Образование без зубрене по международни стандарти ще готви мислещи хора за бизнеса
Много от работодателите в международен мащаб към този момент слагат сериозното мислене, адаптивността и умеенето за решение на проблеми пред чисто университетските познания. В същото време университетите все по-често търсят претенденти, които могат да аргументират, да изследват и да свързват познания вместо просто да ги възпроизвеждат.
Това трансформира освен метода, по който се правят оценка учениците, само че и самата логичност на образованието. Просветното министерство знае това и от години приказва за това по какъв начин културата на заучаване би трябвало да се изкорени от системата на българското обучение. Усилията по тази линия ясно личат в концепциите на МОН за новите образователни стратегии по 16 предмата.
Българското учебно заведение и световният модел
В интернационален проект модели като този на International Baccalaureate (IB), които се борят с този проблем в образованието, с цел да отговорят на потребностите на бизнеса и висшите учебни заведения, към този момент набират известност. В над 150 страни хиляди учебни заведения към този момент ползват програмата IB, която слага в центъра не образователното наличие, а уменията за мислене, разбор и независимо учене.
Сега за първи път и българско учебно заведение стартира да вкарва разпознаваемата просветителна рамка. Става дума за Частна Профилирана Гимназия " Светлина ", която публично получи статут на IB Candidate School. Това е първата стъпка към присъединението на гимназията към мрежата на IB World Schools.
За учебното заведение следва интервал на интеграция, образование на преподавателите и адаптиране на образователната среда към стандартите на IB. Заявката за промяна обаче е към този момент дадена.
" Финалната цел е ясна – придобиване на статут на IB World School. Но даже и преди този момент да се случи, посоката към този момент е заложена. И тя е елементарна: обучение, което не учи учениците какво да запомнят, а по какъв начин да мислят ", споделят в свое известие до медиите от просветителната група зад учебното заведение.
Как моделът трансформира образованието?
Най-голямата смяна идва в метода на учене – става " с схващане ". IB моделът слага ученикът в дейна роля. Той не просто запомня преподадения образователен материал, с цел да го възпроизведе, а го излседва, слага под въпрос и го свързва с наученото по други предмети. Фокусът е върху сериозното мислене и аргументацията, изследователския метод, междупредметните връзки и уменията за връзка и автономия.
Според известието на учебното заведение данните са показателни за резултатите от този метод. По тяхна информация проучвания във Англия сочат, че за учениците, приключили IB Diploma Programme, е три пъти по-вероятно да бъдат признати в топ университети. В Съединени американски щати пък те се записвали във висше обучение по-често и оставали по-дълго в академичната система.
Защо това има значение и за България
" В последните години тематиката за образованието у нас постоянно се движи сред промени и резултати от изпити. По-рядко се приказва за това какъв вид умения ще са нужни на учениците след 10 или 20 години ", считат от просветителна група " Светлина ".
Според тях стъпката, която подхващат, е значима освен за учебното заведение, а е сигнал за посоката, в която може да се развива цялата система.
" Преминаването към интернационалните стандарти не е въпрос на авторитет, а на акомодация към действителността – икономическа, софтуерна и обществена ", пишат от " Светлина ".
Това трансформира освен метода, по който се правят оценка учениците, само че и самата логичност на образованието. Просветното министерство знае това и от години приказва за това по какъв начин културата на заучаване би трябвало да се изкорени от системата на българското обучение. Усилията по тази линия ясно личат в концепциите на МОН за новите образователни стратегии по 16 предмата.
Българското учебно заведение и световният модел
В интернационален проект модели като този на International Baccalaureate (IB), които се борят с този проблем в образованието, с цел да отговорят на потребностите на бизнеса и висшите учебни заведения, към този момент набират известност. В над 150 страни хиляди учебни заведения към този момент ползват програмата IB, която слага в центъра не образователното наличие, а уменията за мислене, разбор и независимо учене.
Сега за първи път и българско учебно заведение стартира да вкарва разпознаваемата просветителна рамка. Става дума за Частна Профилирана Гимназия " Светлина ", която публично получи статут на IB Candidate School. Това е първата стъпка към присъединението на гимназията към мрежата на IB World Schools.
За учебното заведение следва интервал на интеграция, образование на преподавателите и адаптиране на образователната среда към стандартите на IB. Заявката за промяна обаче е към този момент дадена.
" Финалната цел е ясна – придобиване на статут на IB World School. Но даже и преди този момент да се случи, посоката към този момент е заложена. И тя е елементарна: обучение, което не учи учениците какво да запомнят, а по какъв начин да мислят ", споделят в свое известие до медиите от просветителната група зад учебното заведение.
Как моделът трансформира образованието?
Най-голямата смяна идва в метода на учене – става " с схващане ". IB моделът слага ученикът в дейна роля. Той не просто запомня преподадения образователен материал, с цел да го възпроизведе, а го излседва, слага под въпрос и го свързва с наученото по други предмети. Фокусът е върху сериозното мислене и аргументацията, изследователския метод, междупредметните връзки и уменията за връзка и автономия.
Според известието на учебното заведение данните са показателни за резултатите от този метод. По тяхна информация проучвания във Англия сочат, че за учениците, приключили IB Diploma Programme, е три пъти по-вероятно да бъдат признати в топ университети. В Съединени американски щати пък те се записвали във висше обучение по-често и оставали по-дълго в академичната система.
Защо това има значение и за България
" В последните години тематиката за образованието у нас постоянно се движи сред промени и резултати от изпити. По-рядко се приказва за това какъв вид умения ще са нужни на учениците след 10 или 20 години ", считат от просветителна група " Светлина ".
Според тях стъпката, която подхващат, е значима освен за учебното заведение, а е сигнал за посоката, в която може да се развива цялата система.
" Преминаването към интернационалните стандарти не е въпрос на авторитет, а на акомодация към действителността – икономическа, софтуерна и обществена ", пишат от " Светлина ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ