ромите в обществена изолираност и сегрегация, трансформира ги в новобранец на обществото ни. Но също по този начин, съчетано с тяхната етнопсихология, се задейства и различен механизъм – този на „ заучената беззащитност “. Предполагам всеки от вас е чул думите: „ страната е длъжна да направи нещо за нас “, „ и ние желаеме да живеем в естествени жилища и условия “, „ по какъв начин ще си платя тока и парното, като не работя и нямам пари “, „ страната би трябвало да даде пари, тъй като с какво другояче да прехранвам седемте си деца “, „ да, къщата ми е противозаконна, само че по какъв начин ще ме изгони общината, като ние сме 10 индивида в тая къща и няма къде да идем “. Съвсем обикновено е, че доста българи възразяват и са непримирими с това. Независимо от приходите, които получават, и ниските пенсии българите заплащат консумативи, налози, такси, застраховки и с право се усещат дискриминирани по отношение на циганската общественост.
Сред сериозните проблеми, свързани с така наречен „ цигански въпрос “, са големият % противозаконни жилища, които тези хора населяват при примитивни битови и хигиенични условия, а също и гетата, които трансформират кварталите им безусловно в „ страна в страната “.
Решението на този въпрос не търпи отсрочване.
По отношение на образованието, което би понижило дистанцията сред ромите и останалите български жители, и би им осигурило по-добра реализация, позитивните образци са свързани с отношението на локалните управляващи, само че и с желанието от самата циганска общественост. Така да вземем за пример в община Куклен, където работи организацията „ Инди-Рома “, посредством диалози, предварителна защита и положителни практики има съвсем 100% успеваемост за довеждане докрай на приблизително обучение на девойките. А това е огромен проблем при тях, заради по-ниската възраст за подписване на брак, което мигновено ги слага в маргинално състояние. Село Долни Цибър в Северозападна България пък е известно като „ ромският Кеймбридж “. Там с изключение на, че 100% от ромите приключват приблизително обучение, една немалка част от тях приключват и висше обучение. В община Стралджа в учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “, където множеството деца са от ромски генезис, бе прибавен така наречен „ исландски модел “ за справяне с експанзията измежду децата, използването на алкохол и наркотични субстанции. Идеята на този модел е децата след края на образователните занятия да бъдат ангажирани в учебно заведение с извънкласни занимания, само че такива, които да са им забавни, занимателни и потребни. Те са в региона на спорта и изкуството – девойките се занимават с волейбол, песни и национални танци, а момчетата с футбол, бокс и национална музика. И резултатите са повече от впечатляващи.
Другият проблем при ромите е обвързван с високите равнища на безработица и живота на обществени помощи. И тук могат да се приложат съответни и по-сериозни ограничения. Съгласно наредбите на член 2 алинея 4 от Закона за обществено подкрепяне (ЗСП), приемането на месечни помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд. Правителството е планувало в своята стратегия (2017-2021 г.) възстановяване на организацията на полагане на труд от лица, които са на обществено подкрепяне. По сегашната стратегия безработните са задължени да поставят общественополезен труд 14 дни в месеца по 4 часа. Безспорен факт е, че тези условия не се съблюдават в доста обитаеми места, тъй като липсва надзор. За да има положителни резултати, е належащо обществените помощи да бъдат обвързани с визитата на децата им на учебно заведение и със наложително полагане на труд за всички, които са в трудоспособна възраст, и са здрави. Абсурдно е такава огромна група от популацията да живее на гърба на страната и работещите в нея.
Все по-често работодателите се тревожат от неналичието на работна ръка. И най-хубавото решение е ромите в страната да бъдат подготвени и употребявани, вместо да се търси работна ръка от Виетнам, Филипините и други Решаването на проблемите с образованието и заетостта на ромската общественост ще спомогне и за решаването на другия доста тежък проблем с тях – гетата и противозаконните жилища. Пример за това е направеното в Унгария – страна със подобен проблем. През 2006 година Ласло Богдан става кмет на село Черди, което е в югозападна Унгария, с 430 поданици, съвсем всичките роми. Селото има тъкмо нашите проблеми на циганските махали – безработица, нечистотия, заболявания, престъпност, неначетеност. Само за два негови мандата селото се трансформира в проспериращо и за образец, с добре поддържани къщи, работещи поданици и ускорено намаляване на равнищата на престъпност. Как го реализира? Мерките са безкомпромисни, започвайки с фрапантно редуциране на обществените помощи. Успоредно с това той се възползва оптимално от националната стратегия за претовареност и улеснява основаването на към 100 нови работни места в земеделския бранш. Общината предизвиква инсталирането на бани в жилищата, обезпечаване на работа на родителите при интензивно присъединяване на децата им в просветителния развой и основаването на общинска полиция, която да охранява селскостопанската продукция, в която влизат и значително роми. Всичко това дава отлични резултати. Хората споделят, че в Черди се е случило знамение, на което кметът Богдан дава отговор: „ Какво знамение има в това ромите да работят и живеят обикновено? “.
Наистина в това няма знамение, а е най-нормалното и съответно нещо за една развита европейска страна. Нужно е единствено да си сменим гледната точка, да спрем със стандартите, клишетата и оправданията и да работим целеустремено в вярната посока. Циганите са естествена част от обществото ни, с всички произлизащи от това права, само че и отговорности.
Просто е – ромите би трябвало да учат, да работят, наложително да заплащат налози, такси, осигуровки. Ако това стане, значи че сме на верния път за разрешаването на така наречен „ цигански въпрос “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ